Прокъл (; , известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.
Живот Като млад учи философия при неоплатоника Олимпиодор Стари в Александрия, след което се премества в Атина, където е ученик в Платоновата академия при Плутарх от Атина и Сириан. След смъртта на Сириан става ръководител на Академията от 450 г. до 485 г. Неговият ученик и наследник Марин е написал биография за живота му.
Творчество Оставил е огромно по обем творчество, включващо книгите Първооснови на теологията и За теологията на Платон, както и коментари към диалозите на Платон, Елементи на Евклид, Дела и дни на Хезиод, Тетрабиблос на Клавдий Птолемей, Халдейските оракули, съчинения по теология, натурфилософия, астрономия, магия, както и химни към различни богове. Не са запазени коментарите му към Омир, Аристотел, Плотин и химните на Орфей, а също и съчинението му Съгласуване на Омир, Платон и Питагор.
Литература Жан Брюн. Неоплаонизмът. ИК "Одри", С., 2002. Прокъл. Първооснови на теологията. Изд. "Лик", С., 1995. Ради Радев. Антична философия. Изд. "Идея", С., 1994. Хегел. История на философията, т. 3. Изд. "Наука и изкуство", С., 1982.
Категория:Неоплатоници Категория:Древногръцки философи