„Да бъдеш или да не бъдеш“ или още и „Да бъдеш или не“ () е името на известния монолог от III действие, I сцена в „Хамлет“ на Шекспир, написана вероятно през 1600 г.
В монолога унилият принц Хамлет разсъждава върху смъртта и самоубийството. Той оплаква болките и несправедливостта в живота, но знае, че и алтернативата може да е още по-лоша. Речта в пиесата ни помага да разберем колебанието на Хамлет да отмъсти директно за смъртта на баща си, като убие чичо си, доведен негов баща и нов крал Елсинор. Клавдий и съветникът му Полоний подслушват разговора на Хамлет с Офелия.
Крилатата фраза се превръща във философия на съществуването за най-известния главен герой на най-известния англоезичен драматург в историята на изкуството.
Текст Български I (Гео Милев)Да бъдеш или не – това е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи — не повече… И знай, че твоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари – дял на плътта! О, ето край желан! Умри, заспи… Заспи или пък може би – сънувай?… Да, и това е пречката; защото какви ли сънища ще ни споходят сред тоя смъртен сън, когато ний отхвърлим всеки земен смут и мъка? И туй ни спира. Този страх превръща живота в дълголетна нищета. Кой би понасял гаврите и бича на времето, неправдата на силния, на гордия презрението, мъките горчиви на отвъргната любов, потъпкването на законите, безочието на властта, онуй презрение, което получава смиреното достойнство в награда от недостойнството – кой би търпял това, щом може да намери мир с едно замахване? Кой би желал да носи това бреме и да страда, да стене в тоз мъчителен живот? Но ужасът пред нещо след смъртта — страната неоткрита, от която не се е връщал никой пътник още — смущава волята и ето, че по-скоро сме готови да търпим сегашните злини, отколкото към други неизвестни да се хвърлим. Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци; и така естественият цвят на смелостта изтлява в бледността на наште мисли. Дела на сила и величие пред този страх изменят своя път и губят име на дела… Но тихо! Вълшебната Офелия!… Спомни, о, нимфо, всички мои грехове в молитвите си.
Източници Хамлет, Шекспир – III действие, I сцена (монолог).
Вижте също Vanitas Има нещо гнило в Дания
Външни препратки Как не станах екзистенциалист (разкази) и Излечим ли е екзистенциализмът? – Моята библиотека
Категория:Крилати фрази Категория:Хамлет