„Блек Сабат“„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“ () е английска рок група, създадена в Бирмингам през 1968 г. от китариста Тони Айоми, барабаниста Бил Уорд, басиста Гийзър Бътлър и певеца Ози Озбърн. Те често са цитирани като едни пионерите в хевиметъл музиката. Творчеството на „Блек Сабат“ включва студийни албуми като Black Sabbath (1970), Paranoid (1970) и Master of Reality (1971), които определят жанра. Групата има множество промени в състава след напускането на Ози Озбърн през 1979 г., като Тони Айоми е единственият постоянен член през цялата ѝ история.
В ранните си години, групата носи имената „Полка Тълк Блус Бенд“ и „Ърт“, преди да се спре на „Блек Сабат“ за постоянно през 1969 г. През ноември 1969 г. групата подписва договор с „Филипс Рекърдс“ и през януари 1970 г., издават първия си сингъл Evil Woman. Техният дебютен албум, Black Sabbath, е издаден следващия месец. Въпреки че получава отрицателни оценки от критиците, албумът постига търговски успех, което води до следващ запис, този на Paranoid, по-късно същата година. Популярността на групата расте и до Sabbath Bloody Sabbath от 1973 г. критиците започват да реагират по благосклонно.
Прекомерната злоупотреба с вещества на Ози Озбърн довежда до уволнението му през 1979 г. Той е заменен от бившия певец на „Рейнбоу“ Рони Джеймс Дио. След два албума с Рони Джеймс Дио, „Блек Сабат“ претърпяват много промени в състава си през 1980-те и 1990-те години, които включват певците Иън Гилън, Глен Хюз, Рей Гилън и Тони Мартин, както и няколко барабанисти и басисти. Тони Мартин, който заменя Рей Гилън през 1987 г., е втория певец с най-дълъг стаж в групата, той записва три албума с „Блек Сабат“ преди уволнението си през 1991 г. През същата година Гийзър Бътлър се присъединява отново към групата и заедно с Рони Джеймс Дио и барабаниста Вини Апис записват Dehumanizer (1992). След още два студийни албума с Тони Мартин, който заменя Рони Джеймс Дио през 1993 г., оригиналният състав на групата се събира отново през 1997 г. и издава през следващата година записания на живо албум Reunion; те продължават да правят турнета от време на време до 2005 г. С изключение на преиздаване на различни сборни албуми, съставът от ерата на Mob Rules, обединен отново като „Хевън енд Хел“, не се изявява под името „Блек Сабат“ в продължение на шест години. Групата се събира отново през 2011 г. и издават последния си студиен албум 13 (2013), който включва всички оригинални членове с изключение на Бил Уорд. По време на прощалното си турне, групата изнася последния си концерт в родния си град Бирмингам на 4 февруари 2017 г. Оттогава на периодични частични събирания, Ози Озбърн и Тони Айоми свирят заедно, като последно излизат на една сцена на церемонията по закриването на Игрите на Британската общност през 2022 г. в Бирмингам.
„Блек Сабат“ имат продадени над 70 милиона записа по целия свят към 2013 г., което ги прави една от най-успешните хевиметъл групи. „Блек Сабат“, заедно с „Дийп Пърпъл“ и „Лед Зепелин“, са определени като „нечестивата троица на британския хардрок и хевиметъл от началото до средата на 1970-те години“.McIver, Joel (2006). "Black Sabbath: Sabbath Bloody Sabbath". Chapter 12, p. 1. Те са определени от „Ем Ти Ви“ като „Най-великата метъл група на всички времена“ и поставени на второ място в списъка на „Ви Ейч Уан“ „100-те най-велики артисти на хардрока“. Списание „Ролинг Стоун“ класира групата под номер 85 в своите „100-те най-велики изпълнители на всички времена“. „Блек Сабат“ са включени в Залата на славата на музиката в Обединеното кралство през 2005 г. и в Залата на славата на рокендрола през 2006 г. Те също така печелят две награди „Грами“ за най-добро метъл изпълнение, а през 2019 г. групата получава награда „Грами“ за цялостно творчество.
История Началото (1969 – 1970) Групата е създадена от четирима приятели, родени в квартала Астън на Бирмингам – Антъни „Тони“ Айоми (китари), Уилиам „Бил“ Уорд (барабани), Джон „Ози“ Озбърн (вокали) и Терънс „Гийзър“ Бътлър (бас китара). Първите двама се подвизават известно време в успешната по това време ъндърграунд група Mythology и след нейното разпадане решават да сформират своя собствена, като за целта канят свирещия в групата Rare Breed Гийзър Бътлър, където пее и Ози. Бътлър предлага приятеля си за вокалист на бъдещата група, което се приема единодушно. Първоначално момчетата кръщават групата „Polka Tulk Blues Band“ (или просто „Polka Tulk“), като определят стила си като „джаз-блус“.
Името хрумва на вокалиста Ози, който го вижда на опаковка от талкова пудра. Освен Ози, Айоми, Бътлър и Уорд по това време в групата свирят още саксофонистът Алан Кларк и втори китарист на име Джим Филипс. Не след дълго последните двама напускат поради несъвпадане на идеите и стиловите предпочитания. Малко след това името е сменено на Earth и групата започва да изнася концерти не само в Англия, но и в цяла Европа. Оказва се обаче, че е често бъркана с друга, носеща същото име, затова е взето решение да бъде прекръстена.
По това време басистът Бътлър, повлиян от новелите на писателя Денис Уийтли, които са с главно окултна и магьосническа тематика, написва песента „Блек Сабат“ („Черна събота“), чието заглавие е единодушно избрано за ново име на групата. Тази песен води до поредица други парчета с мрачна и окултна тематика, до идеята за която се стига малко случайно, след като, гледайки италианския филм на ужасите „Black Sabbath“ (оригинално озаглавен „I Tre volti della paura“) Бътлър се обръща към останалите членове на бандата с думите: „Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика“.
Периодът с Ози (1970 – 1979)
През 1970 г. Блек Сабат издава първия си сингъл „Evil Woman (Don't Play Your Games With Me)“, който представлява кавър версия на станалата хит по това време песен на американската група Crow. Месец по-късно е издаден и дебютният едноименен албум на групата – „Black Sabbath“, който достига до Топ 10 в музикалните класации на Острова. Композициите са силно повлияни от блуса, като вокалистът Ози Озбърн свири на хармоника в "The Wizard". Заглавната песен е смятана от мнозина за първата хевиметъл композиция.
В края на същата година на пазара се появява и вторият студиен албум – „Paranoid“, който жъне успех в Европа и Америка, достигайки до номер 1 в британските класации. Песента "Paranoid", която е написана за съвсем кратко време (за което свидетелства изкючително простата ѝ структура) и е замислена просто като „пълнеж“ на албума, се превръща в тотален хит и един от символите на Сабат. Песента често е давана като пример за зараждането на хевиметъла като стил. През 2024 г. "Paranoid" достига до 1 милиард слушания в платформата Spotify.BLACK SABBATH’s ‘Paranoid’ Surpasses 1 Billion Plays On Spotify Други големи хитове от същия албум са "Iron Man" и "War Pigs".
Мнозинството от песни в двата албума са с окултна тематика и тежък саунд. Текстовете са написани главно от басиста Бътлър. Плахи заигравки с подобни теми се забелязват още при Led Zeppelin, Rolling Stones и The Doors, но никоя група дотогава не засяга окултизма и тъмните сили толкова директно и открито, колкото Блек Сабат. В албумите все пак присъстват и някои композиции с типичен рок-характер и мелодика.
През 1971 г. Блек Сабат издава третия си албум, озаглавен „Master of Reality“. Музиката в него е значително по-сложна от тази в предшествениците му, обогатена с множество акустични моменти, включително соло на флейта, изпълнено от китариста Айоми. Тонът на китарата е смъкнат с три полутона, а основните теми са войната, екологичните проблеми ("Into the Void"), самотата ("Solitude") и наркотиците. Тони Айоми за първи път включва изцяло собствени композиции – After Forever, Embryo и Orchid.
В следващия си албум, „Black Sabbath, Vol. 4“(1972), групата отчасти изоставя окултния си имидж, заменяйки го с хардрок и прогресив влияния. Към саунда са добавени клавири, а вокалите все повече изпъкват. Първоначално албумът е планиран със заглавието "Snowblind", но звукозаписната компания отказва заради препратките към кокаина. В албума отсъстват характерните окултни теми, някои от песните като "Changes" и "St. Vitus Dance" не са възприети еднозначно от публиката.
През 1973 г. излиза „Sabbath Bloody Sabbath“, петият албум на групата, който затвърждава новата стилова ориентация към по-мелодичен, прогресив хардрок, но някои песни, особено едноименната, все още съдържат много музикални елементи, напомнящи за първите две студийни творби. В албума взима участие кийбордистът на лондонската прогресив рок група Yes Рик Уейкман. Заглавната песен описва трудния път на групата, добрите и лошите времена. "Nation Acrobat" продължава темата за смисъла на живота с религиозен подтекст.
Мениджърски и вътрешни проблеми отлагат издаването на планувания за 1974 г. шести албум, но той все пак бива издаден година по-късно под името „Sabotage“. Албумът е вдъхновен от разочарованието на музикантите от продуценти и мениджъри. Списание "Rolling Stone" посреща албума възторжето, определяйки го като най-добрия на Сабат до този момент.Rolling Stone - Sabotage Тежкият звук е комбиниран с експерименти като в 9-минутната "Megalomania" или инструменталът "Supertzar", в който пее хор. "Symptom of the universe" е смятана за една от първите траш метъл песни.Metal guitarists say that Black Sabbath’s Symptom Of The Universe riff is the greatest of all time
Последвалият през 1976 г. „Technical Ecstasy“ става причина за разпра в групата относно стиловата насока, като китаристът Тони Айоми настоява за обогатяване на звука с различни непривични за рока инструменти, за разлика от вокалиста Ози Озбърн, апелиращ към придържане към досегашната формула. Албумът не повтаря успеха на предшествениците си, въпреки добрите си продажби и проведеното мащабно турне в Европа и САЩ. След издаването му Озбърн напуска групата в края на 1977 г. Закратко вокал е Дейв Уолкър, като групата има само едно участие на живо с него. Скоро обаче Ози се завръща и Блек Сабат записва "Never Say Die". Албумът е определен като „прекалено разнопосочен“ и покрива изискванията за златен сертификат чак 20 години след издаването си. Групата провежда турне с Ван Хален в подкрепа на албума.
В периода 1978 – 1979 г. членовете на групата преживяват проблеми поради злоупотребата с алкохол и наркотици и макар че музикантите решават да запишат няколко нови идеи, Озбърн не показва интерес да ги запише. На 29 април 1979 г. Айоми решава да уволни вокалиста.
Периодът с Рони Джеймс Дио (1980 – 1982)
През 1979 г. вокалист на Блек Сабат става бившият фронтмен на Rainbow Рони Джеймс Дио. Съставът е временно напуснат от басиста Бътлър, а като сесионен музикант се присъединява Джеф Никълс (бас, ритъм китара, клавишни). Бътлър се завръща в състава преди в края на сесиите по записване на деветия студиен албум „Heaven and Hell“. Албумът е определен като символ на възраждането на Сабат,Heaven and Hell - Allmusic.com а Дио участва активно в композирането и написването на текстовете. Албумът е добре възприет във Великобритания и САЩ, а на фестивала Memorial Coliseum групата свири пред 75 000 зрители. Издаден е и концертният албум "Live at Last".
В края на турнето групата е напусната от Бил Уорд поради лични причини и на негово място идва Вини Епис. В този състав Блек Сабат записва следващия албум, „Mob Rules“. Заглавната песен е използвана в анимационния филм "Heavy Metal", успех има също и другият сингъл "Turn up the night". Албумът има положителни отзиви от феновете, но не толкова добри от страна на критиката. Групата започва работа и върху втори концертен албум със заглавието – "Live Evil". Музикантите обаче се разделят на два лагера относно миксирането на записа, поради което Дио и Епис напускат. Вокалът започва солова кариера с проекта си „Dio“.
Години на промяна (1983 – 1987)