Еверест (; ) е връх в Хималаите (Азия), най-високият връх в света, един от 14-те осемхилядници.
Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите, на границата между Непал и китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх в света. Височината му е 8848.86 метра. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост от 1830 г. до 1843 г. Откъм Непал е разположен в Националния парк „Сагарматха“, който е биосферен резерват под закрилата на ЮНЕСКО.
Статутът на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории, от опитни до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, обикновено шерпи, за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат.Why K2 Is Deadlier Than Mount Everest?, Ed Viesturs, 2008-08-04, All Things Considered, National Public Radio Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошо време и силен вятър.
Разрешението за влизане в района на Еверест от юг през Непал струва между $10 000 и $30 000 на човек, в зависимост от размера на екипа. Към 2016 г. повечето екскурзоводски услуги струват между $35 000 и $200 000.
Условията в т.нар. зона на смъртта са толкова тежки, че повечето трупове биват оставени там, където човекът е загинал, и понякога са демотивиращ фактор, тъй като се виждат по стандартния и други маршрути за изкачване.
Топонимия и етимология
Наречен „връх Б“ през 1847 г. (тъй като тогава Кангчендзьонга се е смятал за най-високия връх в света), а след това „връх XV“ през 1849 г. (Майкъл Хенеси, британски инженер геодезист, номерира върховете в Хималаите от изток на запад), през 1865 г. върхът придобива английското име Еверест, дадено му от Андрю Уо (Andrew Waugh), британски офицер и геодезист, генерален инспектор на Индия, наследил на този пост сър Джордж Еверест.
Съществуват много местни имена, най-известното от които, вероятно в продължение на векове, е името на тибетски – Qomolangma (ཇོ་ མོ་ གླང་ མ), записано за първи път с китайска транскрипция в атлас от 1721 г. по време на управлението на император Канси от династията Цин, което след това се появява като Tchoumour Lancma на карта от 1733 г., публикувана в Париж от френския географ Д'Анвил. Популяризирано е и като Chomolungma и Jo-mo-glang-ma.Други варианти включват Jomo Langma, Chomo-lungma, Djomo-lungma, Jolmo Lungma и Chomolongma.
С извинението, че съществува голямо изобилие от местни имена, Андрю Уо предлага през 1856 г. този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на изследователя, създавал първата подробна триангулачна мрежа в Британска Индия. Самият Еверест възразява през 1857 г., че името е невъзможно да се напише на хинди или да се произнесе от коренните жители на Индия, но Кралското географско дружество официално одобрява името през 1865 г., една година преди смъртта на сър Еверест.
Тибетолозите препоръчват два варианта за превод на тибетското име Джомолунгма/Чомолънгма (ཇོ་ མོ་ གླིང་ མ) – „Богиня, Майка на Земята (на Страната)“ или „(Достопочтена) Богиня, Майка на Планините“. Името е транскрибирано на български като Чомолънгма от Института по български език на БАН по молба на Института по картография.
В превод на китайски (опростен китайски: 珠穆朗玛峰, традиционен китайски: 珠穆朗瑪峰 или 聖母 峰) означава „богиня на вселената“. На санскрит името е Devgiri, „свята планина“. В началото на 1960 г. непалското правителство осъзнава, че Еверест няма непалско име. Тази липса се дължи на факта, че планината не е била известна и следователно не е имала име в етнически Непал, тоест в долината на Катманду и околностите му. След това правителството решава да се намери име за планината. Въпреки че Чомолънгма се използва от местните шерпи, не е приемливо наименование, тъй като е в несъответствие с идеята за обединение (непализация) на страната. Така е създадено ново име от Бабурам Ачаря: Сагармата (सगरमाथा), означаващо „главата на небето“.
География
Еверест се намира на границата между Тибетския автономен район (префектура Шигадзе) в Китай и зоната Сагарматха (област Солукхумбу) в Непал. Издига се на 8848,86 m над морското равнище в Махалангур Химал, масив от Хималаите, което го прави най-високият връх на Азия и най-високият от седемте върха. Той се намира на 160 km източно-североизточно от Катманду, на 260 km западно-северозападно от Тхимпху, 450 km западно-югозападно от Лхаса и 600 km северно от Калкута и Бенгалския залив. Най-близките върхове над 8000 m са Лхотце (8516 m) на 3 km по права линия на юг, Макалу (8463 m) и Чо Ою (8201 m) на 28 km по права линия на северозапад.
Геология
Топография Еверест е пирамидален връх. Оформен е от ерозия, особено от ледници. Има три лица – на югозапад, на север и изток, разделени от ръбове на запад, североизток и юг. Всяка от страните се състои от отделен ледник: съответно ледника Кумбу, също наречен „Мълчаливата долина“, ледник Ронгбук и ледник Кангсхунг. Северната стена е най-трудно достъпна, тъй като има по-малко сняг и е по-скалиста от югозападната страна. Западните и югоизточните ръбове маркират границата между Китай и Непал.
Измерване на височината
Първото официално измерване на Еверест през 1852 г. е свързано с големи трудности, тъй като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите.
Височината на връх Еверест е измерена след дългогодишни усилия през 1856 г. с помощта на теодолити с голямо увеличение, даващо възможност да се измерят точки на разстояние над 200 km. Самият връх Еверест е измерен от разстояние 170 km от Андрю Уо. Резултатите от измерването, височина от 8848,8 m са потвърдени от началника на Изчислителния отдел Радханатх Сикдхар.
Това е най-високият връх от 1852 г. насам. Дотогава е отбелязван като връх XV, преименуван на Еверест през 1865 г. Височината е коригирана на 8848 m през 1955 г. след измерване от индийския топограф Гулатий, но тъй като Хималаите се издигат с 5 cm годишно, възможно е височината му днес да е над 8850 m. През 1975 г. китайска експедиция прави уточнение и я записва като 8848,13 m.
През май 1999 г. американска експедиция с помощта на GPS и Националното географско дружество я определя на 8849,87 m над морското равнище, но този резултат не е приет официално.
През 2005 г. екип от 50 китайски учени, картографи и планински изследователи оспорват тези данни и на 9 октомври 2005 г., след няколко месеца на измервания и изчисления, обявяват актуален размер от 8844,43 mКитайцы укоротили Эверест на 4 m 10 октября 2005. В сравнение с китайските данни от 1975 г. регистрираният спад е с 3,65 m. Според предишно измерване от 2003 г. най-високата точка на Хималаите се издига на 8848,45 m, а през 1966 г. на 8849,75 m.
От 8 април 2010 г. официалната височина на Джомолунгма е фиксирана на 8848 m над морското равнище, а височината на твърдата скала – 8844 m.Рекорды в мире природы След Непалското земетресение от 2015 г. височината е намаляла с 2,54 cm по сведение на консорциума по геофизически изследвания UNAVCO.Nepal’s Earthquake Made Mount Everest A Little Bit Shorter, Scientists Say
Обявената височина на планината обаче продължава да се оспорва от Непал и Китай – двете страни, на чиято граница е върхът. Китайските власти твърдят, че Еверест трябва да се измерва до височината на скалата, докато непалските власти заявяват, че трябва да се включи и снегът на върха. Накрая, на 8 декември 2020 г. двете страни съвместно обявяват, че новата официална височина е 8848,86 m. Това е с 0,86 m повече от предишната официална височина. Много специалисти по геодезия и картография закръгляват височината на върха на 8850 метра.
Сравнение с други върхове Еверест е най-високият връх в света при отчитане от морското равнище. Други планини и върхове могат да претендират за титлата най-висок връх на Земята, ако се използват други критерии. Например Мауна Кеа на Хавайските острови е най-високият връх, измерен от основата си. Той не надвишава 4205 m над морското равнище, но се издига на 10200 m, измерен от основата си. По същия критерий (от основата до върха) Денали в Аляска е по-висок от Еверест. От своя страна, Чимборасо в Еквадор, достигащ 6268 m, е най-отдалеченият от центъра на Земята поради по-големия екваториален радиус.
Еверест далеч не е върхът с най-голяма височина в Слънчевата система. Венера има връх с височина около 11000 метра.Laure Dupeyrat, Véronique Ansan, Delphine Insergueix, Évolution d'une montagne épaissie et magmatisme – Application à Vénus , université Paris-Sud Рекордът принадлежи на един от върховете на Марс – 21229 метра.U. S. Geological Survey – 2003 Color-Coded Contour Map of Mars
Климат
Времето на Еверест е екстремно. През януари, най-студения месец, средната температурата е -36 °C и може да падне до -60 °C. През юли, най-топлия месец, средната температура е -19 °С. Еверест е вечно замръзнал.
От юни до септември е повлиян от мусоните. Масивни облаци и снежни бури са често явление по това време на годината. От ноември-декември до февруари-март преобладават струйните течения, на върха вилнеят ветрове със скорост над 285 км/ч. През останалото време на годината е обикновено сухо и благоприятно за изкачване, но бури могат да се появят изненадващо и понякога пада триметров сняг за двадесет и четири часа. В края на зимата и през пролетта преобладават западни ветрове. Наситеният с влага въздух се издига по южните склонове на Хималаите и кондензира, формирайки бял облак, отправящ се на изток. Когато вятърът духа с около 80 км/ч, облакът се издига до върха.
Растителен и животински свят Връх Еверест има беден растителен и животински свят. Налице е мъх, който расте на височина от 6480 m. Това може да е растителният вид, който вирее на най-голяма надморска височина. Алпийско растение, наречено Arenaria, расте под 5500 m в региона.
Euophrys omnisuperstes, вид скачащ паяк е намерен на височина от 6700 m, което го прави най-високо живеещия животински вид, ако не се смятат микроскопичните организми. Той се крие в цепнатини и се храни със замразени насекоми, които са довени от вятъра. Трябва да се отбележи, че има голяма вероятност да съществува микроскопичен живот на още по-голяма надморска височина. Птици като планинската гъска са наблюдавани да летят на големи височини в планината, докато други, като например червенокраката гарга, са забелязани на 7920 m.The Ascent of Everest by John Hunt (Hodder & Stoughton, 1953) In chapter 14, Hunt describes seeing a chough on the South Col; meanwhile Charles Evans saw some unidentified birds fly over the Col Жълтоклюни гарги са наблюдавани на 7900 m и гореспоменатите гъски мигрират над Хималаите. Още през 1953 г. Джордж Лоу по време на експедиция, вижда гъските да прелитат над връх Еверест.
Яковете често се използват, за да теглят съоръжения при изкачвания; те могат да теглят 100 kg, имат гъста козина и големи бели дробове. Други животни в региона включват хималайския тар, който понякога може да бъде изяден от снежен леопард.Ale, Som B. Ecology of the Snow Leopard and the Himalayan Tahr in Sagarmatha (Mt. Everest) National Park, Nepal. University of Illinois, 2007. Хималайската черна мечка може да бъде открита до около 4300 m и червената панда се намира също в този регион. Научна експедиция открива десет нови вида мравки.
История на експедициите
Първото известно изкачване на Еверест най-накрая настъпва през 1953 г., но върхът остава труден за изкачване в продължение на десетилетия. Въпреки усилията и вниманието с което за заобиколени експедициите, само на около 200 души се отдава да го покорят до 1987 г. Еверест се оказва трудно място в продължение на десетилетия, дори за сериозни опити от професионални катерачи и големи национални експедиции, докато не идва търговската ера през 1990 г.