Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.
Разпространение Видът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 мАсьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1 надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.
Други названия Официални алтернативни названия:Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152 сладун, граница, стожер.
Народни, диалектни и старинни названия:П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59 лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.
Галерия
Източници
Литература
Категория:Дървесни видове Категория:Дъб Категория:Флора на България Категория:Флора на Европа Категория:Защитени лечебни растения