Аврелий Августин (), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „Изповеди“ – много често считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат. Произхожда от римски благороднически род. Повлиян от Цицерон и се насочва към скептицизма.
Според неговия съвременник Йером „Августин създава наново древната вяра“. В ранните си години той е силно повлиян от манихейството и след това от неоплатонизма на Плотин. След приемането на християнството и неговото кръщение в 387, Августин разработва своя подход към философията и теологията, различни методи и различни гледни точки. Вярвайки, че благодатта на Христос е необходима за човешката свобода, той помага да се формулира доктрината за първородния грях и прави първите стъпки за развитието на теорията на справедливата война.
Когато Западната Римска империя започва да се разпада, Августин разработва концепцията на Католическата църква като духовен Град на Бога (в книга със същото име), който се различава от материалния земен град. Неговите мисли са дълбоко повлияни от средновековния светоглед. Градът на Бога и Августин са тясно свързани с учението за Светата Троица, както е формулирано от Никейския и Константинополския събор.
В католическата църква и англиканската общност той е светец, доктор на Църквата, както и патрон на Августинския орден. Почита се на 28 август, денят на смъртта му. Той е покровител на пивовари, печатари, теолози и редица градове и епархии. Много протестанти, особено калвинистите, го смятат за един от духовните бащи на протестантската Реформация поради неговите учения за спасението и Божията благодат.
В източноправославната църква много от неговите учения не се приемат, например мнението му за първородния грях, доктрината за благодатта и предопределението. Въпреки това се смята за светец и се почита на 15 юни. Той е известен и като Блажени Августин или Свети Августин Блажени.
Биография
Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (днес в Алжир) – по това време в римска провинция Нумидия – където посещава начално училище. На 17-годишна възраст той заминава за Картаген, където учи реторика. Майката на Августин, Моника е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник, но приема християнството преди смъртта си. Първото му вникване в същността на греха се случва, когато той и няколко приятели откраднали плодове от една квартална градина. Августин, по произход вероятно бербер, според образованието и интелектуалното си формиране принадлежи изцяло на латинската култура, също като големите африканци в късноримската литература (Апулей, Тертулиан, Киприян). Заради неговата надареност баща му, дребен земевладелец от класата на curiales, с лични жертви го подкрепя за реторическа кариера, която по това време е предпочитан път към държавните служби.
От ранна младост философската страст, неспокойното и стремително търсене на истината са по-силни от реторико-политическата му амбиция. Това е едновременно щастие и мъчение на неговия живот, защото Августин, следвайки нравите на Късната античност, не е чужд на светските удоволствия, което влиза в противоречие с идеала за „философски живот“.
Той дълго се колебае между различните духовни течения на своето време. Приет като дете сред готвещите се за кръщение, но некръстен, след това като младеж той посвещава девет години на сектата на манихеите, разновидност на гностическото движение. По време на престоя му в Милано неоплатонизмът на Плотин и Порфирий го води до една по-чиста линия на мислене. Той го възприема всъщност от латинските преводи на Марий Викторин, африкански ретор, който по-късно се покръства, защото като човек, живял в късната Римска империя, е имал ограничени познания по гръцки. Наред с манихейското и неоплатоническото влияние в него не е съвсем изтрита и християнската вяра, внушена от майка му през детството. Тя се възпламенява отново, когато в Милано Августин се среща с импониращата му форма на тази вяра, представяна от епископ Амвросий. Такава е ситуацията, в която протича известният духовен поврат в градината на Милано през август 386 г., „Изповедите“ показват как Августин в горчиво себеизследване познава безполезността на досегашните си усилия да достигне до истината.
Оттам нататък Августин е един преобразен в огъня на познанието човек, който най-накрая след безкрайни усилия и обиколни пътища е намерил онова, което търси. Душата му става спокойна. Създадените през зимата на 386/387 г., още преди кръщението му, в самотата на Касиакум Soliloquia (Разговорът със себе си) обобщават вътрешната драма на духовния поврат в изречението: „Бог и душата искам да позная. Нищо повече? Не, нищо повече“ (Soliloquia I,2). В сравнение с вътрешната връзка между Бога и творението всичко останало – околна среда, семейство, професия, политика – става маловажно и несъществено.
В близо четиридесетте години след приемането му в църквата (387), Августин понася последиците – социални, морални, църковни и политически – от онова интелектуално познание: като се започне от кръщението, което той получава заедно със своя син и приятеля си, до ръкополагането му за свещеник и службата му като епископ; от живота на монах през първите години след духовния поврат до пасторските и църковно-политическите дейности на епископ и догматик в публичността по време на африканския църковен спор; от теоретико-философската тематика на първите съчинения и тяхната неоплатоническа духовност до големите произведения на теологическата догматика и позициите относно времето, които, както книгите на „За божия град“, обосновават едно ново схващане за църквата и политическия свят.
Историческа обстановка
Четвърти век, когато е роден Августин, е бурно време за Римската империя. Император Константин привилегировал християнството и отблъснал влиянието на култовете на традиционните култове към Бог („Константиновият завой“). Синовете на Константин, които заедно го наследили през 337 г., са изправени срещу външните заплахи по границите от германците и новото Персийско-Сасанидско царство, както и да гарантират спокойствието вътре в държавата. По време на раждането на Августин царува Констанций II, единственият от синовете на Константин, който оцелява след боевете. Повече от баща си и братята си, Констанций иска да укрепи християнската религия. В същото време настъпили ожесточена богословски сблъсъци, а тъй като Констанций е привърженик на арианството, което е считано за ерес (особено в Запада), той не постигнал целта си да въведе обща вяра.
По време на младостта на Августин е краткото, но забележително царуване на Юлиан (361 – 363), който е последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяване на езичеството. Следващите императори са християни, а Теодосий I най-накрая прави християнството официална религия (380) и забранява култовете към езическите богове със закон (391/92).
Период на преподаване През годините 373 и 374 Августин преподава граматика в Тагаст. На следващата година той се премества в Картаген за провеждане на училище на реторика и остава там в продължение на девет години. Смутен от непокорното поведение на учениците в Картаген, през 383 се мести в Рим, където той вярва, че практикуват най-добрите оратори. Въпреки това, Августин е разочарован от римските училища, където той е посрещнат с апатия. След като дойде време студентите му да си плащат таксите, те просто бягали. Манихейските приятели го запознават с префекта на град Рим, Симах, който бил помолен да намери професор по реторика за императорския двор в Милано. Августин получава работата и се отправя на север в края на 384 г. На възраст от тридесет години, той е спечелил най-видимата академична позиция в латинския свят, а тогава тези длъжности дават бърз достъп до политическа кариера. По време на този период Августин показа интерес към манихейството и въпреки че не се посвещава, става „одитор“, на най-ниското ниво в йерархията на сектата.
Докато е все още в Картаген, той започнал да се отдалечава от манихейството, отчасти заради разочароващото среща с манихейския епископ Фауст от Милве, основен изразител на манихейската теология. В Рим той напълно загърбва манихейството и вместо това разучава скептицизма. В Милано, майка му го притиска да стане християнин. Собствени проучвания на Августин от неоплатонизма също го водят в тази посока.
Манихейски период За огорчение на майка му Августин се присъединява към манихейството. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката – изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват.
Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който има задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Медиолан (Милано). Младият провинциалист печели мястото и заминава на север, за да го заеме през 384 г. На 30-годишна възраст Августин спечелва най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове дават възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, има по-малко изтощителен живот от него.
Неоплатонистичен период Майка му се опитала да го притисне да стане християнин, но епископът на Медиолан Амвросий оказал най-голямо въздействие върху Августин. Повлиян от проповедите на Амвросий, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на манихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Самият той твърдял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие, потънал в скептицизъм.
Майка му го придружила до Медиолан и той ѝ позволил да му уреди брак, вследствие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).
Християнски период (386 – 430 г.)
През лятото на 386 г., след като прочел за живота на свети Антоний Пустинника и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Медиолан, отказал се от женитбата си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещеничеството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало „tolle lege“ („вземи и чети“.) В този момент Августин бил отворил случайно Библията на Римляни 13 глава, 13 стихРимляни 13 глава, 13 стих. В своите „Изповеди“ той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.