Древноримската религия е езическа религия, датираща от 1 хилядолетие пр.н.е. Състои от култове към различни божества (от които главното е бог Юпитер) и има множество допирни точки с религията в Древна Гърция, включително политеистичния си характер, сходния пантеон и липсата на единна църква и догматика. Римската митология включва и собствени за римляните богове, както и такива възприети посредством смесването и общуването им с други местни за Италия или от далечни страни (например – Тракия, Сирия, Финикия) народи.
В Древен Рим има и отделни жречески колегии, свързани с различните култове, но официалните държавни обреди са извършвани или оглавявани въобще от някой носител на висша власт, отначало от царете на Рим, впоследствие – от така наречените жречески царе, след това – от консулите и преторите, а в критични моменти – римския диктатор. В императорската епоха функцията на Велик понтифик е била сред присъжданите на римския император. Религиозните обреди, свързани с живота на семейството или домашните и частни деяния, са извършвани от бащата на семейството.
Задължението държавният култ на Римската империя да се практикува от целокупното ѝ население е отменено в началото на IV век с разпространението на Сердикийския едикт на император Галерий, призоваващ за преустановяване на Диоклециановите гонения над християните. В следващите векове древната римска религия постепенно се маргинализира и изчезва към началото на VI век, в резултат на реформите на император Теодосий Велики.
Вижте също Кораби от Неми Етруска митология Дивус Колумбарий Damnatio ad bestias Синкретизъм Аврелиан Пантеон в Рим (сграда) Гай Цестий Епулон Фалически култ
Източници Mary Beard, John North, Price, S., Religions of Rome, Volume I, illustrated, reprint, Cambridge University Press, 1998. ISBN 0-521-31682-0 Beard, M., North, J., Price, S., Religions of Rome, Volume II, illustrated, reprint, Cambridge University Press, 1998. ISBN 0-521-45646-0