Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 116 – 118.
Минало свършено време в българския език притежават както глаголите от свършен вид, така и тези от несвършен вид. Миналото свършено време на несвършените глаголи означава само, че съответното действие е било прекратено в миналото, но не показва дали действието е било доведено докрай.
Примери: Свършен вид: Вчера прочетох една интересна книга. Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга, но така и не я прочетох. Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга и най-накрая я прочетох.
Форми за минало свършено време имат практически всички български глаголи с много малко изключения.
Глаголът съм/бъда поначало има форми за минало свършено време, но те почти не се употребяват:
аз бидох, ти биде, той/тя/то биде, ние бидохме, вие бидохте, те бидоха.
Те служат за разграничаването на минало свършено от минало предварително време в страдателен залог: Минало свършено време: Когато отидох у Петър, Мария биде наградена. Минало предварително време: Когато отидох у Петър, Мария беше наградена.
Формата биде наградена означава, че награждаването е станало, след като говорещият е отишъл у Петър. Обратно, формата беше наградена показва, че награждаването на Мария е станало предварително, тоест преди говорещият да отиде у Петър, така че при отиването си у Петър говорещият е заварил Мария вече наградена.
В съвременния български книжовен език изрази като бидох поканен звучат архаично и практически не се използват. Вместо това се казва бях поканен, въпреки че при липса на контекст и лексикален маркер за време може да възникне двусмислие (объркване между минало свършено и минало предварително време).
Някои глаголи по семантични причини почти не се използват в минало свършено време. Например глаголът зная има форми за минало свършено време:
аз знаях, ти зная, той/тя/то зная, ние знаяхме, вие знаяхте, те знаяха.
Само че тези форми, както и миналото свършено деятелно причастие знаял почти не се употребяват.
Формообразуване Формите на глагол в минало свършено време се получават, като към глаголната основа в минало свършено време се добавят следните окончания за лице и число: ед.ч. мн.ч. 1 л. -х -хме 2 л. – -хте 3 л. – -ха От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало свършено време: ти чете – той/тя/то чете; ти игра – той/тя/то игра; ти мисли – той/тя/то мисли; ти вървя – той/тя/то вървя; ти гледа – той/тя/то гледа.
Глаголната основа в минало свършено време (т.е. формата за 3 л. ед.ч.) практически съвпада с глаголната основа в сегашно време, като разлика има обикновено само в основната гласна (последния звук). Точните правила зависят от спрежението и разреда на глагола.Образуване на минало свършено време.
Първо спрежение От първо спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -е: аз чета – той чете; аз бера – той бере; аз играя – той играе.
Първото спрежение се дели на седем разреда.
I спрежение, I разред От I разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои някоя от следните (твърди) съгласни:
д, т, з, с, к.
В този случай основната гласна в минало свършено време остава е само във второ и трето лице, единствено число; в останалите лица и числа тя се заменя с о.
Примери: съгласна д т з с к основнаформа доведа чета вляза донеса река 1 л. ед.ч. доведох четох влязох донесох рекох 2 л. ед.ч. доведе чете влезе донесе рече 3 л. ед.ч. доведе чете влезе донесе рече 1 л. мн.ч. доведохме четохме влязохме донесохме рекохме 2 л. мн.ч. доведохте четохте влязохте донесохте рекохте 3 л. мн.ч. доведоха четоха влязоха донесоха рекоха
I спрежение, II разред От II разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои съгласната н, с изключение на случая, когато тя е наследник на носовия призвук на старобългарската малка носовка (тогава глаголът е от VII разред).Павлина Върбанова, Проляна или пролята? Имате рядката възможност да изберете.
От II разред на I спрежение са и някои (не всички) глаголи, в които пред окончанието на основната форма стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред и не е шушкава; тоест различна е от всички тези съгласни:
д, т, з, с, к;
ж, ш, ч, дж.
Изискването за твърда съгласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.
Глаголите, които отговарят на тези изисквания, но не са от II разред, са от V разред.
При глаголите от II разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време.
Примери: съгласна н други основнаформа седна кова бера 1 л. ед.ч. седнах ковах брах 2 л. ед.ч. седна кова бра 3 л. ед.ч. седна кова бра 1 л. мн.ч. седнахме ковахме брахме 2 л. мн.ч. седнахте ковахте брахте 3 л. мн.ч. седнаха коваха браха
I спрежение, III разред От III разред на I спрежение са всички глаголи, чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на съгласна + я. Въпросната мека съгласна не може да бъде шушкава, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди в българския книжовен език.
При глаголите от този разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време, а меката съгласна губи мекостта си, тоест става твърда съгласна.
Пример: Глаголът капя е от този разред: капя – 1 л. ед.ч. сег.вр. капе – 3 л. ед.ч. сег.вр. капа – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.
От този разред са също глаголите къпя, сипя, щипя, дремя и др. основнаформа капя къпя сипя щипя дремя 1 л. ед.ч. капах къпах сипах щипах дремах 2 л. ед.ч. капа къпа сипа щипа дрема 3 л. ед.ч. капа къпа сипа щипа дрема 1 л. мн.ч. капахме къпахме сипахме щипахме дремахме 2 л. мн.ч. капахте къпахте сипахте щипахте дремахте 3 л. мн.ч. капаха къпаха сипаха щипаха дремаха
I спрежение, IV разред От IV разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои шушкава съгласна.
В този случай при образуване на минало свършено време основната гласна се заменя с а, а шушкавата съгласна се заменя с нешушкава: ж става з или г; ш става с; ч става к.
Тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди, то окончанието в 1 л. ед.ч. сег.вр. е -а. Понеже основната гласна в минало свършено време става също а, по-лесно е глаголът да се преобразува направо в 1 л. ед.ч.: променя се шушкавата съгласна и се добавя окончанието -х.
Примери: лъжа става лъгах; мажа става мазах; пиша става писах; плача става плаках.
основнаформа лъжа мажа пиша плача 1 л. ед.ч. лъгах мазах писах плаках 2 л. ед.ч. лъга маза писа плака 3 л. ед.ч. лъга маза писа плака 1 л. мн.ч. лъгахме мазахме писахме плакахме 2 л. мн.ч. лъгахте мазахте писахте плакахте 3 л. мн.ч. лъгаха мазаха писаха плакаха
I спрежение, V разред От V разред на I спрежение са онези глаголи, които не са от II разред и в чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) пред окончанието стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред, не е шушкава и не е н. Ако обаче въпросната съгласна е м и ако тя е получена от носовия призвук на старобългарската малка носовка, тогава глаголът е не от V разред, а от VII разред.
Изискването за твърда съгласна пред основната гласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.
При глаголите от този разред споменатата съгласна омеква, а основната гласна се заменя с а (и се бележи с я) във всички лица и числа на минало свършено време.
Примери: основнаформа простра умра вра (се) 1 л. ед.ч. прострях умрях врях (се) 2 л. ед.ч. простря умря вря (се) 3 л. ед.ч. простря умря вря (се) 1 л. мн.ч. простряхме умряхме вряхме (се) 2 л. мн.ч. простряхте умряхте вряхте (се) 3 л. мн.ч. простряха умряха вряха (се)
I спрежение, VI разред От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.
При глаголите от VI разред основната форма е същевременно форма за 3 л. ед.ч. мин.св.вр. Следователно основната им гласна се променя от е в йотувано а (тоест я [йа]), а формата им за 1 л. ед.ч. мин.св.вр. (която се получава чрез добавяне на окончанието -х) завършва на -ях, подобно на глаголите от V разред, но за разлика от тях, глаголите от VI разред съдържат гласна пред завършека -ях.
Пример: основнаформа трая вая лая отчая 1 л. ед.ч. траях ваях лаях отчаях 2 л. ед.ч. трая вая лая отчая 3 л. ед.ч. трая вая лая отчая 1 л. мн.ч. траяхме ваяхме лаяхме отчаяхме 2 л. мн.ч. траяхте ваяхте лаяхте отчаяхте 3 л. мн.ч. траяха ваяха лаяха отчаяха
I спрежение, VII разред От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.
Глаголите от VII разред губят основната си гласна при преход от сегашно към минало свършено време: чуя – 1 л. ед.ч. сег.вр.; чуе – 3 л. ед.ч. сег.вр.; чу – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.; чух – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.
Тъй като основната гласна се губи и в основната форма на глагола, преходът от сегашно към минало свършено време се описва по-лесно направо в 1 л. ед.ч. (без да се преминава през формите за 3 л. ед.ч.): окончанието -я се заменя с -х: чуя – чух; плюя – плюх; играя – играх; влияя – влиях; шия – ших.
Малко по-особен е случаят със завършека -ея. Окончанието я се заменя с х, обаче и е се заменя с я. В крайна сметка завършекът -ея се заменя с -ях: живея – живях; владея – владях; копнея – копнях.
Ако обаче съгласната пред -ея е шушкава (следователно винаги твърда), то завършекът -ея се заменя с -ах, не с -ях: закопчея – закопчах.
Особен случай представляват някои глаголи, в чиято основна форма пред окончанието е стояла някога малка носовка (следователно гласна). Носовият призвук се е изгубил с времето, като на негово място се е появила съгласна н или м. Тъй като тя отделя носовата гласна от окончанието, няма условия за йотация, поради което окончанието на тези глаголи в основната им форма е -а, не -я. Въпреки това те попадат в VII разред, тоест при образуване на минало време основната гласна се губи, но се губи и съгласната, наследила носовия призвук.
Пример с глагола взема: взема – 1 л. ед.ч. сег.вр.; вземе – 3 л. ед.ч. сег.вр.; взе – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.; взех – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.
Практически преходът от сегашно към минало свършено време при тези глаголи може да се извърши направо в 1 л. ед.ч., като завършекът -ма се замени с -х (отпред винаги стои е): взема – взех; наема – наех; заема – заех; кълна – клех.
Глаголът кълна също спада към тази група, но при него има допълнителна особеност: изчезнал е звукът е пред завършека -на, но тъй като съчетанието от звуци клн не може да се произнесе лесно, между к и л се е вмъкнало непостоянно ъ (срв. клетва). Ако се обърне редицата от звукови промени, глаголът кълна ще приеме формата клена, от която чрез замяната на завършека -на с -х по описаното правило се получава формата клех за 1 л. ед.ч. мин.св.вр.
основнаформа играя влияя чуя плюя шия живея закопчея взема кълна 1 л. ед.ч. играх влиях чух плюх ших живях закопчах взех клех 2 л. ед.ч. игра влия чу плю ши живя закопча взе кле 3 л. ед.ч. игра влия чу плю ши живя закопча взе кле 1 л. мн.ч. играхме влияхме чухме плюхме шихме живяхме закопчахме взехме клехме 2 л. мн.ч. играхте влияхте чухте плюхте шихте живяхте закопчахте взехте клехте 3 л. мн.ч. играха влияха чуха плюха шиха живяха закопчаха взеха клеха
Второ спрежение От второ спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -и: аз летя – той лети; аз (да) видя – той (да) види; аз броя – той брои; аз (да) устроя – той (да) устрои; аз лежа – той лежи; аз мълча – той мълчи.