Матфридите () са една от най-старите европейски благороднически фамилии. Произходът им е доказан от 8 век. Първо са наричани Герхардини (на граф Герхард, прародител на фамилията) или Адалхарди (на Адалхард, сенешал на император Лудвиг Благочестиви); тук се отнася за графовете на Графство Париж и Графство Мец, които често имат бракови връзки с Каролингите.
От Матфридите произлизат в директна (мъжка) линия Дом Шатеноа, от средата на 18 век династията Хабсбург-Лотаринги.
Структура Към Матфридите принадлежат следните родове: Матфриди Дом Шатеноа Дом Лотарингия Дом Хабсбург-Лотаринги Дом Гизи
Списък на родословното дърво Матфриди от Орлéан Матфрид I, * 795, † 836/837, граф на Орлеан Матфрид II, * 820, † сл. 882, граф в Айфелгау
Герхардини/Адалхарди Герхард I граф на Париж, † 779, ∞ Ротруд Бего I, * 755/760, † 28 октомври 816, граф на Тулуза, граф на Париж 811–816; ∞ I NN, ∞ II 806 Алпаис, * 794, † 23 юли 852, игуменка на Saint-Pierre-le-Bas в Реймс 816-852, извънбрачна дъщеря на Лудвиг Благочестиви (Каролинги)
Графове на Мец Адалхард II, * 840/845, † 889/890, граф на Мец; ∞ NN дъщеря или племенница на Матфрид II, граф в Айфелгау Герхард I, * 870, X 22 юни 910, граф в Мецгау; ∞ 900 Ода, * 875/80, † 2 юли сл. 952, дъщеря на херцог Ото I, вдовица на крал Цвентиболд (* 870/871,† 13 август 900) (Лиудолфинги)
Връзка с Дом Шатеноа Герхард II, * 925/935, 963 граф на Мец Матфрид, 960 доказан Рихард, * 950, † 986, граф на Мец 965-986 Аделхайд от Метц, * 970, † 19 май (или 7 септември) 1046 в манастир Еринген; ∞ I 985 Хайнрих „от Вормс“ (Салии), * 970, † 28 март сл. 28 септември 998/пр. 1000, граф на Вормс; ∞ II Херман граф в Бретахгау (I) Юдит, † 998 (I) Конрад II (Свещена Римска империя), * 12 юли 990, † 4 юни 1039, (II) Герхард III от Хоенлое, * 1002, † 2 декември 1060, епископ на Регенсбург 1036-1060
Литература Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band I.2 (1999) Tafel 204, darin benutzt: V. Châtelain, in: Jahrbuch der Gesellschaft für lothringische Geschichte und Alterstumskunde XIII, 1901 Annales de la Société archéologique de Namur XXXVI, 1923 Eduard Hlawitschka, Die Anfänge des Hauses Habsburg-Lothringen, 1969 Severin Corsten, Die Grafen von Jülich unter den Ottonen und Saliern, in: Beiträge zur Jülicher Geschichte Nr. 45, Dezember 1978 Stefan Weinfurter, Odilo Engels, Series Episcoporum Ecclesiae Catholicae Occidentalis V,1, Stuttgart 1984 Winfried Glocker, Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Studien zur Familienpolitik und zur Genealogie des sächsischen Kaiserhauses, Köln-Wien 1989 Rüdiger E. Barth, Der Herzog von Lothringen im 10. Jahrhundert, Sigmaringen 1990