Македонците () съгласно идеологията на македонизма, популяризирана след Втората световна война от комунистите, са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност. На практика това са главно славяноезичните граждани на бившата югославска република Македония, чиято идентичност се изгражда на основата на българофобия от времето на СФР Югославия. След Преспанското споразумение от 2018 година и промяната на официалното име на държавата от Република Македония в Република Северна Македония, те започват да бъдат наричани също и северномакедонци.Проф. Андрей Пантев: По-добре да се разделим със северномакедонците като приятели, отколкото като врагове. Дунав мост, 27 ноември 2020 г.Проф. Христо Матанов: До 15 години северномакедонците ще изчезнат като нация, конфронтацията ще продължи. Денят ON AIR, 24.01.2023 г.Проф. Овчаров: Драги северни македонци, с лъжи истинска история не се прави. Марица, 07.05.2020 г.Велизар Енчев за определението "северномакедонци": Те имат комплекси по отношение на своята измислена нация и история, която е на 90% присвоена от българската, Труд онлайн, 10:01, 19.07.2019.Проф. Димитров: Северномакедонските ни колеги видимо втвърдиха позициите си. БНТ-1, Денят започва, 01.10.2019 г.Доц. Спас Ташев, БАН: Скопие всячески отстоява позицията, че те са македонци, а не северномакедонци. Евронюз, 11/07/2025 г. В източници извън България те са наричани понякога славомакедонци.Европейският посланик в Македония разгневи Скопие с термина славомакедонци. 18 ное 2012, Дневник.Проф.Михайлидис: До 1941 г. България и Македония са едно. БГНЕС, 21.01.2022 г.
Българската академия на науките смята, че езиковата им норма, която заедно с българския език е част от източните южнославянски говори, трябва да се нарича северномакедонски български.
В противовес на македонистките идеологеми, съвременните генетични проучвания потвърждават, че те са на най-малко генетично разстояние от българите. Двете популации споделят до голяма степен славянско потекло и са част от общ, източнобалкански генетичен клъстер, което показва, че произходът им е тясно преплетен.
История Предпоставки
Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на XIX век. Непосредствено след появата си той не е популярен. Възникването му се дължи на гръцката образователна пропаганда, която в резултат на някои западноевропейски ренесансови влияния, се опитва да възстанови забравените антични географски имена. Целта е да се докаже на османските поданици в Македония, че те са потомци на древните македонци, които са били гърци, а от това следва, че местните славяни са всъщност славянизирани гърци. Македонизмът се използва и като инструмент на Великосръбската доктрина, но тук целта му е формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос, а като евентуална втора стъпка се предвижда нейното сърбизиране.Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на ХХ в., Исторически преглед, 1979, кн. 3, с. 40 И в двата случая това служи като своеобразна контрамярка на разширяващото се българско възрожденско влияние в областта.
След разпадането на Османската империя в началото на XX век, част от териториите населени от българския народ, или т. нар. булгар миллет, попадат под контрола на Сърбия. Процесът на обособяване на македонските славяни от българския етнос е частично в резултат на асимилаторската политика на Кралство Югославия провеждана в т. нар. Вардарска бановина между двете световни войни. Местните български черкви и училища са затворени или превърнати в сръбски, а свещениците и учителите малтретирани и прогонени в България. Всякакви чувства или изява на българска национална принадлежност са преследвани жестко от властите.
Подложена на асимилация, но осъзнала своята специфичност, част от интелигенцията на новите „южни сърби“, отхвърля сръбската връзка, но и българските корени на родителите си. Тези възгледи намират съмишленици и сред част от лявата македонска интелигенция в България. През 1934 г. по инициатива на Балканския секретариат на Коминтерна е приета резолюция на Коминтерна по македонския въпрос – политически документ, с който се дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези тенденции затихват по време на българското управление в Македония (1941 – 1944), въпреки че са подклаждани от комунистическата съпротива. Според редица изследователи до 1945 година населението в региона е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270.Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1-85065-663-0, стр. 119.The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1-85065-492-1, стр. 67Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0-8386-3609-8, стр. 90.Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, стр. 101.Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0-253-21256-1, стр. 160.The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0-19-923768-9, стр. 179.
В комунистическа Югославия След Втората световна война и създаването на Народна република Македония като федеративна част от Югославия, започва популяризирането на идеите на македонизма, което води до изграждане на нов македонски етнос. Тези идеи се подкрепят и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през 40-те и 50-те години на XX век, като всички те се опират на приетата през 1934 година специална резолюция на Коминтерна. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, ЮКП дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо южни сърби, регионалното етнографско име – македонци, се фаворизира като национално.
Първоначално, комунистическият лидер на младата република Лазар Колишевски обявява, че историята на нейния народ започва със зараждането на комунистическата съпротива във Вардарска Македония през 1941 година. Колишевски обявява ВМОРО и ВМРО за българофилски организации. Скоро след това, под ръководството на Югославската комунистическа партия започва конструирането на историческа парадигма, която връща историята на новата нация в началото на 19-ти век. През 1960-те години това начало е изместено далеч в Средновековието. След разрива между Югославия и останалите комунистически държави през 1948 г. отношенията с България рязко и трайно се влошават. Всякакви пробългарски чувства, които дотогава са били потискани, вече открито се преследват от репресивния апарат на държавата. Поради това в новата федерална република българофобията е издигната до ранга на национална доктрина, а местният комунистически елит е силно просръбски и проюгославски ориентиран. Приет е специален „Закон за защита на македонската национална чест“, по силата на който са репресирани всички идентифициращи се като българи, но не и като южни сърби. През втората половина на 40-те години хиляди хора са осъдени и затворени, а стотици екзекутирани за проявени открито български национални чувства преди или след 1944 година. Тези жители на новата република от другите етноси, отхвърлящи македонизма, пък са съдени за „насаждане на национална вражда“ между народите им и „македонския народ“. По такива обвинения са съдени и противопоставящите се на косвената сърбизация в Титова Македония. А признатите българи от другите части на Югославия, противопоставящи се на македонизма са съдени за „вражеска пропаганда“. Подслушвани са селските радиоприемници дали по тях звучи българското радио, а за изпълнение на песни на книжовен български или на нови български песни се вкарва за месеци в затвора. В първите години след Втората световна война в Пиринска Македония е осъществена македонизация под югославски натиск. Такава обаче не се провежда спрямо сърбоманите в останалите след войната в Сърбия части от Македония – градовете Прешево, Буяновац и Качаник и околните им села.Ами ако ги нямаше Сталин и Червената армия? Разговор за днешна България след 1944 г.
Новата идентичност на населението се изгражда на базата на общата южнославянска държавна и езикова общност. С цел създаване на „образ на врага“ се насажда представа за неславянски произход на българите, водеща до окарикатуреното им представяне като тюрко-татарско племе. Тази теза, всъщност е късна реплика на идеите на сръбския етнограф Йован Цвиич, един от създателите на Великосръбската идея. Възприети са и неговите обяснения, че през Средновековието и османското владичество терминът българи използван в Македония не е имал никога значение на етноним, и му се приписват всевъзможни обидни и унизителни значения. Скриват се фактите, че преди войната географското наименование Македония е било забранено за употреба от югославските власти, а Вардарска Македония е била известна като „Южна Сърбия“, както и ролята на Българската армия за освобождаване на областта през 1941 и 1944 година. Добавени са елементи от комунистическата митология и българите са обявени за „окупатори“, респективно „фашистки окупатори“ на Македония по време на Първата и Втората световна война. Пренебрегва се насилствената сърбизация на Вардарска Македония между войните, като в същото време се насажда сърбофилия.
На тази основа се създава самостоятелна Македонска православна църква, развиват се местна култура, наука и изкуство, основават се местни телевизия с 3 канала, преса от 143 вестника и 52 списания, и радио, работят 1400 журналисти. През 1969 година Македонска академия на науките и изкуствата издава първата „История на македонския народ“, която е изпълнена с исторически фалшификации и откровени манипулации. Поколения ученици и студенти изучават история, чиято основна цел е да прикрие факта, че голямата част от македонските славяни през Средновековието и Османското владичество са имали българско народностно съзнание. Тъй като доказателство за този факт е непромененото българското самосъзнание на македонската емиграция в Новия свят, от началото на 70-те години югославското правителство започва да насажда македонизма сред нея чрез югославските посолства и консулства. За целта само в САЩ и Канада действат над 120 консулски сътрудници, съсредоточени в десет големи града, занимаващи се с въпросите на емиграцията. По същото време НР България има един сътрудник в консулството си в САЩ, и двама – в Канада. Заедно с това се създават платени македонистки емигрантски организации, разпространяващи пропагандни материали. Противобългарската пропаганда на изданията на тези организации е по-агресивна от тази на официалния югославски печат, който е ограничаван частично от международните норми на поведение в тази посока. Емигрантските организации са формално „независими“ от Скопие и Белград, „надпартийни“ и „общонационални“, като в тях формално се допуска и критика към югославското ръководство от македонистка гледна точка. Създаденият през 1982 година в СР Македония Републикански център за информация за кратко време отпечатва за македонската емиграция по света 430 заглавия на книги в общ тираж 1,5 милиона екземпляра.
В Република Македония