Сократически диалог ( или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения в проза, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт – драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ. Сократ е често главният герой.
Най-точно, терминът се отнася към работите, в които Сократ е герой, въпреки че като жанр други текстове също са включени; Plato's Laws и Xenophon's Hiero са сократически диалози, в които един мъдрец различен от Сократ води дискусията. Също така, стилистичният формат на диалозите може да варира – диалозите на Платон съдържат предимно директните думи на всеки от говорещите, докато диалозите на Ксенофонт са записани като непрекъсната история, съдържайки, заедно с разказването на обстоятелствата на диалога и „размислите“ на говорещите.
Според фрагмент на Аристотел, първият автор на сократовия диалог е Алексамен от Теос, но ние не знаем нищо друго за него, независимо дали Сократ се появява в творбите му, или колко точен е Аристотел в своята антагонистични преценка за него. Освен Платон и Ксенофонт, Антистен, Есхин от Сфетос, Федон от Елида, Евклид Мегарски, Simon the Shoemaker, Theocritus, Tissaphernes и Аристотел са писали сократови диалози и Цицерон пише подобни диалози на латински на философски и риторически теми, например За държавата.
Платон По принцип произведенията от ранните години на Платон се считат за Сократически диалози, но много от по-късните му творби също са включени.
First Alcibiades
Gorgias
Федър Second Alcibiades
Hippias Major
Philebus Апология
Hippias Minor
Държавата Хармид
Ion
Sophist Cratylus
Laches
Държавникът Critias
Lysis
Пир Критон
Менон
Theaetetus Epinomis
Parmenides
Timaeus Евтидем
Protagoras Euthyphro
Федон
Ксенофонт Apology Hiero Memorabilia Symposium
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр.н.е.). Блестящ съдебен и политически оратор, той е и автор на редица теоретически реторически съчинения: „Оратор“, „За оратора“, „Топика“ и мн.др. Според К. Василев: „Речите на Цицерон ... могат с пълно право да се разглеждат като истински образец на класическото живо реторично слово на античността. По съдържание, по идейна програма те изразяват прогресивна за онова време политическа мисъл, носеща и редица утопични тенденции, а по форма това слово е въплъщение на законността и републиканския демократически патос на най-светлите умове на древноримската държава“.ГЛАВА ПЪРВА. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО И РЕТОРИКАТА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАШИ ДНИ; www.bglegis.com/Vuznikwane%20i%20razvitie.doc За държавата
Сократически диалог* Предложеният тук текст е леко преработен вариант на глава от дисертационната монография на авторката: Панова 2005. Електронна публикация на сайта „Актуалната античност“: 21 януари 2008 г. Едно кратко определение на сократическия диалог би могло да гласи: „Сократическият диалог е писан диалог в проза по философски проблеми с главен участник Сократ, който отразява, в по-малка или в по-голяма степен, действителното устно общуване в диалогична форма на действителния Сократ. Сократически диалози са най-вече произведенията, писани непосредствено след смъртта на Сократ от някои негови ученици“.Подобно е определението и на А. Ничев, който говори за „прозаични диалози на Сократовите ученици“, но посочва само диалозите на Платон и Ксенофонт като отнасящи се към „този литературен вид“ (Ничев 1975: 107, бел. 7).
Бележки
Източници Jowett, B. M.A. (1911). The Dialogues of Plato: Translated into English, with analyses and Introductions Vol.I. Charles Scribner's Sons, New York www.bglegis.com/Vuznikwane%20i%20razvitie.doc
Вижте също Сократ Сократов проблем Знам, че нищо не знам Сократов процес Сократов парадокс
Категория:Епистемология