Култура Хаманджия () е праисторическа култура от периода 5500–4600 г. пр. Хр., разпространена върху територията на днешна Добруджа, от делтата на Дунав до долината на р. Камчия. Тя е най-късно възникналата неолитна култура на Балканския полуостров.

Културата носи името си от село Хаманджия край Бабадаг (обл. Тулча, Румъния), където за първи път е идентифицирано селище от този тип. Нейното развитие е представено във всичките си фази в обектите край Дуранкулак, включително в селищната могила Големия остров, част от Археологически комплекс „Дуранкулак“.

Културата преминава през четири фази (Хаманджия I–IV). Първите две принадлежат към късния неолит, а последните две – към ранния енеолит. В заключителния си етап тя прераства във Варненската култура (ок. 4600–4200 г. пр. Хр.).

Селища и жилищна архитектура

През първата фаза на култура Хаманджия обитателите изграждат предимно землянки и полуземлянки. От втората и фаза започва строителството на наземни сгради, които постепенно изместват вкопаните жилища.

През третата фаза населението на Дуранкулак се премества от бреговата ивица върху скалистото възвишение на Големия остров. Там започват да строят сгради с масивни каменни основи, използвайки варовикови блокове от местната каменна подложка. Това е и най-ранната каменна архитектура в континентална Европа.

В четвъртата фаза повечето селища вече са застроени с жилища с каменни цокли, а някои от тях са укрепени и с каменни стени.

Погребални практики

Още от самото начало носителите на културата полагат мъртвите в специално обособени некрополи, разположени извън селищата.

През енеолитните фази се наблюдава ясно изразена полова диференциация: мъжете обикновено са погребвани изпънати по гръб, а жените – свити в поза хокер върху дясната си страна. Всички тела са ориентирани с глава на север–североизток.

Гробният инвентар постепенно се обогатява: освен керамични съдове започват да се полагат украшения, оръжия и сечива. В четвъртата фаза се регистрират изключително богати мъжки погребения, включващи множество украшения, оръжия и керамика — белег за социална диференциация.

Антропологически тип на хаманджийците

Резултатите от изследванията в Дуранкулашкия некропол и този при Чернавода показват, че носителите на култура Хаманджия представляват смесено население, включващо както грацилен средиземноморски компонент, така и масивен индоевропейски токъв. Приема се, че представителите на средиземноморския тип са се придвижили от Балканите на североизток, докато групите с индоевропейски белези произхождат от степната зона на континента и са се насочили на югозапад.Потехина И. Д. Энеолитическое население Юга Восточной Европы: новые антропологические материалы.

Тази антропологична звукомпонентност кореспондира с наблюдаваните културни трансформации. В последната, четвърта фаза на култура Хаманджия, в условията на миграционен натиск от северозапад (култура Боян), населението се пренасочва към Южна Добруджа и постепенно се включва в процесите, довели до формирането на Варненската култура.

Същевременно част от смесеното население от района на Дунавската делта и Северна Добруджа е пряко свързано и с най-ранния етап на раннобронзовата култура Чернавода I, която маркира първата по-ясна поява на индоевропейски групи в този регион. Така археологическите и антропологичните данни очертават сложна картина на взаимодействия и смесване между местни балкански земеделски общности и пришълци от северните степи – процес, който стои в основата на значителните социални и културни промени в края на енеолита и началото на бронзовата епоха.

Керамика

Керамичното производство демонстрира характерна еволюция: Късен неолит (фази I–II) – съдове с канелюри. Ранен енеолит (фаза III) – преобладава т.нар. набодена украса, изградена от геометрични мотиви (триъгълници, ромбове, меандри). Фаза IV – украсата се извършва със зъбчата щампа, като се налагат заоблени мотиви – спирали и спираломеандри.

Метал и украшения

През третата фаза се появяват първите медни изделия – игли и шила. В края на ранния енеолит започва и изработването на медни украшения (обеци, пръстени, гривни).

През цялото съществуване на културата широко се използват украшения от морски черупки – гривни, мъниста, диадеми и огърлици, изработвани основно от средиземноморската мида Спондилус и от денталиум.

В четвъртата фаза започва обработката на злато. В некропола при Дуранкулак и във Варна II са открити златни мъниста, смятани за най-ранните златни изделия в света.Slavchev V., Monuments of the final phase of Cultures Hamangia and Savia on the territory of Bulgaria, Revista Pontica vols. 37 – 38 (2004 – 2005), pp. 9 – 20.

Антропоморфна пластика

Една от най-характерните черти на култура Хаманджия е богатата ѝ антропоморфна пластика. Преобладават женските фигури – прави (по-често) или седнали, със силно ъгловати тела и висок призматичен израстък вместо глава, изработвани чрез т.нар. „резбарска техника“. В по-късните етапи се появяват и седнали мъжки фигури. В четвъртата фаза част от фигурките са украсени с щамповани линии, а някои имат топчести глави върху удължени шии.

Историческа трансформация

По време на четвъртата фаза културата преживява съществени промени. Племената на култура Боян изтласкват носителите ѝ от Северна Добруджа, които се преместват на юг и се смесват с групите на Култура Сава. Територията на разпространение тогава обхваща Южна Добруджа и достига до Лонгоза.

Интензивните промени – в архитектурата, погребалния обред, социалната структура и металургията – довеждат до прерастването на култура Хаманджия в Култура Варна около 4600 г. пр. Хр.

Вижте също Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) Археологически комплекс „Дуранкулак“ Дуранкулашки некропол

Източници

Външни препратки Дуранкулашко езеро – природа, екология, открития Дуранкулак – седем хилядолетия история на човечеството Балканската Троя – Езерният град при Дуранкулашкото езеро Дуранкулашко езеро – снимки и информация Информация за Дуранкулашкото езеро Културата Хаманджия в Дуранкулак Античното наследство в Добруджа

Категория:Археологически култури в България Категория:Археологически култури в Румъния