Манихейството е универсална дуалистична религия, съществувала до Средновековието. Значимостта ѝ за историята на България е, че оказва влияние на арменските павликяни, които на свой ред са сред източниците на богомилството – известна средновековна гностическа ерес, възникнала в югоизточните Балкани. Повечето оригинални произведения на основателя на манихейството Мани са изгубени.

Доктрина По своя замисъл манихейството е синкретична система, която се опитва да обедини големите религиозни традиции на своето време. Двете основни доктрини, които са отразени в него, са гностицизма и маздаизма. Гностицизмът – самият той съчетание от влияния на юдаизъм, платонизъм, вавилонска религия, маздаизъм и християнство – възниква в Близкия Изток през I век, но няма единна идеология, а оказва влияние върху манихейството главно чрез едно от своите течения – мандаянизма, както и чрез по-близкия до християнството маркионизъм. Маздаизмът повлиява на манихейството чрез персонификацията на присъстващия и в гностицизма дуализъм.

В центъра на манихейската религиозна доктрина е космологичната представа за две първични противоположни и независими една от друга същности – на доброто и злото, подвластни съответно на Бог и на главен демон. В борбата между тези две същности Бог създава Човека като свой помощник, но той губи най-важното си оръжие – светлия дух – и попада в плен на демона. Тогава Бог изпраща нова своя еманация – Живия дух (Демиург) – която разгромява демоните и освобождава Човека. Настъпилото равновесие отново е нарушено, довеждайки до създаването на сегашния свят, в който човешката душа, произлизаща от Бог, е затворена в тялото, идващо от тъмното начало. В този свят Бог изпраща като свой пратеник Иисус Христос, който се опитва неуспешно да отклони Адам и Ева от пътя на злото. Последният пратеник на Бог в помощ на хората е Мани.

Организация Манихеите изграждат своя църковна организация, подобна на Християнската църква. Още докато Мани е жив, той е глава на организацията, подпомаган от 12 апостоли. След смъртта му се развива подобна на християнската йерархична система с дякони, свещеници и епископи, един от които е приеман за върховен. По-късно в Средна Азия манихеите имат свои манастири, в които монаси се оттеглят, за да водят аскетичен живот. Цялата манихейска общност се разделя на две класи – избрани, които се стремят към съвършен живот в безбрачие и аскетизъм, и слушатели, които следват по-либерални норми.

История Създателят на манихейството Мани (216 – 274) е роден край Ктезифон, по това време столица на Партското царство, а след това и на Сасанидската империя. Градът е един от големите метрополиси на епохата и в него съжителстват различни религиозни учения – традиционната халдео-вавилонска религия, маздаизъм, гностицизъм, мандаянизъм, християнство и дори далечни влияния на будизма. От ранна възраст той започва да проповядва собствена синкретична, обявявайки се за пратеник на Бог подобно на Буда, Заратустра и Иисус Христос. Той постига известни успехи, но си навлича враждебността на крайните зороастрийци и е убит.

След смъртта на Мани манихейството продължава да се разпространява бързо към Средна Азия и в Средиземноморието, като още през 296 година римският император Диоклециан издава заповеди за изтребление на манихейците в провинция Африка. През IV век то е сред разпространените религии в Средиземноморието и Близкия Изток, като преди да стане християнин манихеец е и известният богослов Августин от Хипон. Активните преследвания срещу манихейството, особено при император Юстиниан I, практически ликвидират манихейството в Европа през VI век.

Манихейството има по-трайно присъствие в Азия, където се разпространява в широки територии на изток и север от Вавилония. През VIII век то става основна религия в обхващащия днешна Монголия и Северен Китай Уйгурски каганат, като то запазва широко влияние сред местните тюркски народи до края на X век, а в по-малка степен дори до XIII век.

Влияние Манихейството става основа на поредица учения, които в известна степен смекчават крайния му песимизъм, отхвърлящ възможността за скорошно спасение на голямата част от човечеството – павликянство, масалианство, богомилство, фундаитизъм и други.

Степента на влияние на манихейството върху християнството е спорна. Твърди се, че богомилите и катарите са само привидни християни и по същество са манихеи. Катарите по-скоро възприемат църковната организация на манихейството, отколкото неговото богословие. Сведенията често са объркани, защото средновековните автори често използват „манихей“ като синоним на „еретик“. Изглежда, Присцилиан и последователите му се опитват да внедрят част от манихейските възгледи в християнството.

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Манихейството в Catholic Encyclopedia