Тиринт (на старогръцки: Τίρυνς, ; ) е древен град на полуостров Пелопонес на 7 км югоизточно от Аргос и няколко километра на север от Навплио в Арголида, един от най-важните центрове през бронзовата епоха в Европа.
Тиринт заедно с Микена са обявени за обект на Световното културно наследство през 1999 г..
История Тиринт е основан през ХІV век пр. Хр. от Пройт (брат близнак на Акрисий), който според преданията избира Тиринт за своя столица и построява укрепление с помощта на циклопите.
Най-голям разцвет достига след 1600 г. пр.н.е. когато е един от значимите градове-държави на микенската цивилизация. Установено е, че към 1300 пр.н.е. цитаделата и градът извън нея покриват 20 – 25 хектара и в него живеят 10 000 души. През 1200 пр.н.е. градът е разрушен, но въпреки това населението му продължава да се увеличава и към 1150 пр.н.е. има население от 15 000. След залеза на микенската цивилизация градът запада и когато през 2 век го посещава Павзаний, е напълно изоставен.
Разкопки
През 19 век започват археологически разкопки, като Хайнрих Шлиман работи тук през 1884 – 1885 г. с надежда да свърже в единно цяло вече намерените находки в Троя и Микена, но не постига голям успех. Разкопките са продължени след това от екипи от Германския археологически институт в Атина и Хайделбергския университет.
Описание
Градът е разположен на висока 30 м варовикова скала, която е около 300 м дълга и 40 – 100 м широка. Селището било населено от около 5000 г. пр.н.е. в неолита. През третото хилядолетие пр.н.е. Тиринт достига разцвета си между 1400 и 1200 пр.н.е., когато заема важно място в микенската култура и в Арголида. Най-забележителни са дворецът, неговите дебели крепостни стени с циклопска зидария и тунели, водещи към складове и работилници. Тези мощни стени карат Омир да го нарече „Тиринт укрепений“. Стените обграждат Горна, Средна и Долна цитадели и имат общ периметър от около 750 метра, а височината им варира между 4,50 и 7 м.
Прочутият мегарон на двореца в Тиринт има голяма приемна зала, в която отдясно до стената се е намирал трон а в центъра е имало огнище, оградено с четири дървени колони от пода до покрива в минойски стил. Две от трите стени на мегарона са вградени по-късно в храм на Хера от архаичния период.
Източници
Литература Heinrich Schliemann: Tiryns. F.A. Brockhaus, Leipzig 1886 Kaiserlich Deutsches Archaeologisches Institut in Athen: Tiryns. Die Ergebnisse der Ausgrabungen des Instituts. 2 Bände, Athen 1912 J. Maran, Tiryns. Mauern und Paläste für namenlose Herrscher. In: Archäologische Entdeckungen. Die Forschungen des deutschen Archäologischen Instituts im 20. Jahrhundert. 2000, S. 118 ff. J. Maran, Das Megaron im Megaron. In: Archäologischer Anzeiger. 2000, Heft 1, S. 1 ff. Alkestis Papadimitriou, Tiryns. Historischer und archäologischer Führer. Esperos, Athen 2001, ISBN 960-8103-01-0 Павзаний, Reisen in Griechenland. Athen. Artemis & Winkler, Düsseldorf 2001, ISBN 3-7608-4088-4, Buch II 25.8 – 25.9
Външни препратки The Mycenaean acropolis in Tiryns Institut für Ur-und Frühgeschichte der Universität Heidelberg
Категория:Античен Пелопонес Категория:Обекти на световното наследство в Гърция Категория:Древногръцки градове Категория:Археологически обекти в Гърция