Кир II Велики () е шаханшах на Персийската империя от Ахеменидската династия. Той превръща малката зависима държава, която наследява от баща си, в най-голямата империя, съществувала до този момент, присъединявайки повечето цивилизовани области в Близкия изток – от Средиземно и Мраморно море на запад до река Инд на изток.
Име
Името „Кир“ е елинизиран вариант на староперсийското име „Куруш“. Името и неговото значение са известни от древни надписи на различни езици. Древногръцките историци Ктезий и Плутарх отбелязват, че Кир е наречен на „Курос“, Слънцето, като според някои изследователи името означава „Слънцеподобен“ (от съществителното „кхор“ – слънце и наставката за подобие „-ваш“). Друга хипотеза, предложена от германския лингвист Карл Хофман, свързва името с индоевропейския корен „унижавам“. В Библията Кир е наричан Кореш ().
Произход и младежки години Датата на раждане на Кир не е точно известна, като най-разпространените хипотези са за времето около 600 или 575 година пр.н.е. Той е син на владетеля на Аншан Камбис I и праправнук на основателя на Ахеменидската династия Ахемен. В продължение на няколко поколения Ахеменидите управляват в град Аншан под върховната власт на мидийците, като постепенно установяват контрол над областта Персия в днешен Южен Иран.
Малко се знае и за първите години от живота на Кир, като няколкото източника, за които се предполага, че са съдържали подробности по този въпрос, са изчезнали или силно повредени.
Живелият един век след Кир древногръцки писател Херодот предава легенда, според която Кир е внук на мидийския цар Астиаг. Негова майка е Мандане, за която Астиаг имал видение, че синът ѝ ще го свали от власт. По тази причина той я оженил за своя васал Камбис I. Преди раждането на Кир Астиаг имал ново видение със същия смисъл и наредил бебето да бъде убито, но то попада при бедни пастири, които го отглеждат като свое дете. Когато Кир е десетгодишен, Астиаг разкрива измамата, но разрешава детето да се върне при своите родители. В същото време според Ктезий майката на Кир е от чисто персийски произход.
Според друга легенда Кир е син на бедно семейство, работещо в мидийския владетелски двор. Това противоречи на собствените свидетелства на Кир, според които преди него царе на Персия са неговите баща, дядо и прапрадядо.
Управление Завладяване на Мидия
Въпреки че Камбис I умира едва през 559 година пр.н.е., Кир II поема властта в Аншан още през 551 година пр.н.е. През лятото на 553 година пр.н.е. Кир и мидийският военачалник Арпаг оглавяват бунт срещу мидийския цар Астиаг. Според Херодот, инициатор на бунта е Арпаг, който иска да си отмъсти на Астиаг.
Кир и Арпаг повеждат войските си срещу мидийците в началото на 552 година пр.н.е. и през 549 година пр.н.е. превземат мидийската столица Екбатана. Така Кир установява контрол над Мидийската империя, простираща се от Кападокия, Армения и Асирия на запад до Бактрия на изток. Изглежда първоначално той приема короната на Мидия, но от 546 година пр.н.е. официално използва титлата цар на Персия.
Наследявайки мидийските владения, Кир получава властта и над множество автономни владетели, какъвто дотогава е бил и той. Сред тях е и неговият чичо Арсам, управляващ в Парса. Така Аншан и Парса, двете части на областта Персия, са обединени под властта на Кир. Този преход в рамките на рода изглежда преминава без конфликти и вероятно Арсам остава номинален управител на Парса. Неговият син Хистасп, втори братовчед на Кир, е назначен за сатрап на Партия и Фригия. Самият Арсам доживява да види своя внук Дарий като шаханшах след смъртта на синовете на Кир.
Завладяване на Мала Азия Това не поставя край на войните. Астиаг е в съюз със своя шурей Крез от Лидия, с Набонид от Вавилон и Амазис II от Египет. Преди те да успеят да обединят силите си, Кир побеждава Крез при Птерий, превзема Сарди, унищожава Лидийското царство и пленява самия Крез (546 пр.н.е.). През 538 пр.н.е. Кир побеждава Набонид при Опис и превзема Вавилон. Той приема титлата цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите края на света. Според списъка на страните, подчинени на Персия, от първата таблица от Бехистунския надпис на Дарий, писана преди да са направени нови завоевания освен Египет, владенията на Кир представляват най-голямата империя в света до този момент, простирайки се от Мала Азия и Палестина на запад до долината на Инд на изток.
Завоюване на Лидия
През 547 пр.н.е. Киликия доброволно преминава на страната на Кир и му предоставя военна помощ. Затова Кир никога не изпраща там сатрапи, а оставя на власт местните владетели, които се задължават да му плащат данък и, в случай на необходимост, да му помагат с войска.
По такъв начин войската на Кир плътно доближава границите на Лидийското царство – една от най-могъщите държави в Близкия изток, също претендираща за хегемония в Мала Азия. Съгласно Херодот, инициативата за войната принадлежи на лидийския цар КрезХеродот. История. 1.75 – 6. През 547 г. пр.н.е. лидийците нахлуват в Кападокия, която е в зоната на влияние на персите, след като те победили мидийците по-рано.Херодот. История. 1.76 Кир се отправя натам, попълвайки по пътя си своята армия с представители на народите, през чиято територия минава. Отправени са посланици в градовете на Йония и Еолида, с призив да се отделят от Крез и да преминат на страната на Кир. Малоазийските гърци обаче предпочитат да заемат изчаквателна позиция.
Край град Птерий, на източната страна на река Халис, протича кръвопролитна битка, която завършва безрезултатно, и нито една от страните не рискува да встъпи в нова.Херодот. История. 1.76 – 77 Крез отстъпва в столицата си Сарди и решава да се подготви по-добре за войната, опитвайки се да получи ефективна помощ от съюзниците си Египет, Спарта и Вавилон.Херодот. История. 1.77 Кир обаче, знаейки за действията и намеренията на противника си, решава да го свари неподготвен и стремително се придвижва към Сарди. Жителите на града изобщо не очакват такова нападение и разбират за него едва когато персийските войски се появяват пред стените на града. Крез извежда армията си, състояща се от конници, въоръжени с копия, на равнината пред Сарди. Кир, по съвет на своя пълководец, мидиеца Харпах, извежда всички камили от обоза пред войската, като качва върху тях стрелци (военна хитрост, към която впоследствие прибягват и много други пълководци). Конете в лидийската войска, усещайки непознатата миризма на камили и виждайки ги за първи път, се разбягват. Лидийските конници са принудени да се сражават пешком, но под напора на войските на Кир отстъпват в Сарди и се укрепват в акропола на града.Херодот. История. 1.80 Персите превземат акропола след 14-дневна обсада,Херодот. История. 1.84 а Крез е взет в плен. По единодушното потвърждение на гръцките авториХеродот. История. 1.86 Кир пощадява живота на Крез. Това е напълно правдоподобно, като се има предвид, че Кир се отнася милостиво и към други взети в плен царе.
Съгласно Херодот, Сарди е превзета от персите някъде между октомври и декември 547 пр.н.е. След поражението на лидийците крайбрежните градове на Йония и Еолида отправят посланици при Кир с послание, че желаят да се подчинят на персите на такива условия, на които е подчинен Крез. Кир им напомня, че преди това им е предложил да се присъединят към него, но те са отказали, и сега, когато съдбата на Лидия вече е решена, той самият ще определи при какви условия са длъжни да му се подчинят. Узнавайки за това, малоазийските гърци започват да укрепват градовете си и изпращат вестоносци в Спарта с молба за помощ.Херодот. История. 1.141. Единствено Милет доброволно се покорява на персите и Кир сключва с него съюз при същите условия, при каквито е сключил мир с лидийския цар.Херодот. История. 1.143
Завоюване на Йония, Кария и Ликия
Възползвайки се от това, че Кир е на източните граници на държавата си, лидиецът Пактий, на когото Кир поверява да пази съкровищата на Крез, през 546 пр.н.е. въстава против персите. С помощта на злато, на Пактий се удава да завербува наемници и да убеди жителите на гръцките крайбрежни градове да се присъединят към въстанието. След това той се придвижва към Сарди и обсажда акропола, където се укрива наместникът на Лидия, персиецът Табал.Херодот. История. 1.154 Против въстаналите настъпва мидиецът Мазар, пълководец на Кир. Разбирайки за приближаващата персийска войска, Пактий побягва с верните си привърженици – първо в град Киме, после в Митилена на остров Лесбос и накрая на остров Хиос, но е предаден от жителите на острова на персите в замяна на неголям участък земя на континента.Херодот. История. 1.157 – 160
Потушил метежа в Лидия, Мазар започва покоряването на гръцките градове в Мала Азия, присъединили се към въстанието на Пактий. Първи се подчиняват жителите на град Приен в долината на река Меандър, след това град Магнезия, като Мазар разрешава на войските си да ги разграбят. Скоро след това Мазар умира,Херодот. История. 1.161 а на негово място е назначен мидиецът Харпах.
Харпах започва да издига високи насипи срещу стените на гръцките градове и после ги превзема с щурм. Жителите на Фокея, най-големия след Милет гръцки град в Мала Азия, не искат да се подчинят на персите и бягат с кораби – първо на остров Кирн, а после в Италия в град Регий, където основават колония.Херодот. История. 162, 166 Примера на фокейците последват и жителите на град Теос, които се преселват в Абдера в Тракия. Останалите градове на Йония (освен Милет, сключил по-рано съюз с Кир) се опитват да окажат съпротива на Харпах, но претърпяват поражение и са покорени и обложени с данък. След покоряването на йонийците на континента, тези на островите, страхувайки се от подобна участ, доброволно се подчиняват на Кир. Нуждаейки се от гърците като наемни войници (както и от кораби), Кир не влошава условията, при които са се намирали под властта на Крез.
Покорил Йония, Харпах започва война с карийците, кавнийците и ликийците, взимайки със себе си йонийци и еолийци. Населението на Кария се предава на персите без бой – както говори Херодот, „без да се покрият със слава“ и „не извършвайки никакви подвизи“.Херодот. История. 1.174 Наистина жителите на Книдос, разположен на полуостров, се опитват да изкопаят тесния (ширина 5 стадия, около 900 м) провлак, отделящ ги от материка, с цел да направят земята си остров, но, натъквайки се на твърд гранит, прекратяват работата и се предават без бой. Само едно от племената на карийците – педасийците, известно време оказва съпротива. Те се укрепяват в планина под името Лида, но и те са покорени.Херодот. История. 1.175 – 176
Само ликийците и кавнийците (негръцкото автохтонно население на Мала Азия) оказват отчаяна съпротива на многобройната персийска войска, посрещайки я в открит бой. Ликийците са обсадени в град Ксантос, където подпалват акропола, събирайки вътре жените, децата и робите си, а те самите загиват в битката. Подобна е и съпротивата на кавнийците.Херодот. История. 1.176 Но и те не успяват да спрат голямата и добре въоръжена персийска войска. С това цяла Мала Азия попада под властта на персите. За своята преданост Харпах получава Лидия в наследствено владение.
Подчиняването на Вавилон