Тошко Николов Тошев, познат като Тошо Тошев, е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на ежедневния вестник „Труд“ (1991 – 2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Биография Тошо Тошев е роден на 7 декември 1942 година в село Дриново, Поповско. Средно образование получава в Техникума по силни токове „Киров“, когато започват ранните му писателски изяви във вестник „Средношколско знаме“.„Тошо Тошев: 30 години съдбовно обречени на „Труд“, сайт на СБЖ, източник в. „Нощен труд“, 16 декември 2010 г. Завършва специалност Българска филология в Софийския университет. Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).Биография на Тошо Тошев в електронната книжарница „Труд“.Биография на Тошо Тошев в e-vestnik.bg, 25 март 2008.

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“„Преса“ – новият вестник на Тошо Тошев“, Vesti.bg, 7 декември 2011 г., чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.„Вестник „Преса“ се нанесе в ЦУМ“, Vesti.bg, 3 януари 2012 г.„Новият вестник „Преса“ с главен редактор Тошо Тошев излезе на пазара“, Glasove.com, 3 януари 2012 г.

Член е на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на сдружението през 2001 г.„Уикилийкс за българската държавна мафия“, сп. „Свободна мисъл“, 29 декември 2012 г. Но „по етични причини“ го напуска.Марина Цветкова, „Възраждане“ – национални капитали без банка“, сп. „Тема“, бр. 8 (72), 24 март 2003 г.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 13 юли 2026 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г.„Преизбраха Тошо Тошев за шеф на Съюза на издателите“, в. „Стандарт“, 11 март 2006 г.„Съюзът на издателите се разпадна със скандал“, в. „Монитор“, 17 ноември 2011 г.„Любомир Павлов оглави разпадащия се Съюз на издателите“, Mediapool.bg, 16.11.2011 г.

Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.„Клубът на гениите“, в. „Стандарт“, 7 декември 2010 г.„21 юли 2002 г. Клубът на гениите“, глава от книгата на Тошев „Лъжата – Жан, Иван и другите“, Znam.bg.

Тошо Тошев е официално обявен като съдържател на явочна квартира с Решение № 105 от 9.12.2009 г. на Комисията за разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност (вербуван през 1975, снет от отчет през 1990 г., псевдоним: Бор).

Признание и награди На 3 декември 2002 г. е награден с орден „Стара планина“, I степен.Указ № 406 Обн. ДВ. бр.115 от 10 декември 2002 г.„И главният редактор на „Труд“ получава „Стара планина“, Mediapool.bg, 30 ноември 2002 г.„Тошо Тошев получи орден“, в. „Капитал“, 14 декември 2002 г.

През 2004 г. Тошев е номиниран от някои от тези членове за голямата награда „Черноризец Храбър“ за принос в журналистиката, но оттегля кандидатурата си, като разбира, че другите номинирани са фотографът Иво Хаджимишев и журналистите Мартин Карбовски и Георги Милков. В писмо, публикувано в „Труд“, Тошев обявява, че би се състезавал в по-достойна компания за тази награда като Кеворк Кеворкян, Виза Недялкова и др. Тошев предлага на академията през тази година да не се връчва награда за принос и награда не е връчена.

Почетен гражданин на град Попово от 2005 г.

Тошо Тошев умира на 80 години на 20 септември 2023 г. в София.Почина Тошо Тошев. vesti.bg

Личен живот Тошо Тошев е женен 6 пъти, има 3 сина. Най-големият, Радослав Тошев, е бивш общински съветник в София от „Движение Гергьовден“, а след това от ГЕРБ.

Литературен образ В своя роман трилогия „Четвъртата власт“ писателят Александър Томов описва главен редактор на най-големия вестник, който взима пари в куфарче от лице на име Бобо Цирея, за да подкрепи чрез вестника кандидатура за кмет на София. Много от читателите смятат, че Томов визира Тошо Тошев в този свой герой, наред с т. нар. Любо Пъпката и Стефан Софиянски.

Библиография „Истина за лично ползване“ (1984) „Времето за умиране стига“ (1988) „Китай в годината на Дракона“ (1989) – пътепис „Страх“ (2001) – роман„Тошо Тошев се изяви като романист“, в. „Стандарт“, 13 април 2001 г.„Тошо Тошев извади роман от чекмеджето“, в. „Сега“, 10 април 2001 г. „Лъжата – Жан, Иван и другите“ – книги първа и втора (2003)Владимир Трендафилов, „Филтрите на паметта“, рец. във в. „Култура“, бр. 34, 19 септември 2003 г. „Лъжата – Жан, Иван и Величеството“ – книги първа и втора (2004) „Политическа орда“ – 2017 г. „Власт“ – 2018 г.

Бележки

Външни препратки Книгата „Лъжата – Жан, Иван и другите“ на сайта Znam.bg

Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност Категория:Български издатели на вестници Категория:Български писатели Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Почетни граждани на Попово Категория:Родени в област Търговище