„Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия).
Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане.Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.
История
Храмът „Света Неделя“ трябва да е възникнал след 1578 г., понеже не е между осемте пловдивски църкви, видени тогава от Стефан Герлах.Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С., 1976, 259. (Възможно е споменатата от този немски пътешественик църква „Свети Спас“ да се е намирала близо до съвременната „Света Неделя“.) Алваджиев Н. Старинни черкви в Пловдив. Пловдив, 2000. За първи път църквата е спомената от посетилия Пловдив през 1720 г. йерусалимски патриарх Хрисант.Στάθη, Π. Το ανέκδοτο Οδοιπορικό του Χρύσανθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και νέα ελληνικά, 1, 1984, 172; Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 90. Надпис на мраморната плочка над вратата в днешния притвор разказва, че в началото на XIX век нейната сграда била достигнала „положение, застрашающе срутение".Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 34. През 1829 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков (с прозвище „Малкия чорбаджи Вълко“, баща на Георги Вълкович) издействал султански ферман за обновлението на двата съседни храма „Света Неделя“ и „Свети Константин и Елена“. Той дарил също 10 000 гроша.Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 155.
Старата черква била съборена и докато се построи нов храм, временно бил издигнат параклис, назован отначало „Свети Атанасий“, а впоследствие – „Въведение Богородично“. В този параклис, който до днес стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на старата църква, датиращ от 1766 г.Тотева, П. Нови данни за иконостаса на параклиса „Въведение Богородично“ в Пловдив. – Музеи и паметници на културата, 1963, кн. 2, 17 – 19; Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 27, 72, 116 – 117.
В кондиката на Пловдивската митрополия е запазено решение на църковните енориаши начело с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 г. През август 1832 г. завършването на строежа било отбелязано от неизвестен автор с три гръцки стихотворения.Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 253 – 254, 315, табл. XV-XVI; Пенчева, Ж. Български православни храмове през Възраждането. Велико Търново, 2015, 29. Църквата била осветена на 19 септември 1832 г. от митрополит Никифор.Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 43 – 44.
Съградена от брациговски майстори начело с Петко Петков Боз, новата, изцяло каменна постройка била с внушителни за времето си размери: дължина 30 м и ширина 25 м (най-големият храм в града тогава). През 1894 г. към нея бил добавен купол на 16 м над земята, изписан с образ на благославящия Христос. По-късно по проект на архитекта Михаил Ненков (1877 – 1938) била издигната и висока камбанария (вместо старата и ниска звънарница). Тя била завършена през 1905 г., а през 1912 г. на нея бил поставен голям френски часовник. Около 1910 г. първоначалната куличка-звънарница върху южната страна на църковния покрив и едната от водещите към вътрешния балкон стълби били съборени, а притворът бил остъклен.Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 143, фиг. 53.
В 1892 г. храмът преминал от ведомството на Цариградската патриаршия под това на Българската екзархия.Πλουμίδης, Σ. Εθνοτική συμβίωση στα Βαλκάνια: Έλληνες και Βούλγαροι στη Φιλιππούπολη, 1878 – 1914. Αθήνα, 2006, 304. През 1911 г. към него било основано енорийско православно християнско братство, носещо името на Света Неделя и имащо за основна цел просвещаването на енориашите и подпомагане на бедни и нещастни християни. Пак през 1911 г. в църковния двор е издигната чешма. През 1927 г. държавата обявява храма и параклиса към него за старини.Министерски указ, публикуван в брой 221 на Държавен вестник от 28.12.1927 г.
Храм „Света Неделя“ силно пострадал от голямото земетресение в Южна България (1928) и се наложило да бъде основно ремонтиран (1930). Тогава повредените стенописи били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.Линков, Г. „Модерната" църковна живопис в следосвобожденска България, разгледана в светлината на няколко пловдивски църкви. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 815, 821 – 823.
Храмовият празник е 7 юли, когато се почита паметта на света великомъченица Неделя. Параклисът чества 21 ноември: Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.
Архитектура и украса Църквата е трикорабна псевдобазилика с триапсидна олтарна част. Апсидите са иззидани от бигор. Най-голяма е средната, на която е изписана годината на построяване на храма (1832). Трите кораба са разделени с два реда дървени колони. Колоните завършват с орнаментирани капители и се свързват помежду си посредством арки с кобилична форма.Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127, фиг. 52 – 53, 63 – 64. Средният кораб от наоса е със сводест таван и по-голям от страничните, които имат плоски дървени тавани, покрити с дърворезба. В западната част на храма се намира притворът, който е покрит и остъклен. Над вратата му отвътре е изписана в цял ръст света Неделя, на фона на пожълтяла нива с узрели и набъбнали класове. Над притвора се намира т. нар. емпория или балкон (предназначен за женско отделение, тъй като през ХІХ в. жените в храма се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават). Днес този балкон служи за място на църковните хористи.
Запазените до днес стенописи в храма датират от 1871 г. и се намират в Светия олтар, на източната стена, във вид на медальони между арките на колоните. В западната част на храма, под балкона, са изписани свети Георги (1894) и свети Димитър (1896) като воини, възседнали коне.
Иконостасът, владишкият трон и амвонът на храма датират вероятно от 1832 – 1833 г. Васил Захариев приписва изработването им на Макрий Негриев,Захариев, В. За някои майстори от Дебърско-мияшката и Самоковската живописна и резбарска школи. – Изкуство, 1962, кн. 4 – 5, 87 – 88. Александър Пижев – на него и братята му Гюрчин и Траян,Пижев, А. Пловдив – град на православието. Църковно строителство. – В: Очерци из историята на Пловдив. Част 1 (съст. Шивачев, С.). Пловдив, б.г., 18}} Димитър Кьорнаков и Маргарита Коева – на неизвестни майстори от Дебърската художествена школа,Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 159 – 160; Коева, М. Българският православен иконостас. – електронно списание Литернет, 2005. друг автор – на Яне Спиров, работил през 1861 г. в хасковската църква „Св. Архангели“. Издигнатият върху мраморна основа иконостас има осемнадесет части от масивно орехово дърво и красива дърворезба, в която преобладават цветя, листа, плодове, птици и животни.Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 84 – 86. Изящно са изработени също проскинитарият и двата инкрустирани със седеф аналоя (поставки за църковни книги).Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 308 – 309, 311.
Релефната украса на капителите е от скулптирана гипсова мазилка, наричана по онова време „кюлюм“. Тя е дело на известните дебърски майстори Макрий, Гюрчин и Траян Негриеви.
Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф,Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 59, 64. от Димитър Христов ЗографГенова, Второто поколение зографи, 59 – 64, 136. и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски.Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 35. Те изобразяват Света Богородица, Господ Иисус Христос, света Неделя, свети Йоан Кръстител, свети Георги Победоносец, повторно Иисус Христос и Света Богородица (пак на иконостаса, но пред южния Свети престол), свети Атанасий, свети Спиридон (1833), свети Йоан Богослов (1853), свети Харалампий и др.
Дворът на църквата „Света Неделя“ наподобява тераса на няколко нива, заема обширна площ и има просторна градина. Ограден е с каменен зид. В близост до голямата дворна порта от тежко дъбово дърво се намира и църковната къща. Тя вероятно датира от времето на строежа на църквата. Прилича на старопланинските къщи: с дървена колонада и красив чардак, а в приземието – с отворен, настлан с плочи пруст. В нея навремето са живели свещениците и клисарите, а някои от помещенията ѝ били използвани за училище. Там през 1846 г. учил и Йоаким Груев.
На църквата „Св. Неделя“ вероятно е принадлежал един пазен сега във Византийския и християнски музей, Атина, емайлиран сребърен потир с гръцки надпис от 1710 г.Post-Byzantium, the Greek Renaissance: 15th-18th Century Treasures from the Byzantine & Christian Museum Athens (ed. G. Kakavas). Athens, 2002, 168 – 169.
Бележки
Литература Пеев, В. Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941 Шишков, Ст. Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926 Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931 свещеноиконом Цв. п. Христов, Храм „Св. Неделя" в гр. Пловдив: кратък очерк. С., 1957 Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 33 – 36 Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 295 – 297 Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 211 Трифонова, А. Църквата „Св. Неделя“ (1832) в Пловдив въз основа на гръцките епиграфски свидетелства. – Проблеми на изкуството, 55, 2022, кн. 1, 46 – 57.
Външни препратки страница на храма на сайта на Пловдивската митрополия фотографии на църквата от Мартин Митов икони от Димитър Зограф в храма „Св. Неделя“
Неделя (Пловдив) Неделя Категория:Старинен Пловдив Неделя (Пловдив) Неделя (Пловдив) Неделя (Пловдив) Категория:Основани в Османската империя през 1832 година Категория:Храмове, посветени на великомъченица Неделя