Карпинското евангелие e среднобългарски книжовен паметник от края на XIII век.Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 86.
Съдържа 168 пергаментови листа и представлява пълен апракос (богослужебно евангелие). През 1868 г. Александър Хилфердинг го намира в Карпинския манастир „Въведение на Пресвета Богородица“ заедно с Карпинския апостол. Двата ръкописа са подвързани заедно и датират от приблизително едно и също време, но са дело на различни книжовници.Ръкописни книги до XIV век Чрез Хилфердинг те попадат в библиотеката на руския колекционер Алексей Хлудов.Георгиев, Емил. Литературата на Втората българска държава, том 1, БАН, София, 1977, стр. 118. Днес се пазят в Москва, Държавен исторически музей (ГИМ), Хлудова сбирка, № 28.Николова, Св. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва: каталог. София, 1999, 20-21, обр. 1-14.
Издание Карпинско евангелие (ред. В. Десподова). Прилеп-Скопје, 1995.
Бележки
Категория:Държавен исторически музей (Москва) Категория:Среднобългарска литература Категория:Община Старо Нагоричане Категория:История на Македония Категория:Български ръкописи