Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент). Няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 110 – 113.

Сегашното време изразява също общи истини (валидни винаги); обичайно повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в момента на говорене. В определени случаи то може да се употребява вместо минало и бъдеще време.

Образуване В българския език има три глаголни спрежения. Те се различават по завършека на глаголната основа, който личи най-ясно в 3 л. ед.ч. сег.вр.: тогава глаголът няма окончание, така че тази форма съвпада с глаголната основа. Ако глаголната основа завършва на -е,то глаголът е от първо спрежение. Ако глаголната основа завършва на -и,то глаголът е от второ спрежение. Ако глаголната основа завършва на -а или -я,то глаголът е от трето спрежение.

Формите на глагол в сегашно време се получават, като се добавят към основата следните окончания за лице и число: + ед.ч. мн.ч. 1 л. -а/-я/-м -м/-ме 2 л. -ш -те 3 л. – -ат/-ят/-т Бележки по таблицата: Глаголите от III спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -м, а в 1 л. мн.ч. – на -ме.Пример: аз отварям – ние отваряме. Глаголите от I и II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -а/-я, а в 1 л. мн.ч. – на -м.Примери:аз чета – ние четем;аз броя – ние броим.В западните български говори е широко прието окончанието -ме за всички спрежения в 1 л. мн.ч. (четеме, летиме). Тези форми не се приемат в българския книжовен език (допускат се само в поезията поради метрически съображения). Глаголите от II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -я, независимо дали пред основната гласна стои съгласна, или друга гласна.Примери:той лети – аз летя;той брои – аз броя;той таи – аз тая.Единственото изключение е случаят, когато пред основната гласна стои шушкав звук (ж, ш, ч или дж): тези звукове са винаги твърди в българския книжовен език, затова окончанието в 1 л. ед.ч. е -а.Примери:той лежи – аз лежа;той греши – аз греша;той мълчи – аз мълча. Глаголите от I спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на –a, когато пред основната гласна стои съгласна; в противен случай окончанието е -я (добавянето на звука [й] към окончанието се нарича йотация).Примери: чета, сека; но играя, милея.Обаче глаголите от III разред на I спрежение завършват на мека съгласна + я.Примери: капя, къпя, сипя. Глаголите от III спрежение имат окончание -т в 3 л. мн.ч. Глаголите от I и II спрежение имат окончание -ат или -ят в 3 л. мн.ч. Предпоследната буква (а или я) е същата като окончанието за 1 л. ед.ч. При глаголите от I и II спрежение основната гласна изпада в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч.Пример: той чете – те четат, не: те четеат.Това явление може да създаде впечатлението, че основната гласна е част от окончанието, което не е така.

С формообразуването на глаголите в сегашно време са свързани някои исторически звукови закони. Много отдавна не е било възможно изговарянето на к, г (и х) пред е и и. В тези позиции при глаголите от I спрежение в сегашно време: к преминава в ч; г преминава в ж.

Примери: сека – сече; мога – можеш.

При спрягане на глагол в сегашно време ударението не се мести.Последната сричка на глагол от III спрежение не може да е ударена.

Описаните закономерности се илюстрират от следните примери: + I спрежение 1 л. ед.ч. чета̀ пека̀ мо̀га игра̀я 2 л. ед.ч. четѐш печѐш мо̀жеш игра̀еш 3 л. ед.ч. четѐ печѐ мо̀же игра̀е 1 л. мн.ч. четѐм печѐм мо̀жем игра̀ем 2 л. мн.ч. четѐте печѐте мо̀жете игра̀ете 3 л. мн.ч. чета̀т пека̀т мо̀гат игра̀ят

+ II спрежение 1 л. ед.ч. летя̀ тая̀ кроя̀ устро̀я лежа̀ греша̀ търча̀ 2 л. ед.ч. летѝш таѝш кроѝш устро̀иш лежѝш грешѝш търчѝш 3 л. ед.ч. летѝ таѝ кроѝ устро̀и лежѝ грешѝ търчѝ 1 л. мн.ч. летѝм таѝм кроѝм устро̀им лежѝм грешѝм търчѝм 2 л. мн.ч. летѝте таѝте кроѝте устро̀ите лежѝте грешѝте търчѝте 3 л. мн.ч. летя̀т тая̀т кроя̀т устро̀ят лежа̀т греша̀т търча̀т

+ III спрежение 1 л. ед.ч. глѐдам отва̀рям 2 л. ед.ч. глѐдаш отва̀ряш 3 л. ед.ч. глѐда отва̀ря 1 л. мн.ч. глѐдаме отва̀ряме 2 л. мн.ч. глѐдате отва̀ряте 3 л. мн.ч. глѐдат отва̀рят

Окончанията -а(т) и -я(т) за 1 л. ед.ч. и за 3 л. мн.ч. на глаголите от I и II спрежение се изговарят съответно като [ъ(т)], [йъ(т)] и [ ' ъ(т)]. Поради редукцията на неударените гласни явлението е ясно забележимо само под ударение.Примери:а̀з чета̀ [а̀с четъ̀] – тѐ чета̀т [тѐ четъ̀т];а̀з кроя̀ [а̀с кройъ̀] – тѐ кроя̀т [тѐ кройъ̀т].а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀] – тѐ летя̀т [тѐ лет'ъ̀т].

Това правило важи само в сегашно време;то не важи за глаголите в минало време.Пример:— сегашно време, 1 л. ед.ч.: а̀з летя̀ [а̀с лет'ъ̀];— минало свършено време, 3 л. ед.ч.: то̀й летя̀ [то̀й лет'а̀].

Изключения: Глаголът зна̀я е от I спрежение и се спряга като глагола игра̀я:зна̀я, зна̀еш, зна̀е, зна̀ем, зна̀ете, зна̀ят.Но той има и дублетна форма за 1 л. ед.ч.: знам с окончание -м, което не е характерно за I спрежение. Глаголът ям е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е яда̀ (обаче няма такава форма):ям, ядѐш, ядѐ, ядѐм, ядѐте, яда̀т. Глаголът дам е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е дада̀ (обаче няма такава форма):дам, дадѐш, дадѐ, дадѐм, дадѐте, дада̀т.

Употреба Основната употреба на сегашното време е за обозначаване на действия, протичащи във или около момента на говорене. Тук спадат: Действия или състояния в самия момент на говорене:В момента Петър играе футбол. Продължителни действия или състояния около момента на говорене:Все още живея под наем. Повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в този момент:Тези дни кашлям доста. (Говорещият може да не кашля точно в момента на говорене.) Постоянни истини, вкл. научни закони:Небето е синьо.Младостта е по-хубава от старостта.Две и две прави четири.Енергията не се създава и не се унищожава.На морското равнище водата кипи при 100 градуса по Целзий. Пословици и поговорки (могат да се отнесат към постоянните истини):Дървото се превива, докато е младо.

Сегашното време има и преносна употреба: Вместо бъдеще време – за сигурни (например запланувани) събития:Утре постъпвам в болница. Вместо минало или бъдеще време – за създаване на ярка картина (все едно че събитията се разиграват пред очите на събеседниците) може да се употребят няколко последователни глагола в сегашно време в рамките на по-голям текст, чието основно време е минало или бъдеще:Разказах за затрудненията си и моят приятел веднага ми предложи помощ.Ставам, стискам му ръката цели пет минути и горещо му благодаря! Вместо минало време – за създаване на цялостен разказ (това е т.нар. сегашно историческо време):Априлското въстание избухва през 1876 година.Това глаголно време се използва и в енциклопедиите, вкл. в Уикипедия. Вместо минало или бъдеще време – след глагол за умствена или сетивна дейност:Мислех, че не разбираш. Ще мисля, че не разбираш.Еднакво правилни са изречениятаВидях го, че идва. и Видях го, че идваше.В тези случаи езиковата практика дава предпочитание на изразите със сегашно време.

Сегашното време на глаголите от несвършен вид (например чета) може да се употребява самостоятелно:Чета интересна книга.

Сегашното време на глаголите от свършен вид (например прочета) не може да се употребява самостоятелно, а само в подчинени изречения:Искам да прочета тази книга.Какво ще науча, ако прочета тази книга? Тези изрази се отнасят за бъдещето, въпреки че са в сегашно време. Подобна промяна в смисъла настъпва и с глаголите от несвършен вид:Искам да чета интересни книги.Тук действието четене е бъдещо въпреки сегашното време на глагола.

Източници

Категория:Българска граматика