Илия Попиванов Дзигаров () с псевдоними Адамов и Бобошевски е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография Илия Попиванов е родом от неврокопското село Балдево, тогава в Османската империя. Брат е на свещеник Никола Попиванов и син на свещеник Иван Дзигаров. Завършва III курс на Сярското българско педагогическо училище в 1900 година. Работи като учител, като преподава в Неврокоп.

Присъединява се към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 годинаРайкин, Спас. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.470 заедно с брат си и татко си. Заловени те са оковани и затворени в солунския затвор Еди куле. Получават присъди по 101 години, но са освободени след застъпничеството на френски и английски дипломати в Солун.

През 1912 година е избран в ръководството на общинското управление като председател на тричленна комисия, след напускането на действащия кмет Пейо Яворов.Градско Общинско Управление Неврокоп (Гоце Делчев) – историческа справка, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' – Благоевград

През 1922 година заедно със Стоян Филипов, Никола Атанасов, Илия Гавалюгов (Стефанин), Димитър Устанлиев и Аврам Личков влизат в четата на Динчо Балкански от Горна Сушица, приближен на Алеко Василев и имащ за цел да се сражава с представителите на властта на правителството на БЗНС и контрачетите в Пиринска Македония.Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 През 1923 година Илия Попиванов вече е войвода на чета в Мехомийско, а негов секретар е синът на Стоян Мълчанков Иван Мълчанков. На 7 май 1923 година след взето решение на ЦК на ВМРО неговата чета убива между Банско и Мехомия миналият на страната на БЗНС Симеон Молеров.Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 На Серския конгрес на ВМРО от септември 1924 година е избран за запасен член на окръжния комитет.

През юли 1928 участва като делегат от Пиринския революционен район на Седмия конгрес на ВМРО. В началото на 1931 година депутатът от Българска работническа партия Александър Мартулков обвинява Стоян Филипов и Илия Попиванов в манипулиране на изборите за XXIII обикновено народно събрание в Пиринска Македония.Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 В началото на 1942 година е избран за председател на настоятелството на Неврокопското дружество на Илинденската организация, в дружеството са още Вангел Попангелов, Петър Тилков, Костадин Филипов и Марин Божиков. Същата година заедно с Борислав Иванов, председател на Съюза на македонските младежки организации в града, организират честване на годишнината от Илинденското въстание и организират панихида на гроба на Тодор Александров. Убит е без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в околността на Неврокоп.

Външни препратки "Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, книга 6 (136), София, юни 1942 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Родени в Балдево Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Починали в Гоце Делчев Категория:Кметове на Гоце Делчев Категория:Възпитаници на Сярското българско педагогическо училище