История на външната политика на Русия (1991 – 2008)

Тази статия представя елементите, изграждащи историята на Външна политика на Русия от 1991 до 2008 г.

Започнато през втория мандат на Борис Елцин (от 1996 до 1999) и продължено по-значително от неговия наследник Владимир Путин, възраждането на руската дипломация след период на неяснота, вследствие на разпадането на Съветския съюз, се основава най-вече на политически реализъм, чийто основни грижи са националните интереси на Русия. Стремежът на руските държавници да възвърнат стария престиж на страната си като суперсила е сред най-значимите въпроси от началото на XXI век.

Съветски съюз

Като основен победител във Втората световна война до разпадането му през декември 1991 г. Съветският съюз е суперсила. 15-те съветски социалистически републики, обединени в СССР, са: Русия, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азърбайджан, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Литва, Латвия и Естония.

Изтеглянето на съветските войски от Афганистан през пролетта на 1989 г. и започналите процеси на отменяне на комунистическите системи в източна Европа през есента на същата година, допринасят за значителната загуба на влияние на СССР в международен план след края на студената война. Едно от исторически определящите събития в края на 1989 г., падането на Берлинската стена на 9 ноември и последвалото година по-късно на 12 септември обединение на Германия.

През юни 1990 г. Елцин, председател на Върховния съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република, обявява независимостта на Русия. През август 1991 г. пучът в Москва, воден от консервативни членове на комунистическото държавно ръководство, които се противопоставят на демократичните реформи на Горбачов („гласност“, „перестройка“, показва до каква степен централната съветска власт е уязвима. Заговорът се проваля до голяма степен благодарение на намесата на Елцин и реформистите, чиято тежест в борбата за власт в Кремъл се засилва.

През есента на 1991 г. съюзните републиките на СССР обявяват една след друга независимост, без съветският президент Горбачов да има възможност да се противопостави чрез сила. През ноември 1991 г. Елцин публикува декрет, който забранява дейността на Комунистическа партия на Съветския съюз на територията на РСФСР.

Разпадане на СССР През 1991

По време на тихото разрушаване на Съветския съюз икономическата, политическата и военната ситуация са катастрофални както за Русия, така и за другите бивши съветски републики от Съюза.„Икономическите и културни връзки, не само от съветско, но също така и от имперско време, не биха могли да бъдат заличени токова бързо. За нова интеграция трябва да се отработи важен и чувствителен въпрос, който да служи за обща база: общата заплаха“ В този контекст се ражда Общността на независимите държави (ОНД).

8 декември 1991 ОНД е междуправителствена организация за сътрудничество, чиято политическа и юридическа идентичност остават неясни. Създадена е с договора от Минск, сключен между демократа Елцин (президент на РСФСР), комуниста Кравчук (президент на Украйна) и социалдемократа Шушкевич (председател на парламента на Беларус) Colisée, La Communauté des États Indépendants [archive], 23 juin 2003. по време на срещата им в резиденцията във Вискули, където същевременно се публикува и една декларация, според която Съветския съюз се разпуска. Предполага се, че основаването на ОНД ще улесни получаването на независимост на съветските републики и ще развие многостранното сътрудничеството.

21 декември 1991

По време на срещата на върха в Алмати, ОНД се разширява с Армения, Азърбайджан, Кзахстан, Киргизстан, Молдова, Туркменистан и Узбекистан, докато Украйна, Русия и Беларус получават статут на членове-основатели на Общността. Освен това договорът от Алмати, сключен по време на срещата на върха и потрърждаващ договора от Минск, постановява създаването на две изпълнителни организации на ОНД (Съвет на държавните глави и правителствените ръководители). По време на срещата на върха в Алмати е сключен и друг договор между четирите ядрени сили на ОНД (Русия, Украйна, Беларус и Казахстан), относно установяването на общо командване на стратегическите ядрени сили. По този повод някогашните съветски войски са поставени под общо военно командване на ОНД.

През 1991 с падането на СССР съветската армия е разпределена между новите държави според националната принадлежност на войските. Тогава, на срещата на върха в Алмати, е установено общо военно командване на всички членове на ОНД. Някогашните съветски войски са поставени под това общо командване.

24 декември 1991 Русия е призната от западните държави като държава, продължител на Съветския съюз и го наследява в Съвета за сигурност на Обединените нации.

25 декември 1991 Горбачов (който по това време още е президент, но без държава, следователно неговата власт няма стойност) подава оставка от поста си като президент на Съветския съюз (след като по време на заседание на парламента Елцин е провъзгласил разпадането на Съветския съюз и фактическата независимост на Русия, която от сега нататък той ръководи) и от поста си на председател на Комунистическата партия, след това прехвърля на Елцин, президент на Рисия контрола на ядреното въоръжение. В същия ден РСФСР сменя името си и става официално Руска федерация.

26 декември 1991 Свикан е Върховния съвет на СССР, който разпуска окончателно Съветския съюз.

Задържане на „близката чужбина“ През 1992 Последните части от Съветската армия, разположени във вече независимите републики, са разпуснати. Съветските сили, базирани в Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Монголия и Куба, започват изтеглянето си през 1992 г.

Разпространението на хаоса в Афганистан, довело до сблъсъци между прокомунисти и ислямисти в южната част на Таджикистан, предизвиква изпращането на 201-ва дивизия на руската пехота, която заема позиция на фланговете на Памир под знамето на ОНД. Géopolitique altaïque: l’OTSC et ses ambitions politico-militaires. В следващите години краткотрайните битки между руски граничари и бунтовници са многобройни. През 1997 г., след като десетки хиляди са под заплахата от насилие, е сключено примирие.

Войната в Нагорни Карабах противопоставя арменците от Нагорни Карабах и Армения на азербайджанците.

Русия преговаря с Молдова, Приднестровието и Украйна за получаване на разрешение за преминаване, за да може да прибере въоръжението си. По този повод щабът на XIV руска армия е прехвърлен от Кишинев – столицата на Молдова, в Тираспол – столицата на Приднестровието.

Първият мандат на Елцин е белязан от стремежа Русия да бъде силен фактор на световната икономическа система. За да постигне тази цел е приложена стратегия за сближаване със Западна Европа и най-вече със Съединените щати: Русия се присъединява към Международния валутен фонд и Световната банка, започва тясно сътрудничество с НАТО и ООН (Мироопазващите сили на ООН) в бивша Югославия, подписва на договори, целящи намаляване на въоръжението и забраната на химически оръжия.

През януари 1992 През януари 1992 футболният екип на ОНД е съставен от най-добрите футболисти на ОНД, които обхвящят дванадесетте бивши съветски републики, поличили независимостта си след падането на Берлинската стена.

28 януари 1992 В реч за състоянието на държавата Джордж Буш старши заявява: „Благодарение на Господ Съединените щати спечелиха студената война; светът, досега разделен на два въоръжени лагера, признава днес шревъзходството на единствената сила: Съединените щати; тази констатация не предизвиква никакъв страх, защото светът вярва с нашата нация и има право в това.“

2 март 1992 Молдовски войски, подкрепени от казаци и XIV руска армия, атакуват Приднестровието.

13 март 1992 Сключен е договор за подялбата на външния дълг на бившия Съветски съюз (Русия – 61,4%; Украйна – 16,37% и т.н.)

20 март 1992 В Киев са създадени общи сили на ОНД за опазване на мира. В този контекст между 1992 и 1993 г. руснаците се намесват в Приднестровието, Таджикистан, Южна Осетия и Абхазия.

5 май 1992 Започва дипломатическа криза между Русия и Украйна по Крим.

15 май 1992 6 от 11 държави (Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан) подписват в Ташкент договор за колективна сигурност

1 юли 1992 Руски, грузински и южноосетински войски от мисията за опазване на мира на ОНД са разположени в Южна Осетия, за да сложат край на битките между борците за независимост на Южна Осетия и правителствените сили на Грузия.

29 юли 1992

Тристранни сили от мисията за опазване на мира (руски, молдовски, украински, приднестровски) са разположени на молдовско-приднестровската граница, за да сложат край на битките, водени от приднестровските сепаратисти (руснаци, рускоговорещи украинци и други рускоговорещи).

През 1993 Общото военно командване на ОНД е премахнато. Москва предлага създаването на четири „зони за сигурност“ на територията на ОНД; в същото време се отправят предложения, целящи координиране на дейностите на службите за сигурност на членовете на Общността.

Хартата на ОНД е приета и ратифицирана от седемте членове на общността (Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан). В същото време е трудно да се изгради политическото тяло на ОНД, защото Украйна и Туркменистан отказват да приемат Хартата.

Икономическият аспект също е бързо отслабен от изграждането на митници между републиките. Започват нови преговори с Русия, която е основният доставчик на бившия СССР. Тя иска важни промени на актуалните преференциални цени, което от своя страна довежда до рецесия другите държави членки.

Изравени пред една икономическа политика, която се решава в Москва, някои членове на Общността искат да поличат валутна автонимия. Киргизстан, пренебрегвайки процедурите на ОНД за въвеждане на валути, започва да печата своя собствена валута – сом, което улеснява другите републики да изоставят рублата като обща валута.

Руската федерация и Съединените щати подписват договора СТАРТ II. Този договор предвижда намаляване на стратегическите арсенали до нива, при които всяка страна не би трябвало да разполага с повече от 3500 стратегически ядрени бойни глави.

През юли 1993 В Абхазия биват разположени мисия на ООН и руски войски, с цел да бъде сложен край на битките от началото на април 1991 между абхазки бойци за независимост и грузинските правителствени сили.

24 септември 1993 Русия, Беларус, Киргизстан, Армения, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан и Грузия подписват в Москва рамков договор за икономически съюз („Евроазиатски съюз за въглища и метал“) с цел да развият иконимическото и търговско сътрудничество (Украйна и Таджикистан се присъединяват). Оттогава ОНД е наричава „Енергиен съюз“. На 15 април 1994 г. Молдова се присъединява към „Евроазиатски съюз за въглиюз и метал“. Но тази инициатива се проваля.Les intérêts géopolitiques russes dans la région caspienne (page 209).

23 октомври 1993 Грузия е принудена да пойска да се присъедини към ОНД, в замяна на руска военна интервенция, целяща стабилизиране на политическата ситуация в Абхазия и Южна Осетия.

В началото на 1994

Последните войски на бившия Съветски съюз, разположени в Източна Германия, Унгария, Полша, Чехословакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Монголия и Куба, приключват изтеглянето си.

14 май 1994 След подновяване на сраженията в Абхазия на 14 май 1994 г. е сключен нов договор и ОНД разполага силите си на грузинско-абхазката граница. Въпреки че мисията е с мандат да замени руските войски, те все още остават основен фактор. Тези войски са установени там. Мисията е осъществена съвместно с Мисия за наблядение на Грузия на ООН.

24 април 1994 Създаден е Междуправителствен икономически комитет със седалище в Москва; Това е първата наднационална структура в региона.

Отношения с ОНД В края на 1994 Между 1994 и 1999 г. ОНД е практически парализирана.

Руската армия се въвлича в Първата чеченска война, което освен всичко друго поставя под съмнение централната власт в Русия.