Трета армия е българска военна част, формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Формиране На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили и от 3-та военноинспекционна област е формирана Трета армия, в състав 4-та Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска дивизии.
Балканска война (1912 – 1913) В началото на войната и трите български армии са разположени на границата с Османската империя в Източна Тракия. Планът предвижда нанасяне на основния удар с Първа и Трета армия в пространството между Одрин и Лозенград и общо направление към Цариград. Командването разчита да постигне успех чрез изненада. Затова Първа армия е изнесена напред, на един преход от българо-турската граница, а войските на Радко Димитриев са оставени на два прехода от границата, прикрити зад самостоятелната кавалерийска дивизия.
Балканска война (1912 – 1913) Командване и състав Щаб на армията Командващ армията – генерал-лейтенант Радко Димитриев Началник на щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Константин Жостов Началник на оперативното отделение – от Генералния щаб, подполковник Стефан Азманов Началник на артилерията – полковник Петър Тантилов Началник на инженерните войски – военен инженер, полковник Петко Цъклев Началник на санитарната част – санитарен полковник д-р Константин Дагоров Началник на военно-съдебната част Председател на военния съд – полковник Георги Янков Прокурор – подполковник Борис Бракалов Началник на тиловото управление – полковник Иван Шишков (от 25 ноември 1912 до 2 август 1913) Интендант – полковник Георги Иванов Началник на съобщенията и етапите – от Генералния Щаб, полковник Георги Дерманчев Началник на ветеринарната секция – санитарен майор ветеринар д-р Димов Повивков Дивизии, полкове и отделения 4-та пехотна преславска дивизия – генерал-майор Климент Бояджиев 5-а пехотна дунавска дивизия – генерал-майор Павел Христов 6-а пехотна бдинска дивизия – генерал-майор Православ Тенев Командир на 8-ти конен полк – подполковник Недко Томов Командир на 3-то с. с. полско гаубично отделение – майор Георги Касъров Командир на 1/1 с. с. планинско артилерийско отделение – майор Атила Силаги Командир на 4/1 не с. с. планинско артилерийско отделение – майор Рашко Ценов
Към началото на войната армията има следния състав: +Боен състав на Tрета армияБатальониДушиПушкиКартечнициОръдияЩаб и обслужващ персонал1295356Четвърта пехотна преславска дивизия2536 55125 5242472Пета пехотна дунавска дивизия2530 89222 0462470Шеста пехотна бдинска дивизия1723 63717 5711636Осми конен полк462328Армейски единици2,64243042Общо6795 47966 25564220
На 5 октомври България обявява война на Османската империя и полевите армии започва настъплението си срещу османската Източна армия, която все още не е мобилизирана докрай. До 8 октомври Трета армия се премества на юг и успява да се изравни в една линия с Първа армия, без да бъде открита от османското разузнаване, успявайки да изпълни очакванията на предварителния план за водене на войната. Двете български армии са готови да започнат атаката на линията Одрин – Лозенград.
Командирът на Османската армия Абдулах паша, под натиска на началниците си, планира да атакува българите по фланговете и да ги отблъсне с неговия Трети корпус и силите на Одринската крепост. Липсата на достатъчно информация, довеждат до голяма степен да се подцени силата на нахлуващите армии и има тежки последици за хода на войната за османците.
На 9 октомври българското висше командване нарежда на Трета армия, която формира левия фланг на атакуващите сили, да обхване Лозенград. Това съвпада с началото на атаката на Трети корпус срещу българския ляв фланг. Нейният командир Махмуд Мухтар паша очаква слаба съпротива, но вместо срещу 23 пехотни батальона се изправят срещу 48 пехотни батальона на българските 4-та и 5-а дивизии. Армиите се сблъскват в района на селата Петра и Ескиполос. В последвалата битка османците са отблъснати и са принудени да се оттеглят панически, което означава, че планираното обкръжаването на българите е невъзможно. Останалите сили на Османската армия на запад също търпят поражения и цялостната ситуация се влошава бързо. Абдуллах паша заповядва общо отстъпление и изоставя най-изгодната отбранителна позиция на Османската империя на Балканския полуостров. В допълнение повече от 60 хилядна османска армия е обкръжена в Одрин на 11 октомври.
С края на битката при Лозенград българското висше командване заповядва почивка от няколко дни за силите си, вместо да продължи енергично преследване на отстъпващите османци. Османците използват времето, за да изградят нова отбранителна линия на рубежа Люлебургас – Бунархисар. Българското командване е принудено да проведе Люлебургазко-Бунархисарската операция. В тази битка българите са принудени да участват в пряка фронтална атака с около 108 000 души срещу 126 000 от османска страна. Това е най-кръвопролитното сражение през Балканската война. Основната тежест е поета от Трета армия, тъй като Първа армия е принудена да отдели значителни сили за охрана на десния фланг в посока на Одрин. Въпреки численото си превъзходство османските армии са разгромени и обърнати в бягство през нощта на 2 ноември. Загубите за Трета армия са тежки – 15 561 убити или ранени и 2911 безследно изчезнали. Обявено е няколкодневна почивка, а бягащите османци се укрепват на позициите при Чаталджа. Това е последната укрепена линия преди столицата Цариград.
Първите български части достигат Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври ст. стил). Българският цар като номинален главнокомандващ успява да наложи волята си над българското висше командване в полза на атака на османските позиции, въпреки възраженията за прибързано организирана атака, повдигнати от генерал Иван Фичев и разразилата се холера в армиите. Становището на генерал Михаил Савов (де факто главнокомандващ), който разглежда незабавна атака като тактическа и стратегическа необходимост, също подкрепя становището на Фердинанд.
Така ген. Димитриев, сега командващ на група армии, съчетаваща българските Първа и Трета армии, е натоварен с планирането и изпълнението на атаката на Чаталджа. Поне на хартия може да разчита на 175 000 души със 118 000 пушки срещу 140 000 души на Османската армия и 103 000 пушки. В действителност наличните сили и на двете страни са по-малко заради разразилата се епидемия от холера. Досегашното водене на войната кара ген. Димитриев да подцени Османската армия и той не ангажира всички свои сили, с които разполага. Този път обаче османците удържат всички свои позиции и отблъскват всички български атаки, подкрепяни от артилерията, която за разлика от предишните битки се представя далеч по-добре от българската. Резултатът е поражение и около 12 000 български жертви, от които около 8451 са в Трета армия.
Първа и Трета български армии остават на линията Чаталджа до края на войната и успяват да отблъснат няколко османски опита за пробив през 1913 г.
Междусъюзническа война (1913) Почти веднага след края на Първата балканска война България започва да прехвърля своите сили от Източна Тракия към Македония, с цел защита на застрашените си интереси в района.
До началото на юни по-голямата част от Българската армия е концентрирана на главния театър на операциите във Вардарска и Егейска Македония срещу сръбската и гръцката армия. Българското висше командване поставя своите Първа и Трета армии по старата сръбска граница. Тъй като тази област се разглежда като второстепенен театър на операциите, силите на двете армии са намалена значително. Трета армия сега в действителност е една от най-малките армии и има следния състав: +Боен състав на Трета армия в началото на Междусъюзническата войнаБатальониБатареиЕскадрониХораПушкиОръдияПърва пехотна софийска дивизия161226 93116 56060Тринадесета пехотна дивизия12614 51712 527603/5 пехотна бригада87???Кавалерийска дивизия1131745Прикриващи войски4Общо36301743 90629 087120
Първоначално армията има само една цел – защита на столицата София. Когато войната започва на 16 юни, и тя, и съседната, и Първа армия остават пасивни и дори служат като източник на подкрепления. Така за засилване на Пета армия срещу сърбите, на ген. Димитриев е наредено да изпрати 3/5 пехотна бригада (45-и и 46-и пехотен полк), а 2/5 пехотна бригада – на Първа армия. На 20 юни ген. Михаил Савов е заменен от ген. Димитриев като помощник на главнокомандващия (цар Фердинанд I), а командването на Трета армия е дадено на ген. Рачо Петров. Някъде по това време българското командване решава да използва бездействащите 1-ва и 3-та армии и им дава заповед, да превземат сръбския град Княжевац и след това заедно да блокират Пирот.
Срещу Трета армия е изправена сръбската 2-ра армия – общо около 35 батальона, 13 батареи и 3 ескадрона. Сръбската отбрана е концентрирана около важния пътен и железопътен възел Пирот.
На Трета армия е наредено да атакува директно сръбските войски, а Първа армия след приключване на своите задачи на север да се обърне на юг и да блокира Пирот. За да се постигне тази задача, ген. Р. Петров разделя силите си в две групи. Задачата на едната група, състояща се от 13-а пехотна дивизия и 1/1 пехотна бригада, е да се атакува Пирот. Лявата група (известна още като Трънски отряд), в състав от 2/1 пехотна бригада, 2/5 пехотна бригада, кавалерийската дивизия и 46-и полк, е напредване в посока Враня. Поради голямото разстояние между двете групи те действат самостоятелно. Единствената връзка между тях е един батальон, подкрепян от един ескадрон кавалерия и две батареи.
Лявата група на лявата тръгва напред на 22 юни. Лошото време, лошите пътища и мъгла затрудняват скоростта на придвижване, както и сръбското противодействие попречва на настъплението. На 5 юли групата, разположена около Трън с 18 батальона, 2 ескадрона и 11 батареи, е поставена под командването на Пета дунавска дивизия. Щабът на армията нарежда да се атакува и проникне в сръбската отбранителна линия и отрязване на комуникациите между Враня и Ниш. След няколко дни боеве, на 12 юли българите успяват да изтласкат сърбите от основната им отбранителна линия на Букова глава и да проникнат в сръбска територия. Поради изчерпване на резервите атаката се задъхва и спира. Сръбското командване решава да подсили войските си с подразделения от Македонския фронт, където отслабва настъплението си.
Атаката на дясната група започва на 24 юни, след кратки боеве сръбските части са изтласкани обратно към Пирот и българите заемат благоприятни позиции на височините, с изглед към областта около крепостта. На 30 юли на групата е наредено да се окопае и да отблъсне сръбските атаки, които са главно с разузнавателна цел. На този ден, поради заплахата за тила на Първа армия, в резултат от румънската окупация на Северна България, българското висше командване нарежда отстъпление от Княжевац, който е окупиран. Това развитие на нещата прави планираното превземане на Пирот невъзможно и оставя Трета армия да защитава заетите позициите.
Както е предвидено от Договора от Букурещ (1913 г.) Трета българска армия е демобилизирана на 29 юли.
Първа световна война (1915 – 1918) Две години след края на Втората балканска война България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. Общата мобилизация е обявена на 9 септември (23 септември) със специален царски указ. В съответствие с това Трета армия е мобилизирана на 12 септември 1915 г. в гр. Русе и е поставена под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев и началник-щаб полковник Стефан Попов.
Командване и състав Към 15 септември 1915 година Трета армия има следния състав и командване:
Щаб на армията Командващ армията – генерал-лейтенант Стефан Тошев (1916), генерал-лейтенант Стефан Нерезов (1916 – 1917), генерал-лейтенант Сава Савов (1917), генерал-лейтенант Георги Тодоров (1917 – 1918)