Анатоли́йските езици са група индоевропейски езици (известни също така под името „хето-лувийски езици“). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.
Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).
Класификация Палайска подгрупа палайски език† Хетска подгрупа хетски език† лидийски език† Лувийска подгрупа карийски език† лувийски език† ликийски език† милийски език (понякога се означава като „ликийски Б“ или „архаичен ликийски“, известен от един запазен надпис)† сидетски език† писидийски език†
Вижте също Малоазийски азбуки Анатолийска хипотеза
Категория:Индоевропейски езици Категория:Анатолийски народи