Ꚑ, ꚑ (произнася се Тс) е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Обозначава беззвучната изтласкваща венечно-небна преградно-проходна съгласна , като към въпросния съгласен звук има и допълнителна лабиализация (оустняване), отбелязано с диакритическия знак . Тя е лигатура от буквите Т и С. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография „Абхазский язык“, като представлява заемка от грузинската азбука.Бгажба Х. С. Из истории письменности в Абхазии. — Тбилиси. 1967. С. 34 Предсталвява модификация на буквата Цили წ, на която е добавена допълнителна чертица. През 1887 година при препечатването на монографията на Услар типографът М. Завадский я изхвърля, като създава лигатура от кирилските Т и С.В настоящата абхазка азбука е изхвърлена от употреба, тъй като звукът присъства само в бзибския диалект на абхазкия език. В съвременните абхазки тесктове се предава чрез Ҵ’.
Източници
Т