Еладският период е съвременен термин, стр 353 – Хронология. от археологията и историята на изкуството, който обхваща Бронзовата епоха (III – II хил. пр. н. е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т. нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (Минойска цивилизация) и Цикладските острови (Цикладска цивилизация). Сред най-важните археологически обекти от Еладския период в Гърция са Лерна, Микена, Маника, Тиринт, Пилос.
Еладските общество и култура имат своите корени в неолитния период. В творбите на древните поети и историци на Гърция Еладският период обикновено се свързва и с догръцките обитатели или т.нар. догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.
По време на Ранния Еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на Средния Еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и Късния Еладски период, когато настъпва разцвет на Микенската цивилизация. История Според някои авториПопов Д., „Древна Гърция“, София, 2009, изд. „ЛИК“ с. 18 периодът на II хилядолетие пр.н.е. в историята на Гърция е познат в науката с названията „Микенска Гърция“ или „Ахейска Гърция“. Първото акцентира върху ръководната роля на град Микена в този период. То е широко разпространено от германския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 – 1876 г. Епонимът „ахейци“ е използван от Омир в епоса „Илиада“, като с него са обозначени племената в Континентална Гърция. В редица хетски документи се говори за царство Ахиява на запад от Хетското царство.
В по-скорошно време много историци предпочитат термина „Ахейска Гърция“, който по-цялостно и по-правилно характеризира епохата, защото около 13 – 12 век пр.н.е. съществуват множество други (освен Микенското) силни и независими царства в Континентална Гърция, като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., но нито едно не успява да надделее над останалите. Периодизация Хронологията на Еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка. Съществуват много спорове относно границите на тази епоха. Условно тя се разделя на 3 основни периода (на континента): Ранноеладски период (3000 – 2000 г. пр.н.е.) Средноеладски период (2000 – 1550 г. пр.н.е.) Късноеладски период (1550 – 1100 г. пр.н.е.) Схемата „ранен“, „среден“ и „късен“ се прилага творчески: вместо да разделят „ранен“ на тромавото „ранен ранен“ и т.н. археолозите приемат конвенцията да използват I, II, III за второ ниво, A, B, C за трето ниво, 1, 2, 3 за четвърто ниво и отново A, B, C за пето ниво. Не всяко място на разкопки предоставя артефакти от всички нива. Получава се следното разделяне:
Период Приблизителни дати Ранноеладски I 3200/3100 – 2650 г. пр.н.е. Ранноеладски II 2650 – 2200/2150 г. пр.н.е. Ранноеладски III 2200/2150 – 2050/2000 г. пр.н.е. Средноеладски 2000/1900 – 1550 г. пр.н.е. Късноеладски I 1650 – 1500 г. пр.н.е. Късноеладски IIA 1550 – 1450 г. пр.н.е. Късноеладски IIB 1450 – 1400 г. пр.н.е. Късноеладски IIIA 1400 – 1300 г. пр.н.е. Късноеладски IIIB 1300 – 1190 г. пр.н.е. Късноеладски IIIC 1190 – 1060 г. пр.н.е.
Вижте също
Тиест Линеар Б Хела Лапити Артър Еванс Данай Циклопска зидария Павзаний
Външни препратки
Images of artifacts and sites of Helladic Greece Jeremy B. Rutter, Dartmouth College, „Prehistoric Archeology of the Aegean:“ especially chapters 3, 8, 9.
Източници
Категория:Егейски цивилизации