Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив. Той е вторият по големина български манастир след Рилския.
Местоположение Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.
История Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. – Revue des études byzantines, 42, 1984, 5 – 145; Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971; Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978. Български превод: Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1967, 39 – 66. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).
Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество.Звездов, С. Известия за Бачковския манастир в грузинския летописен свод „Картлис Цховреба“. – Минало, 24, кн. 2, 2017, 9 – 10; Стефанов, П. Българско-грузински културни и църковни връзки. – Исторически преглед, 65, 2009, кн. 1/2, 5 – 8. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. През XIV в. в Бачково все още се преписват грузински ръкописни книги.Thamar Otkhmezuri (ed.), Georgian Manuscripts Copied Abroad in Libraries and Museums of Georgia, Tbilisi, 2018, 122 – 123.
През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.
След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах".Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153. Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-АндроникКуев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 15 – 16, 93. Срв. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 122; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 356, 380. и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, 127; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 30. Изглежда, че манастирът получава по това време дарения от Мара Бранкович, чието име е записано в два стари бачковски поменика.Парпулов, Г. Жезълът на бачковските игумени. - Проблеми на изкуството, 52, 2019, кн. 1, 42, 44.
Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир.Христемова, М. Бачковският манастир през XVI век според османски описни регистри. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 12, 2003, 215 – 228. Според Дамян Борисов обаче въпросните османски документи се отнасят не до Бачковския манастир, а до църквата на Асенова крепост: Борисов, Д. Информация за севернородопските манастири в османски регистри от XVI в. – В: Традиции и приемственост: 50 години висше и полувисше образование в Източните Родопи. Т.1. Велико Търново, 2011, 340 – 343. Приписка във втория Ловчански сборник споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите". В края на XVI в., по времето на патриарх Йеремия II, братството поисква от Високата порта позволение да поднови порутения манастирски храм.Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 358. При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.
С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир, признати от неговите предшественици Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит.Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. – Византийский временник, 11, 1904, Приложение, xxiii – xxv. През 1801 г. обаче йеромонах Макарий е утвърден за игумен не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит – „съгласно установения отдавна стар обичай".Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938 – 1939, 50 – 51.
За присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с посветителни надписи дарове от техни роднини и съграждани, както и няколко славянски ръкописа.Шишков, Ст. Н. Български старини в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 97 – 104; Шишков, Ст. Н. Новонамерени стари ръкописни черковно-славянски паметници в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 129 – 137, 177 – 186; Шишков, Ст. Н. Новонамерен дамаскин в Бачковския монастир от XVIII век. – Родопски напредък, 8, 1910 – 1911, 214 – 226; Герасимов, Т. Епиграфски свидетелства за български села-дарители на Бачковския манастир. – Родопски сборник, 3, 1972, 221 – 224. При все това към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език.Архив на Найден Геров (ред. Попруженко, М.). Т.1. С., 1931, 502 (№ 448).
На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.Архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 14; срв. Αυτόγραφοι επιστολαί και ενέργειαι του Μητροπολίτου Φιλιππουπόλεως, ειτα Σερβίων και Κοζάνης Φωτίου, προς απόδοσιν εις τα Πατριαρχεία της υπο των Βουλγάρων 1894 καταληφθείσης σταυροπηγιακής επι της Ροδόπης Μονής της Παναγίας της Πετριτσονιτίσσης-Βατσκόβου. – Θρακικά, 10, 1938, 64 – 127. Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 27.
През 1941 – 47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10 декември 1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.Бачковският манастир. Пловдив, 2005, 14.
Погребани Патриарх Евтимий I бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир. Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов.Богданов, Ив. Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня. С., 1987; Чешмеджиев, Д. Гробът на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир. – В: Стенимахос–Станимака–Асеновград: Принос към изучаването на приемствеността и развитието на социално-икономическата и духовна история на града и региона (съст. Гр. Бойков и Д. Борисов). Асеновград, 2014, 42 – 60.
Манастирски храм „Успение Богородично": Екзарх Стефан I Патриарх Кирил I
Постройки Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар.Златев, Т. Пространството в българската възрожденска архитектура. С., 1958, 80. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната –нжгн през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г.Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 15 – 16. Манастирските крила в южния двор са възстановени в началото на 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Златка Кирова. В периода 1984 – 1988 г. интериорът им е оформен по проекти на арх. Дамян Дамянов и арх. Христо Ганчев от Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК). Напоследък (2009 г.) посред северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).
Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“
Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църкваМиятев, К. Една важна находка в Бачковския манастир. – Известия на Археологическия институт, 21, 1957, 316 – 320. и по образец на светогорските триконхални храмове.Μεσσής, Β. Ναοί αθωνικού τύπου. Θεσσαλονίκη, 2010, 344 – 347.
Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 21 – 22, 29, 90 – 92. Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 94, 260.
Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос Одринчанин през 1850 г.Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71 – 72, 152 – 153. От Мосхо има и запазени икони в храма. Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г.Текст и фотографска снимка на надписа: Βελένης, Γ. Το έτος κατασκευής της μαρμάρινης τράπεζας στη μονή Πετριτσονιτίσης (Μπατσκόβου). – Βυζαντινά, 35, 2017, 190, 194. и включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското градче Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).Filov, B. Early Bulgarian Art. Berne, 1919, pl. lvi; Σδρόλια, Σ. Οι κτήτορες της μονής του Βλασίου των Αγράφων. – Θεσσαλικό ημερολόγιο, 37, 2000, 99 – 108; Σδρόλια, Σ. Οι τοιχογραφίες του καθολικού της μονής Πέτρας (1625) και η ζωγραφική των ναών των Αγράφων του 17ου αιώνα. Βόλος, 2012, 43 – 44. Тези двама дарители не бива да бъдат бъркани с живелите през XVIII в. граматик Георги и постелник Константин от рода Слутзярис (Σλουτζιάρης). Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. Ефрем Сирин“ и други).Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 126 – 130.
Църква „Св. Архангели“