Христо Боев

Христо Боев Петашев е съветски и български офицер от Държавна сигурност, генерал-лейтенант. Смятан е за „бащата“ на външнополитическото разузнаване на тоталитарния комунистически режим в България. С работата си като заместник-вътрешен министър през 1952 – 1956 година играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности.

Биография Ранен живот и образование Христо Боев е роден на 7 януари 1896 година в село Одърне, Плевенско. Средно образование завършва в Априловската гимназия в Габрово (1914). Владее шест езика. Завършва Школата за запасни офицери с военно звание поручик (1915). Член на БРСДП (т.с.) от 1914 г.

Военна кариера Участва в Първата световна война като ротен командир в Петдесет и седми пехотен драмски полк. Военно звание капитан. archive.is

Един от водачите на Войнишкото въстание през 1918. Командир на втори въстанически ешелон. След разгрома му край Владая минава в нелегалност. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора. Христо Христов Член на БКП от 1919 г.

Професионална кариера През април 1920 г. осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна Иван Недялков-Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БРП/к за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която пътува с Георги Димитров и Васил Коларов е спряна от румънските власти. Тримата са арестувани и престояват месец в румънски военен затвор.

Учи във Военната акдемия на РККА (1920 – 1921). През 1921 г. е привлечен за сътрудник на Главното разузнавателно управление на Червената армия. Започва да работи под ръководството на заместник-началника на военното разузнаване Ян Берзин (1924 – 1937). Христо Христов

Възложено му е да създаде нелегална разузнавателна организация в България под прикритието на фиктивното дружество за мореплаване и търговия „Матеев, Кремаков и сие“ в Бургас. Действа като нелегален под името Фьодор Русев. Финансиран от съветското военно разузнаване, купува в Истанбул бързоходен кораб „Иван Вазов“. Служи за осъществяване на връзка с Коминтерна и за пътувания до Одеса и Севастопол, за пренасяне на информация, хора, оръжие, литература. Изградената от него нелегална резидентура е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време в страните на Балканите. Христо Христов Поради уменията му на бизнесмен е наричан от съветското военно разузнаване „търговски гений“.

Член на ВКП (б) от 1925 г. През 1926 г. е вицеконсул в съветската мисия в Прага под името Христофор Иванович Димов, откъдето е изгонен, след като полицията разкрива дейността на ръководената от него нелегална група. Действа като нелегален в Австрия, Турция, Берлин, Париж. Под легендата на австрийски търговец предприема пътуване със съпругата си до Китай. Там разузнава движението на войските в Китай след манджурския конфликт.

Завършва Военна академия за механизация и моторизация на Съветската армия (октомври 1931 – декември 1935) с диплома на инженер и звание полковник. При Сталинските чистки неговият водещ офицер Ян Берзин е арестуван и разстрелян, а Боев е освободен от разузнаването (1938). Христо Христов Заема се с преводаческа дейност. От юли 1941 г. служи в състава на ОМСБОН и разузнаването на Черноморския флот. Редактор по българска литература в Издателството за чуждестранна литература (1943 – 1945). Военно звание Военен инженер 2-ри ранг. Между юли 1941 и февруари 1943 г. е сътрудник на IV управление на Народния комисариат на вътрешните работи на СССР. След това до май 1945 г. е отговорен редактор в книгоиздателството за чужди езици.

В България се завръща 1 юни 1945 г. и постъпва в Дирекция на Народната милиция като завеждащ Културно-просветния отдел. Остава там до декември 1946 г. Между декември 1946 и юни 1947 г. е началник на канцеларията при председателя на НРБ и сътрудник на Васил Коларов. През периода 1947 – 1949 е легационен съветник в Англия, откъдето е обявен за персона нонграта.

В Държавна сигурност От август 1949 г. е заместник-директор на Държавна сигурност.Протокол № 133 от 22 април 1954 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с.67. В периода 1949 – 1952 г. е началник на Външнополитическо разузнаване и заместник-министър на вътрешните работи. Генерал-майор от 9 февруари 1951 г.,Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 184. впоследствие повишен в генерал-лейтенант.

Христо Боев провежда изграждането на българското разузнаване по съветски образец. Като дългогодишен агент на руското военно разузнаване добре познава структурата на специалните служби на СССР. Христо Христов Под негово ръководство се въвеждат съветските методи в тази област и се изграждат първите „легални резидентури“ в чужбина.

В качеството си на заместник-министър Боев отговаря и за дейността на Следствения отдел на Държавна сигурност, който става известен с прилаганите от него брутални физически и психически изтезания, предизвиквайки още преди смъртта на Йосиф Сталин критики от ръководството на режима. Той е един от хората, които са обвинени от Политбюро за „извращенията“ в следствието в края на 40-те години, и през 1952 година е отстранен от службата. Боев отговаря на обвиненията с открито писмо до ЦК на БКП, в което протестира срещу намесата на съветските съветници в работата на следствието: В средата на ноември 1949 г. доложих на Коларов, че извращенията в следствието стават главно поради това, че съветските съветници дават нареждания на нашите следствени работници, без да ги съгласуват предварително с мен... На мен ми беше казано да видя някак си да се оправят работите. Това указание по най-очебиен начин показва безсилието на нашето партийно и държавно ръководство пред съветските съветници... Христо Христов

Последни години Посланик в ГДР (1954 – 1957) и Полша, а от 1960 до 1962 г. в ЯпонияДимитър Иванов – Кой кой е в Държавна сигурност.

През 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа, пенсиониран и оставен в забвение. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г. когато е награден с Орден „Ленин“. Посмъртно е награден с Орден „Георги Димитров“ (1969). Христо Христов

Дъщеря му е съпруга на генерал-майор Петър Илиев.

Източници

Външни препратки www.desehistory.com posredniknews.com

Категория:Съветски офицери Категория:Български разузнавачи Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Възпитаници на Военната академия на бронетанковите войски от България Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Членове на БКП Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Посланици на България в Полша Категория:Посланици на България в Япония Категория:Посланици на България в ГДР Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в област Плевен Категория:Починали в София