Балканската комунистическа федерация, възникнала като Балканска работническа социалдемократическа федерация', е обединение на комунистически организации от балкански страни, заемали интернационалистически позиции и застъпвали се за създаване на Балканска федерация.The Free Dictionary – Balkan Communist Federation.
Балканска работническа социалдемократическа федерация
Движението за сплотяване на социалдемокрацията на Балканите се засилва след Младотурската революция от 1908 година. Балканската работническа социалдемократическа федерация цели осъществяването на лозунга на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград през 1910 година, за Балканска федеративна република. На международната социалистическа конференцията в Цимервалд през 1915 година настъпва разцепление в социалистическото движение. Мнозинството от делегатите заемат по-скоро пацифистка, отколкото революционна позиция. Пролетарските интернационалисти, каквито са руските болшевики, смятат, че избухването на Първата световна война е доказало, че социализмът и национализмът са несъвместими в империалистическата епоха. Те твърдят, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство.
Балканската работническа социалдемократическа федерация е създадена на Втората балканска социалдемократическа конференция, проведена в Букурещ през 1915 година, но в условията на Първата световна война дейността ѝ остава ограничена. Неин ръководител става Кръстьо Раковски. Федерацията отделя специално внимание на македонския въпрос, като предлага Македония да се обособи като самостоятелна многонационална република в състава на Балканската федерация.
Балканска комунистическа федерация
В резултат от Първата световна война международното положение на Балканите търпи съществени промени. С овладяването на властта от болшевиките през 1917 година, Русия отпада от състава на великите сили и е поставена в международна изолация. Ролята си на балкански фактор тя се стреми да поддържа чрез балканските секции на инициирания от Москва Комунистически интернационал. На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. се разглежда и дейността на балканските социалдемократически партии. Кръстьо Раковски като представител на БСДФ заявява, че той говори от името на федерацията, която обединява румънската, сръбската, гръцката СДП и БРСДП (т. с.).
На 15 януари 1920 година, на Третата конференция на Балканска работническа социалдемократическа федерация организацията се трансформира в Балканска комунистическа федерация и става подразделение на КоминтернаМиленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 23. до разпускането си през 1932 година. За пръв секретар на федерацията е избран Васил Коларов. Седалището на Секратариата на федерацията е в София, а от 1923 година във Виена, където се създава Президиум от трима души начело с Георги Димитров.Централен държавен архив, ф. 10Б (Балканска комунистическа федерация), История на фондообразувателя, isda.archives.government.bg, посетен на 21 февруари 2026 г. Федерацията издава свой орган „Федерасион Балканик“ между 1924 и 1932 година. Редактори са Димитър Влахов и Никола Харлаков.
През 1926 година Президиумът на БКФ се премества в Москва и е обединен с Балканския лендерсекретариат на Коминтерна. Там функционира до края на 1928 година. От 1929 година ръководният орган на федерацията е в Берлин. За политически секретар на Изпълнителното бюро на БКФ е избран Георги Димитров.
На изборите през 1931 година националсоциалистите стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, техническият секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример Куусинен изтъква заменянето на лозунга за Балканска федерация с „правото на самоопределение на народите до отделяне''“. Той призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма“ за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. Така функциите на Балканската комунистическа федерация започват да затихват, докато през 1932 година тя на практика преустановява съществуването си. В тази ситуация членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти, поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос и в началото на 1934 година приема специална резолюция.
Състав Българска комунистическа партия Гръцка комунистическа партия Югославска комунистическа партия Румънска комунистическа партия (с ограничени пълномощия)
Архивно наследство
В Централния държавен архив се съхранява ф. 10Б, „Балканска комунистическа федерация“, с 99 архивни единици за периода 1920-1939 година. В Държавен архив – Велико Търново се съхранява „Манифест на Изпълнителния комитет на Балканската комунистическа федерация към народите на България, Югославия, Румъния, Гърция и Албания в защита на мира и за подкрепа и сътрудничество със Съветска Русия“ от 1920 година.ДА – Велико Търново, ЧП 283
Бележки
Категория:История на Балканите Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:История на Румъния Категория:История на Гърция Категория:История на Югославия Категория:Българска комунистическа партия Категория:Основани в Европа през 1910 година