Бъдеще време в миналото е глаголно време, изразяващо действие, което е било предстоящо спрямо определен момент в миналото.Петър Пашов, „Практическа българска граматика“, София, 1989, стр. 120 – 122. Няма значение дали действието се е осъществило преди момента на говорене, дали все още предстои да се осъществи, или се е осуетило (останало е неосъществено).

Освен в българския, това време се среща и в английския език.

Образуване Бъдеще време в миналото се образува посредством спомагателния глагол ща, спрегнат в минало несвършено време, и формата за съответното лице и число на спрегаемия глагол в сегашно време, свързани със съюза да. Например глаголът мисля в бъдеще време в миналото се спряга по следния начин: + ед.ч. мн.ч. 1 л. щях да мисля щяхме да мислим 2 л. щеше да мислиш щяхте да мислите 3 л. щеше да мисли щяха да мислят Подобно на останалите бъдещи времена в българския език, бъдеще време в миналото има два начина за образуване на отрицателни форми: С частицата не, добавена пред положителната форма.Примери: не щях да мисля, не щяха да разберат. С глаголната форма нямаше (3 л. ед.ч. мин.несв.вр. на глагола нямам),последвана от съюза да и спрегаемия глагол в сег.вр.Примери: нямаше да мисля, нямаше да разберат.

Вторият начин се използва много по-често от първия. Отрицателните форми с не са двусмислени. Например изразът не щяха да разберат може да означава както нямаше да разберат, така и не искаха да разберат.

Употреба Бъдеще време в миналото се използва, за да обозначи действие, което е предстояло да се случи спрямо определен минал момент. Например в изречението Върнах се у дома, защото щях да гледам мача. гледането на мача е било предстоящо спрямо завръщането у дома, което от своя страна е минало спрямо момента на говорене.

Често действието, изразено с бъдеще време в миналото, е останало неосъществено. Например в изречението Щях да кажа голяма глупост. се подразбира, че говорещият е имал намерение да каже голяма глупост, но не я е казал.

Тази неосъщественост не е заложена изначално в значението на глаголното време. В повествувание, чието основно време е минало свършено, може да се употреби бъдеще време в миналото, за да се предадат предстоящи събития (изпреварващ поглед).Пример (началото на разказа „Шибил“ от Йордан Йовков):Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва!

Бъдеще време в миналото се употребява и в други случаи: За изразяване на учтивост.Пример: Щях да те помоля за една услуга. Т.нар. употреба „за досещане“(подобна употреба има и минало несвършено време).Примери: Гошо кога щеше да заминава? Пешо нямаше ли да си тръгва вече?

Източници

Категория:Българска граматика