Източен фронт е един от главните фронтове с военни действия през Първата световна война, сцена на редица решителни сражения между силите на Русия и Румъния от една страна и тези на Централния съюз от друга.
В първите месеци на войната имперската руска армия опитва инвазия в Източна Прусия, но е победена от германците в битката при Таненберг. Същевременно Русия успешно навлиза в Галиция, след като разбива силите на Австро-Унгария там.World War I – 1914 Opening Campaigns Kennedy Hickman В района на Полското кралство германците опитват да превземат Варшава през октомври 1914, но не успяват. През 1915 г. обаче германската и австро-унгарската армии напредват, нанасяйки тежки поражения на Русия в Галиция и в Мазурското сражение, принуждавайки руската армия да премине в отстъпление. Великият княз Николай е заменен от самия цар на поста главнокомандващ на армията.The Great Retreat, Eastern Front 1915 Military History Online. Michael Kihntopf Няколко поредни руски офанзиви срещу Германия се провалят. Успешна руска операция срещу Австро-Унгария провежда генерал Брусилов.Brusilov Offensive Begins, June 4 history.com.Nicholas Golovin, Brusilov's Offensive: The Galician Battle of 1916, The Slavonic and East European Review, 1935 vol. 13 No. 39, стр. 571 – 596
Кралство Румъния влиза във войната през август 1916, след като Антантата ѝ обещава Трансилвания (тогава част от Австро-Унгария). Румънската армия нахлува в Трансилвания и първоначално бележи успех, но е принудена да спре, а след това отблъсната от германската и австро-унгарската армия, когато България атакува в южната част на страната. Междувременно в Русия избухва Февруарската революция през февруари 1917. Цар Николай II е принуден да абдикира и е създадено Временно правителство, начело с Георги Лвов, заместен по-късно от Александър Керенски.
Новосформираната Руска република продължава участието си във войната на страната на Антантата до октомври 1917 г. Керенски инициира една офанзива през юли, но нейният провал причинява колапс в руската армия.
Трупащото се изтощение от тригодишната война води до избухването в Русия на Октомврийската революция и установяването в нея на Съветска власт. Новото правителство е принудено да търси примирие и започне приготовления за сключване на окончателен мирен договор. На 8 февруари 1918 година държавите от Централния съюз сключват Брест-Литовския мирен договор с Украинската народна република, а на 3 март и този със Съветска Русия.Peace Treaty Between Ukraine and Central Powers, 9 февруари 1918 г.The Peace Treaty of Brest-Litovsk. По силата на постигнатото съгласие от бившата Руска империя се откъсват значителни територии, включително икономически значимата Украйна. Останала без подкрепа и в тежко положение на изолация Румъния подписва Букурещкия мирен договор от 7 май 1918, с което излиза от войната. По силата на договора на Австро-Унгария се отстъпват карпатските проходи, Южна Добруджа е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, а в Северна Добруджа е установен кондоминиум на четирите държави от Централния съюз.7 май 1918 г. Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили и Румъния
След сключването на договорите Централните сили продължават да задържат значителна част от военните си сили на изток до самия край на войната, въпреки влошаващото се положение по другите фронтове, защото под тяхна окупация попадат обширни области, обхванати от политически безредици.
География Политико-географските особености на простиращия се от Балтийско море до Черно море фронт го правят най-големия териториално – той надминава почти четири пъти по дължина Западния фронт.Tucker. World War I: A Student Encyclopedia, стр. 611 Именно огромният му размер, съчетан с равнино-хълмистия му характер, предоставя възможност за широкомащабни операции с големи военни сили и обуславя по-подвижния характер на военните действия в сравнение с тези на Западния фронт.
За времето на съществуването си, от 1914 година до 1918 година, фронтът обхваща значителни територии от Централна и Източна Европа, включително цялата западна погранична област на Руската империя, Източна Прусия, Галиция и части от Силезия. Най-общо границите на тази обширна територия на интензивни военни действия се очертават на запад – от течението на река Висла и крепостите Данциг, Торун, Познан, Бреслау и Краков; на юг – от Карпатите, границите на Румъния и Черно море; на изток – от линията Петербург – Великие Луки – Смоленск – Гомел – Киев и Днепър; на север – от Балтийско море. В началото на войната дължината на фронта от Балтийско море до руско-румънската граница е около 850 до 900 км, но с намесата на Румъния във войната той се удължава до над 1600 километра. Тази особеност предопределя и по-ниската плътност на войските на Източния фронт, което прави възможността да се преодолее защитната линия на някоя от враждуващите страни по-голяма от тази на запад. Липсата на добре развити пътна и железопътна мрежа на изток прави по-трудно придвижването на войски към застрашени или пробити участъци от фронта. От друга страна, лошото състояние на транспортната мрежа и суровите зими често пречат на цялостното осъществяване на бързи и решителни настъпления.
Военните действия на изток, освен на обширна територия, се водят и при преобладаващо равнинен релеф, което благоприятства разгръщането на големи военни подразделения, като всяка от воюващите страни разполага в този голям район и с редица първокласни крепости, на които армиите могат да се опрат при отбрана или настъпление.
Приготовления и планове на противниците Австро-Унгария
Австро-унгарският генерален щаб се подготвя за възможна война още от времето на сключване на Двойният съюз с Германия. Поради географското положение на Австро-Унгария и заобиколеността ѝ от множество потенциални врагове, щабът под началството на Франц Конрад фон Хьотцендорф не е в състояние да изработи един универсално валиден план за военни действия, а вместо това трябва да разгледа различни възможности и да разработи редица варианти. В резултат са разработени планове за война със Сърбия и за война с Русия и Сърбия – тъй наречените План Б и План Р. За осъществяването им щабът разделя австро-унгарските сили на три групи – една за операции срещу Сърбия (8 пехотни дивизии), една срещу Русия (28 пехотни и 10 кавалерийски дивизии) и една трета (12 пехотни и 1 кавалерийска дивизия), служеща като резерв с цел да засили някоя от другите две групи в зависимост от скоростта на евентуалната руската мобилизация и задействания план.Strachan. The First World War: Volume I: To Arms, стр. 291 Осъществяването им е поставена в силна зависимост от австро-унгарската железопътна мрежа, която отстъпва в редица отношения на немската. Самите планове нямат коалиционен характер и не са съобразени с германския план за операции. Макар че разговори между австро-унгарския генерален щаб и германския генерален щаб са се водили няколко пъти през миналото, дори през юли 1914 година двата щаба остават в почти пълно неведение за плановете си. Едва на 1 август фон Хьотцендорф разбира, че не може да разчита на сериозна помощ от страна на Германия за съвместно настъпление в Полша и че в началото на конфликта главната тежест на сблъсъка с Русия трябва да бъде понесена от Австро-Унгария.Strachan. The First World War: Volume I: To Arms, стр. 294
Характерната черта на армията на двойната монархия е нейната етническа пъстрота – 25% от състава ѝ са германци, 20% унгарци, 13% чехи, 4% словаци, 9% сърбохървати, 8% поляци, 8% русини, 7% румънци, 2% словенци и 1% италианци.Strachan. The First World War: Volume I: To Arms, стр. 282 Тази амалгама от различни етноси се ръководи от офицерски корпус, състоящ се в по-голямата си част от германци, които представляват над три четвърти от състава му (76%), следвани от унгарците (10,7%) и чехите (5,2%).Herwig. The First World War: Germany and Austria-Hungary 1914 – 1918, стр. 16 Езикът на командването е немският, но в различните полкове за официални е възможно да са признати и други (т.нар. Regimentsprache). Повечето батальони имат поне два признати езика, а някои три или четири. Броят на едноезичните независими части в армията е 142 (от 329), а от тях частите, в които немският е единствен език, са 31 (12 пехотни полка, 12 артилерийски полка, 3 кавалерийски полка и четири егерски батальона).N. F. Dreisziger. Ethnic Armies: Polyethnic Armed Forces from the Time of the Habsburgs to the Age of the Superpowers, стр. 22 В 163 части се използват два езика, а други в 24 три или повече.
Общо в навечерието на войната империята разполага с около 3 милиона военнообучени, като в мирно време армията ѝ се състои от 36 000 офицери и 414 000 войници. При мобилизация мирновременната армия се разширява до над 2 милиона души, като монархията разполага с още 1 милион в ерзац и ландщурм части.Strachan. The First World War: Volume I: To Arms, стр. 284 Въпреки това Австро-Унгария е в състояние да изкара на бойното поле действаща армия от 48 пехотни дивизии, 2 ландщурм дивизии, 11 кавалерийски дивизии и 36 самостоятелни бригади – сила, която е равна на приблизително половината от тази на германската или френската армия.
Германия Централното географско положение на Германия в европейския континент я натоварва със сложната задача да води война на два фронта. Тази стратегическа дилема заема вниманието на германския генерален щаб още от края на Френско-пруската война и самото раждане на империята. Привидно решение на проблема е формулирано в т.нар. „План Шлифен“, според който Германия трябва да съсредоточи почти цялата си армия си за бързо настъпление срещу Франция с цел решителното и разгромяване, докато в Източна Прусия първоначално трябва да се премине към стратегическа отбрана. Германците се надяват на изток Австро-Унгария, чрез настъпление в Полша, да поеме тежестта на войната с бавно мобилизиращата се Русия, поне докато разгромът на Франция не позволи прехвърлянето на силите им от единия на другия фронт. Тези надежди обаче не се основават върху ясно договорени срокове за мобилизация или развръщане на войските в точно определени райони, поради което между двата коалиционни партьора съществува разминаване относно очакванията им до самото начало на войната.
Русия Обединението на Германия под предводителството на Прусия води до възникването на една нова велика сила, но и мощен потенциален руски противник, разположен на западна граница на Руската империя. Това привлича вниманието на руското правителство и висши военни, като още от 1873 година те започват да изготвят проекти за военни действия срещу коалиция от европейски държави. Начало на планомерната подготовка за война срещу коалиция от Австро-Унгария и Германия се поставя с представянето на съображенията на бъдещия началник-щаба на руската армия генерал Николай Обручев за изготвянето на военен план срещу двете държави през 1880 година. В последвалите десетилетия биват изготвени редица планове и мобилизиционни разписания.
Последният план изготвен и окончателно разработен до началото на войната е т.нар. Мобилизационно разписание № 19 от 1910 година и за последно изменен през май 1912 година.Herwig. The First World War: Germany and Austria-Hungary 1914 – 1918, стр. 63 – 64 Планът е разработен в два варианта – „А“ и „Г“. Първият от тях предвижда съсредоточаване и нанасяне главния удар върху Австро-Унгария, в случай че Германия съсредоточи основните си сили срещу Франция, като едновременно с това се предвижда и атака срещу Източна Прусия, но с по-малки сили и с цел да се привлекат германски сили от Западния фронт. Вариант „Г“ предвижда по-голямата част от руските сили да се използват срещу Германия, ако последната съсредоточи своите главни сили на руската граница.