Кралство Саудитска Арабия ( Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя), по-известна като Саудитска Арабия, е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и втората по големина арабска страна в света (след Алжир). Тя граничи с Йордания и Ирак на север и североизток, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства на изток, Оман на югоизток и Йемен на юг. Тя е свързана и с островната държава Бахрейн посредством моста на крал Фахд. На североизток от нея е Персийският залив, а на запад – Червено море. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km2 и население от 38 милиона души, от които около 5,5 милиона са чужденци.CIA World Factbook по данни към 13 януари 2011. Посетен на 16 януари 2011
Кралство Саудитска Арабия е основано от Абдул Азиз ибн Сауд през 1932 г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството, започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град Рияд, седалище на неговото семейство – Ал-Сауд, дало впоследствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска абсолютна монархия. Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в исляма. Двете джамии са Масджид ал-Харам (в Мека) и джамията Масджид ал-Набауи (в Медина).
Саудитска Арабия има най-големия запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава. Въпреки това правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч неколкократно са изразявали загриженост за състоянието на човешките права в страната. Саудитска Арабия понякога е определяна като тоталитарна страна.
География
Саудитска Арабия заема около 80% от площта на Арабския полуостров. Югоизточните граници на страната с Оман и Обединените арабски емирства преминават през ненаселени пустинни области и не са точно определени. Границата с Йемен е уточнена с взаимно споразумение едва през 2000 година. По тази причина има различни оценки за площта на държавата, вариращи между 2 149 690 km² и 2 240 000 km². Саудитското правителство оценява площта на страната на 2 217 949 km².
Саудитска Арабия включва няколко основни географски области. Една от тях е Хиджаз, в която са Мека и Медина, двете най-свети места в исляма. По крайбрежието на Червено море е разположена влажната низина Тихама. Северозападно от нея се намира планинската верига Хиджаз. Платото Наджд заема централната част на страната. В най-южната област планината Асир с надморска височина от над 3000 m има най-прохладния климат в предимно пустинната държава. Източните райони представляват скалисти и пясъчни равнинни пустини (Голям Нефуд, Малък Нефуд, Ал-Хамид), достигащи до бреговете на Персийския залив. На югоизток е най-негостоприемната част от страната, пустинята Руб ал-Хали.
Почти ненаселена, по-голямата част от територията на Саудитска Арабия е заета от пустини и полупустини с намаляващо номадско население от бедуини. В тези области растителността включва главно ксерофитни треви и храсти. Обработваемата земя е едва 2% от територията на Саудитска Арабия. Населението е концентрирано главно по източното и западното крайбрежие и няколкото големи оазиса във вътрешността, като Хофуф и Бурайда.
Саудитска Арабия е разположена в тропичния пояс, а крайните северни части – в субтропичния. Средните годишни валежи варират от около 70 – 100 mm в централните части на страната до 400 mm годишно в планинските райони на запад. В пустинята Руб ал-Халил и някои други области в някои години не падат дъждове. В страната няма постоянни реки и езера.
Характерни представители на фауната в планинските области са козите, дивите котки, павианите, вълците и хиените. В оазисите се срещат някои дребни птици. Кораловите рифове край брега на Червено море са богати на различни морски организми.
История
Средновековна история
С изключение на малки населени места и търговски градчета, като Мека и Медина в западната част на Арабския полуостров, по-голямата част от територията на днешна Саудитска Арабия е била необитаема пустиня. Около 571 година в Мека се ражда пророкът Мохамед. В началото на 7 век Мохамед обединява различните племена на полуострова и създава единна ислямска религиозна форма на управление. След смъртта му през 632 г. последователите му бързо разпространяват исляма и обхватът на мюсюлманското управление излиза извън Арабия, завладявайки в рамките на десетилетия огромни територии в Близкия изток, Северна Африка и дори Иберийския полустров. Така обаче Арабия се превръща в периферен регион на мюсюлманския свят, докато фокусът на политическото и религиозно управление се измества към по-развитите завладени земи. От 10 век до началото на 20 век Мека и Медина са били под контрола на местен арабски владетел (шариф), но в целия този период шарифът е васал на някоя от големите мюсюлмански империи с център в Кайро, Багдад или Истанбул. Останалите части от днешна Саудитска Арабия са малко или много извън централизиран контрол и се развиват по правилата на местните номадски племена.
През 16 век османците прибавят бреговете на Червено море и Персийския залив към владенията си и предявяват претенции за сюзеренна власт над вътрешната част от полуострова. Степента на османски контрол над тези земи варира през следващите четири века според силата на централната власт на империята. Днешната саудитска кралска династия (Ал-Сауд) се появява в централна Арабия през 1744, когато Мохамед ибн Сауд, основател на династията, се съюзява с Мохамед ибн Абд ал-Уахаб – краен сунитски духовник. Това обединение полага основите на саудитската кралска система от идеологическа гледна точка. След 1744 алиансът започва да разширява териториите си отвъд Рияд, но през 1818 година походът на Мохамед Али паша слага край на това държавно обединение.„The Saud Family and Wahhabi Islam“. Библиотека на Конгреса. През 1824 е създадена нова саудитска държавица, но много по-малка и слаба от първата. До края 19 век Ал-Сауд оспорват контрола на вътрешните работи над Арабия с друга влиятелна арабска фамилия – Ал-Рашид. През 1891 година Ал-Рашид успяват да прогонят Ал-Сауд в изгнание.
В началото на 20 век Османската империя продължава да има сюзеренитет (макар и номинално) над по-голямата част от полуострова. В рамките на този сюзеренитет, Арабия е била управлявана от множество племенни владетели, включително династията Сауд, която се връща от изгнание през 1902. През 1916 с насърчаването и подкрепата на Великобритания (която се бори с османците през Първата световна война), шарифът на Мека Хусейн ибн Али повежда Арабското въстание. Макар и да не постига целта си – обединение на арабските народи в една държава – Арабското въстание окончателно освобождава Арабия от османския контрол.
По това време Ибн Сауд вече е възвърнал позициите си на водещ благородник в централна Арабия (Наджд) и с помощта на уахабитско-бедуинска армия, наречена ихван, той започва поход за поставяне на всички арабски земи на полуострова под свой контрол. До края на 1925 ихванът вече владее почти всички територии на днешна Саудитска Арабия. На 10 януари 1926 Ибн Сауд се обявява за крал на Хиджаз (териториите по брега на Червено море), а на 27 януари 1927 и за крал на Наджд (дотогава е носил титлата „султан“). Ибн Сауд отказва да подкрепи идеята на водачите на ихвана за завладяване на британските протекторати Ирак, Кувейт и Трансйордания. В отговор ихванът се разбунтува срещу краля, но войските на Ибн Сауд побеждават. През 1932 кралствата Наджд и Хиджаз се обединяват в Кралство Саудитска Арабия.
Нова история
Новото кралство е една от най-бедните държави в света и разчита на ограничено селско стопанство и приходи от поклонничество. Въпреки това през 1938 в региона Ал-Хаса и по протежение на крайбрежието на Персийския залив са открити огромни находища от петрол, и през 1941 започва мащабното им разработване. Петролът осигурява на Саудитска Арабия бърз икономически растеж и значителни политически дивиденти в международен план. В Хиджаз се появяват първите вестници и радиостанции, културният живот се развива бурно. Но големият наплив на чужденци, намиращи работа в петролната промишленост, подсилва съществуващата отдавна склонност към ксенофобия. В същото време правителството става все по-разточително и екстравагантно. През 1950-те това довежда до задлъжняване на икономиката и икономически спад.
През 1953 Сауд ибн Абдул Азис се възкачва на престола, но управлението му е белязано от вражда с неговия полубрат Файсал бин Абдул Азис. В резултат на това Сауд е свален от власт в полза на Файсал през 1964 година. Най-значимото събитие от управлението на Файсал е петролната криза от 1973, когато Саудитска Арабия и другите арабски производителки на суровината налагат ембарго на износа си към САЩ, искайки Вашингтон да оттегли подкрепата си за Израел.
Файсал е наследен от своя полубрат Халид, под чието управление е отбелязан изключителен икономически ръст. Правят се огромни държавни инвестиции в инфраструктурата и образованието, а връзките със САЩ са значително подобрени. През 1979 две събития оказват драматично влияние върху саудитската външна и вътрешна политика. Първото събитие е избухналата в Иран Ислямска революция. То създава тревога в саудитското ръководство, тъй като има опасност населените с шиити и богати на петрол райони по източното крайбрежие може да последват примера на революцията и да се вдигнат на въстание срещу централната власт. Другото събитие се случва в края на 1979 – на 20 ноември ислямски екстремисти превземат джамията Масджид ал-Харам в Мека, обвинявайки кралската власт в корупция и неислямски характер. В отговор саудитското правителство налага много по-стриктно следване на ислямските ценности (вкл. забраняване на кината и спортовете), а във формирането на държавната политика се отдава много по-голямо внимание на улема. Тези мерки обаче не довеждат до спад на ислямизацията.
Халид е наследен от брат си Фахд през 1982. Фахд продължава близките отношения със САЩ и увеличава покупките на американско и британско военно оборудване. Саудитска Арабия вече е най-голямата производителка на петрол в света. Саудитският режим похарчва 25 милиарда щатски долара в подкрепа на Саддам Хюсеин по време на Ирано-иракската война. Голяма част от богатството от петрола е канализирана в преобразяването на страната, и саудитското общество се променя драстично чрез масови програми за образование и здравеопазване и появата на нови медии. Това, както и наличието на голям брой чуждестранни работници, силно засягат традиционните саудитски норми и ценности. Въпреки драматичната промяна в социалния и икономическия живот на страната, политическата власт продължава да бъде монопол на кралското семейство.
След иракската инвазия в Кувейт през 1990 Саудитска Арабия се присъединява към антииракската коалиция. Крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак, кани американски и коалиционни войници да бъдат разположени в страната. Това действие е до голяма степен в противоречие с ценностите на налагащите улема и шериата кръгове и довежда до силно увеличаване на ислямския тероризъм както в Саудитска Арабия, така и в западни страни – атаките от 11 септември 2001 в Ню Йорк са най-яркият пример. Позицията на правителството по въпроса за войната с Ирак обаче довежда до широко недоволство и сред обикновените граждани.
Ислямизмът не е единственият източник на враждебност към режима. Въпреки изключителното богатство на кралското семейство и страната, след 1990 година икономиката е в застой, безработицата се покачва, а данъците са високи. Общественото недоволство е голямо. Кралят се принуждава да прокара много ограничени реформи, като демократизирането на страната не е предвидено. Фахд заявява, че „политическа система, базирана на избори, е в разрез с ислямските ценности“.