„Сиянието“ () е британско-американски психологически хорър-филм, режисиран и продуциран от Стенли Кубрик (Stanley Kubrick). Сценарият е написан съвместно с Даян Джонсън (Diane Johnson). Филмът е по романа „Сиянието“ („The Shining“) от 1977 г. на писателя Стивън Кинг (Stephen King).
Европейската версия на филма е 25 минути по-кратка от американската, което се дължи на премахването на някои от сцените. За разлика от предишните проекти на Стенли Кубрик, този филм е предвиден за масовия пазар. Първоначално бива пуснат в кината само в два града, а месец по-късно и в национален мащаб. Въпреки че първоначалните оценки на критиците са противоречиви, филмът получава достойното си признание в следващите десетилетия, като „Сиянието“ е смятан за един от най-великите филми на ужасите, правени някога. Американският режисьор Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) го оценява като един от 11-те най-страшни филми на ужасите за всички времена. Филмът повлиява изключително много на популярната култура.
Сюжет
Джак Торънс пристига в изолиран в планината хотел – „Овърлук хотел“ (Overlook Hotel), който се намира на 25 мили от най-близкия град. Той трябва да бъде интервюиран за зимен пазач на хотела, тъй като метеорологичните условия не позволяват в хотела да има гости през зимния сезон. Около него се натрупват непроходими снегове и хотелът е затворен от октомври до май. Джак е нает. Планира да използва изолираността на хотела, за да пише на спокойствие романа си. Хотелът е построен върху земя, на която някога се е намирало индианско гробище. Джак бива предупреден, че предишният пазач на хотела убива себе си и цялото си семейство. Дани, синът на Джак, има ужасяващи видения за хотела – как огромно количество кръв плисва от асансьора и залива целия коридор. Става ясно, че Дани има въображаем приятел на име Тони, а също и че по време на един пиянски запой Джак е ударил Дани и е наранил рамото му сериозно.
Семейството пристига в хотела в деня на неговото затваряне. Главният готвач Дик Халоран предлага сладолед на Дани. Той е разбрал по телепатичен начин, че детето иска сладолед и му обяснява, че някои хора (като тях двамата) са надарени със специална дарба. Той нарича тази дарба „сияние“. Дани пита готвача дали има от какво да се плаши в този хотел и дали има нещо страшно, особено в стая 237. Той му отговаря, че хотелът също има това „сияние“ и му казва да не ходи в тази стая.
Минава един месец. Джак работи по романа си, а съпругата му Уенди и синът му Дани разучават хотела, а също и лабиринта, направен от градински плет, който е в двора на хотела. Завалява обилен сняг, телефонните линии се прекъсват. Джак е разочарован от работата си по романа и започва да променя поведението си. Става склонен към насилие и избухлив. Сънува кошмар как убива Дани, което много го разстройва. Дани попада в стая 237 и вижда призрак на жена. По врата му има следи от насилие и Уенди решава, че Джак го е наранил. Джак се скрива от проблемите си в бара на хотела, където среща призрачния барман Лойд, с когото говори за брака си. Дани казва, че нараняванията му са причинени от призрака в стая 237. Джак отива в тази стая, вижда призрака, но лъже Уенди, че не е видял нищо. Скарват се, а Джак се връща в бара, където заварва много хора, които са на бал. Той среща духа на Грейди, бивш пазач и иконом, който му казва, че трябва да „поправи“ жената и детето си. Призракът казва, че Джак винаги е бил пазач и винаги е бил там, точно както него. В същото време готвачът Холоран, който си е вкъщи, започва да се тревожи какво се случва в хотела и решава да отиде и лично да провери. Дани започва да повтаря непрекъснато „червена стая“, а после казва на майка си, че Дани вече го няма и е останал само Тони.
Докато търси Джак, Уенди попада на стотици страници ръкопис, на които се повтаря
само едно и също изречение. Джак се появява с ясното намерение да нарани Уенди. Тя го умолява да ѝ позволи да напусне хотела и да заведе Дани на лекар, заради влошеното му психическо състояние. Джак я заплашва, че ще ѝ пръсне мозъка, затова Уенди го удря с бейзболна бухалка. Тя заключва изпадналия в безсъзнание Джак в килера с провизии. Джак е прекъснал радиото и е развалил снегорина, затова Уенди и Дани са в капан в хотела. Джак разговаря през вратата на килера с духа на Грейди, който отключва вратата. В стаята, в която те живеят в хотела, Дани изписва на вратата на банята по грешен начин „червена стая“ (), което прочетено наобратно е думата „убийство“ (). Джак е въоръжен с брадва и започва да разбива с нея вратите, за да се добере до семейството си. Уенди отваря прозореца в банята и избутва през него Дани, за да избяга. Тя обаче не успява да излезе през него. Уенди порязва ръката на Джак с нож и той се отдръпва. Tой тръгва да преследва Дани. В този момент в хотела пристига Халоран и Джак го убива с брадвата. Джак започва да преследва Дани из лабиринта в двора. През това време Уенди започва да вижда всички призраци в хотела и кръвта в коридора, която Дани е сънувал. Дани успява да заблуди баща си в лабиринта, като прикрива следите си и прави фалшиви. Детето се измъква от лабиринта и се събира с майка си. Те избягват от хотела със снегорина, с който е дошъл Халоран. Джак замръзва в снега. Накрая се вижда снимка на Джак на една стена в хотела, на бал по случай 4 юли, като снимката е от 1921 г.
В ролите АктьорРоляДжак НикълсънДжак ТорънсШели ДювалУенди ТорънсДани ЛилойдДани Торънс и гласът на ТониСкатмън КротърсДик ХалоранБари НелсънСтюарт УилманФилип СтоунДелбърт ГрейдиДжо ТъркълЛилойдТони БъртънЛари ДъркинБари ДенънЛекаря
В по-кратката европейска версия всички сцени между Джак Никълсън и Тони Бъртън са изрязани. Бари Денън присъства и в двете версии на филма, макар и по-ограничено, като в кратката версия няма диалог. Актрисите, които играят призраците, които убиват дъщерите на Грейди – Лиса и Луис Бърнс – са едноячни близначки. Героите в сценария и в самата книга обаче са сестри, не близначки. В диалога на филма се споменава, че те са „на осем и на десет“. Въпреки това те стават емблематични образи на зловещи сестри близначки.
Продукцията Преди да се заеме със снимките на „Сиянието“ Стенли Кубрик снима филма „Бари Линдън“ (Barry Lyndon) през 1975 г. Това е филм за ирландец, който се опитва да намери своето място между английската аристокрация. Въпреки техническите постижения на филма, той не постига успех в боксофиса. Описван е от критиците като твърде бавен и твърде дълъг. Кубрик е силно разочарован от този неуспех и решава да направи филм, който освен художествено стойностен, да е и икономически изгоден. Стенли Кубрик започва много истории за ужаси, като се отказва от тях след първите няколко страници. Един ден неговата секретарка обаче го заварва да чете „Сиянието“, напълно погълнат от книгата. След като избира книгата за следващия си проект и след препродукционната фаза следва дълъг и труден процес по избиране на места за снимки. Макетът на хотела е най-големият, строен от EMI Elstree Studios. Екстериорът на хотела се пресъздава в реален размер. Някои от интериорните проекти са базирани на Ahwahnee Hotel в националния парк Йосемити. Повечето от интериорните снимки и някои от екстериорните са снимани в студио, но има и снимки в натура в един от националните паркове на щата Монтана. Монтана е мястото на снимките и на въздушните снимки в първите сцени, когато колата се движи по пътя. През пролетта на 1979 г. благодарение на интензивното осветление, което Кубрик поставя, декорите избухват в пламъци и трябва да бъдат възстановени. Филмът е един от първите, които използват системата за снимки Steadicam. Тя позволява плавни снимки при движение на оператора по неравни повърхности. Създателят на тази технология Гарет Браун е включен лично в производството на филма. Браун описва първото си посещение из декорите на филма като вълнуващо, защото те предлагат нови възможности неговата система да разгърне потенциала си. Използва се 18-милиметров обектив, който има възможността камерата да преминава на косъм от стени и рамки на врати. Кубрик лично подпомага развитието на технологията. Специално за този филм Браун изобретява техника, която позволява стабилност на кадрите, въпреки въртенето или накланянето на камерата. Гъвкавостта на камерата става важно условие, поради спецификата на снимките. Благодарение на тези нововъведения някои от сцените на филма стават култови, например плавното и сякаш безкрайно обикаляне по коридорите на зловещия хотел.
„Сиянието“ има труден и продължителен производствен процес, често с много дълги работни дни. Снимките отнемат една година. Кубрик е изключително методичен и прецизен. Актрисата Шели Дювал не се разбира особено с него. Често спорят за репликите от сценария или за нейните актьорски техники. Подложена на изключителен стрес, Дювал се разболява, а възстановяването ѝ отнема месеци. От стреса дори косата ѝ започва да пада. Сценарият и идеите за снимане на сцените са се променяли изключително динамично, дори по няколко пъти на ден. Това изнервя и Джак Никълсън, който в изблици на ярост хвърля листовете с отново променените си реплики. Случва се някои от репликите си да научава минути преди заснемането на самата сцена. По това време актьорът живее в Лондон с тогавашната си приятелка и сестра си, които потвърждават за много дългите снимачни дни.
Никълсън е първият избор на Кубрик за ролята. Други опции са били Робърт Де Ниро (Robert De Niro), Харисън Форд (Harrison Ford) и Робин Уилямс (Robin Williams), които обаче срещат неодобрението на Стивън Кинг.
За международните версии на филма Кубрик заснема как Уенди чете страниците от пишещата машина на различни езици. Използват се подходящи за езика идиоми, които да отразяват по подходящ начин посланието. За ролята на Дани са интервюирани над 5000 момчета. Попитан за тематиката на филма Кубрик отговаря: „По своята същност има нещо, което не е наред с човешката психика. Тя има и зла страна. Това, което правят филмите на ужасите, е да ни покажат архетипите на подсъзнанието. Така можем да видим тъмната страна, без да се налага да я срещаме директно. Интересен факт е, че вратата, която главният герой разбива с брадвата, е истинска. А сцената в бара на хотела е снимана в продължение на 6 седмици. Музикалният съпровод на филма е подготвен от Гордън Стейнфорд. Работата му се характеризира с внимание към фините детайли и прецизна синхронизация. Уенди Карлос също се занимава с музиката във филма. Тя остава много разочарована от действията на Кубрик, защото той премахва от филма си ключови за нея музикални елементи. Впоследствие отказва да работи повече с него.
Постпродукцията След премиерата на филма, който трае 146 минути, Кубрик решава да изреже последната сцена от филма, която е в болница. Сцената показва как Уенди разговаря с господин Улман, който ѝ казва, че тялото на Джак не може да бъде намерено. А после той дава на Дани жълта топка, вероятно същата, която Джак хвърля. Сцената е отрязана, което намалява времето на филма на 144 минути. Тук възниква обаче интересен въпрос по сюжета. Ако Джак наистина е замръзнал до смърт в лабиринта, тялото му рано или късно ще бъде намерено. Но ако не бъде, какво тогава се е случило с него? Как се обяснява снимката от 1921 г.? Дали цялото това насилие е плод на фантазиите на Джак, на странния Дани, или на Уенди? Кубрик е достатъчно мъдър, за да премахне този епилог. С това премахване у зрителя остава убеждението, че семейството действително е било в този хотел тази зима.
Европейската версия