Вѝшен или Вѝшени (, Висани) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
География Развалините на селото се намират на 9 километра северозападно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос), на два километра западно от Долно Метох. Източно от селото е манастирът „Света Богородица Вишенска“.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Вишане от местното име *Вис. Името е широко разпространено в българската езикова територия. Според Българския етимологичен речник също вероятно е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.
Средновековие На изток от селото са развалините на късносредновековната Вишенска крепост. В гръцки източници името на селото се среща като Βίσεν, Βίσανη, Βίσενη, Βίσιανη, Βήσ(ι)ανη, Βύσ(ι)ανη, Βίστανη, Βίσσιεν, Βίστανη.
През октомври 1338 година Теодора Кантакузина (1332 - 1381) дъщеря на император Йоан V и пета съпруга на султан Орхан дарява на манастира Кутлумуш манастира „Света Богородица Елеуса“, както и други имоти, като лозя на различни места, наречени Вишани (της Βήσσιανις), Кори (της Κόρης), Пигадин (του Πηγαδιού) и Нивища (των Νηβίστων). Това е първото историческо споменаване на Вишен, което очевидно е съществувало и по-рано, като най-вероятно е създадено през XIII век, без да се изключва да е съществувало и преди средновизантийския период.
В Османската империя Селото се споменава като Vīsen в османско преброяване от 1454/1455 година с население от 170 жители. Той също така споменава в 1641 година по повод смъртта на 15-годишно момиче, „погребано там в Вишани“ (ετάφη εκεί εις την Βήσανη).
В края на XIX век Вишен е чисто българско село в Сярска каза на Османската империя Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вишен (Vichène) има 30 домакинства с 92 жители българи.
През 1881-1889 година има 92 жители.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вишен живеят 200 българи християни.
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Vicheni) има 80 българи екзархисти.
В 1910 година селото има 80 жители
В Гърция През Балканската война в 1912 година селото е освободено от българската армия, но в 1913 по време на Междусъюзническата война Вишен остава в Гърция.
При преброяването от 1912 - 1915 година има 30 жители.
Селото е запуснато след 1916 година по време на Първата световна война.
На мястото на селото в 1972 година е изграден Вишенският манастир „Света Богородица“.
В 1968 година местността е прекръстена от Вишани (Βήσανη) на Халасмата (Χαλάσματα).
В 1984 година е построена църквата „Свети Димитър“, на мястото на едноименен по-стар храм.
Личности Родени във Вишен Атанас Вишенли, деец на Сярската българска общинаСалгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
Починали във Вишен Тодор Тилков (? – 1879), български духовник
Бележки
Категория:Исторически села в дем Сяр Категория:Шарлия