Ладинският, още шпаньолският или ладино (самоназвание: ladino или djudeo-espanyol), е романски език, произлязъл от староиспанския, говорен от сефарадските евреи, заселили се по света след изгонването им от Испания в 1492 година.
Като еврейски език, ладинският е повлиян значително от иврит и арамейски, както и от арабски, турски и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.
Подобно на много други еврейски езици, ладинският е заплашен от изчезване. Повечето говорещи ладино като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.
Име В Израел езикът е най-често наричан ладино (לאדינו), което произхожда етимологически от латински, макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдеоиспански: judeo-espagnol, judeo-español,Real Academia Española, статия: Judeo-Español in the Diccionario de la Real Academia Española (DRAE). sefardi, djudio, dzhudezmo, judezmo, и spanyol или español sefardita; хакития (от арабското ħaka حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в Мароко. Диалектът на Оран в Алжир се нарича тетуани, тъй като Оранските евреи идват главно от Тетуан. На иврит езикът се нарича спаньолит.
Според „Етнолог“:
Произходът на името ladino е сложен. В периода преди изгонването (1492) в Испания думата означава или литературен кастилски, като противопоставен на другите диалекти, или общо романски, противопоставен на арабски. DRAE: Ladino, 2nd sense. Buscon.rae.es. Посетен на 7 ноември 2011. (Първият речник и граматика на кастилски го нарича ladino или ladina. В Средните векове думата латински, често се използва в значението просто на език и в частност разбираем език, a latiner или latimer означава преводач.) След изгонването евреите разбират под ladino традиционния устен превод на Библията на кастилски. Чрез разпростиране на значението то започва да означава и изобщо кастилски.Historia 16, 1978
Неформално и особено в Израел, много говорещи използват ладино за обозначаване на езика. Така например той е регулиран от организация, наречена Autoridad Nasionala del Ladino (Национален орган на ладинския език). Но по-стриктно терминът е органичен до стила при превод. В България се среща мнението, че с името шпаньолски език се обозначава народният и говорим език, който има много български елементи, а ладино предствлява по-обработена и чиста реч, която се използва предимно в писмото.Български език, том 29, Българска академия на науките, София, 1979, стр. 141. Според уебсайта на Солунския еврейски музей:
Така ладино означава този специален стил с многобройни ивритски и арамейски заемки и тенденция за буквално предаване на ивритския словоред (ha-laylah ha-zeh, означаващо тази нощ, е предавано като la noche la esta вместо нормалното испанско esta noche"Clearing up Ladino, Judeo-Spanish, Sephardic Music" Judith Cohen, HaLapid, winter 2001; Sephardic Song Judith Cohen, Midstream July/August 2003). Към времето на изгонването обаче ежедневният език на евреите на полуострова се различава малко, ако изобщо се различава, от този на християнските им съседи.
Днес ladino е испанско (кастилско) прилагателно,2001 Dictionary of the Royal Spanish Academy of the spanish tongue, Diccionario de la lengua española de la Real Academia Española, Espasa. което означава хитър, силно отдалечено от историческото значение.
История
Ладино е изнесен в Османската империя – Балканите, Северна Африка и Близкия изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година."Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish). Sephardicstudies.org.
Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици – кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като яхудиче – еврейски. В края на XVIII век Фазил бин Тахир Ендруни пише в своето „Зенаннаме“:
Близостта и взаимното разбиране между ладино и кастилски подпомага търговията между сефарадите – от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.
След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладино-говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол папиаменто на островите Аруба, Бонайре и Кюрасао.
С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на XVII век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в XVIII век се появява литература на народния език (ладино), като Me'am Lo'ez и поезия. Към края на XIX век сефарадите в Османската империя учат в училищата на Световния еврейски съюз и езикът за международните им отношения става френски. Така ладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове – над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици – гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата palavra, дума (народен латински = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънскиpalavră в Румънски етимологичен речник, Александру Чорънеску, Университет на лагуната, Тенерифе, 1958 – 1966: Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp. със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.
Още в XV век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това проникват и във вътрешността.Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119. Наречието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. Ладинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладински минават в българския език.Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508. Ладинският е общият език в Солун през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки големия пожар, икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50 000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62 999 души с майчин език ладински. Числото пада до 53 094 в 1940, но още 21 094 души говорят ладински „понякога“.Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα. – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα
Ладинският е езикът и на дьонме ритуалите – например Sabbatai Tsevi esperamos a ti.
От XVII до XIX век ладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладински. През XX век броят говорещи ладински пада рязко – цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.
Създадената в 1909 година Социалистическа работническа федерация защитава ладинския език от ционистите, които налагат иврит и от Световния еврейски съюз, който налага френски език., Löwy Michael, Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265 – 266.
Фонетика
Граматиката на ладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до галисийско-португалски или каталонски, отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското aninda (все още) с поргугалското ainda (галисийското aínda, астурското aína или enaína) и кастилското aún, или първата съгласна на ладинските fija, favla (дъщеря, говор), португалските filha, fala (галисийските filla, fala, астурските fía, fala, арагонските filla, fabla, каталонското filla), кастилските hija, habla. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и fijo и hijo.
Ладинското произношение на s като ш пред к и в края на определени думи (като seis, шест, произнасяно ) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление йеисмо: eya (ладински) and ella (съвременен испански).
Архаичните черти запазени от ладинския са: Съвременното испанско z (c преди e или i), произнасяно s или според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ç (c пред e или i), произнасяно ц и z (във всички позиции), произнасяно дз. Тази разлика е запазена в ладински, където двете фонеми се произнасят съответно с и з: korason/coraçon, сърце (съвременен испански corazón) срещу dezir, казвам (съвременен испански decir). (Седилът в буквата ç е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански). Съвременното испанско j, произнасяно , отговаря на две различни фонеми в староиспанския: x, произнасяно (българско ш), и j, произнасяно (българско ж). Отново разликата е запазена: basho/baxo, долен (съвременен испански bajo) срещу mujer/muger, жена, съпруга. В съвременния испански, употребата на буквите b и v се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща билабиална фонема, реализирана или като или като според мястото в думата. В староиспанки и ладински изборът е фонетичен: bivir , живея (съвременен испански vivir). В ладински v е лабиодентално, а не билабиално.
Морфология Ладинският се отличава от другите испански диалекти по следните черти:
При местоименията ползва tú като второ лице, единствено число, неформално, vos като второ лице, единствено число, формално и vosotros като второ лице множествено число. Usted и ustedes не съществуват. При глаголите претеритът показва, че дадено действие, предприето в миналото е и завършено в миналото. Това е противоположно на имперфекта, който се отнася до всяко продължително, обичайно, незавършено или повтаряемо действие в миналото. Така Вчера ядох фалафел, ще е с претерита komí, докато Когато живеех в Измир, бягах по пет мили сутрин, ще е с имперфекта koría. Макар част от морфологията да се е променила, употребата е като в стандартния кастилски.
Правилно спрежение в презенс: -ar глаголи (avlar „говоря“) -er глаголи (komer „ям“) и -ir глаголи (bivir „живея“)yo -o (avlo) -o (komo) (bivo)tu -as (avlas) -es (komes) (bives)el, eya -a (avla) -e (kome) (bive)mozotros -amos (avlamos) -emos (komemos), -imos (bivimos)vozotros -ásh (avlásh) -ésh (komésh),-ísh (bivísh)eyos, eyas -an (avlan) -en (komen) (biven)
Правилно спрежение в претерит: