Чарлз Робърт Дарвин () е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор.„Речник на научните термини“, Уваров, Айзакс, изд. П. Берон, 1992 г.Енциклопедия А-Я, изд. БАН, 1974 г. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.The Complete Works of Darwin Online – Biography. darwin-online.org.uk. Посетен на 15 декември 2006.
Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж.Leff, David (2000), About Charles Darwin . Посетен на 15 декември 2006 По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. Наблюденията, които прави и теориите, които изказва, подкрепят идеите на Чарлз Лайъл за униформизма. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г.Desmond, Adrian & James Moore (1991), Darwin, London: Michael Joseph, Penguin Group, ISBN 0-7181-3430-3 Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му.van Wyhe, John (27 March 2007), Mind the gap: Did Darwin avoid publishing his theory for many years? , Notes and Records of the Royal Society 61: 177 – 205. Посетен на 7 февруари 2008. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.Darwin – At last. American Museum of Natural History. Посетен на 21 март 2007.
В книгата си „Произход на видовете“ (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“. В книги публикува изследванията си за растенията, а в последната проучва земните червеи и влиянието им върху почвата.Freeman, R. B. (1977), The Works of Charles Darwin: An Annotated Bibliographical Handlist (Second ed.), Wm Dawson & Sons Ltd. Посетен на 15 декември 2006
Биография Детство и юношество
Чарлз Дарвин е роден на 12 февруари 1809 г. в град Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия. Той е петото от общо шест деца на заможното семейство на д-р Робърт и Сюзан Дарвин. Чарлз Дарвин е внук по бащина линия на Еразмус Дарвин.
Представителите на родовете на майката (Уеджууд) и на бащата на Чарлз Дарвин са предимно унитарни християни. Баща му Робърт Дарвин е лекар, финансист и привърженик на философското течение на свободомислещите. Дарвин е кръстен като малък в Англиканската църква, но майка му го води с братята и сестрите му на църковните служби в капелата на унитаристите. През 1817 г. Чарлз Дарвин тръгва на училище и още като осемгодишен проявява силен интерес към естествознанието, събира яйца на птици и раковини на морски животни. Същата година през юли умира майка му. През септември започва да ходи заедно с брат си Еразмус в англиканския интернат в Шрюсбъри.Moore Desmond, стр. 12 – 15 21 – 25}}
През 1825 г. записва да учи медицина в медицинския факултет на университета в Единбург, Шотландия. Лекциите го отегчават, а упражненията по хирургия му се струват тежки, поради което занемарява следването. По това време се научава да препарира животни при Джон Едмонстън, бивш роб, придружавал естествоизпитателя Чарлз Уотъртън в екваториалните гори на Южна Америка. През втората година в университета се записва в Плиниевото общество (студентски кръжок по естествознание). Дебатите в кръжока често достигат до радикален материализъм. Дарвин помага на ръководителя на кръжока, проф. Робърт Едмунт Грант, в проучванията на анатомията и жизнения цикъл на морските безгръбначни в естуара на река Форс в Шотландия. През 1827 г. Дарвин представя пред останалите в кръжока собственото си откритие, че черните спори по черупките на стриди са яйца на пиявици. Проф. Грант представя пред студентите еволюционните идеи на Ламарк. Дарвин бива учуден, но остава безпристрастен, тъй като е прочел сходните идеи на дядо си Еразмус.Browne, E. Janet (1995), Charles Darwin: vol. 1 Voyaging, London: Jonathan Cape, ISBN 1-84413-314-1 Дарвин бива по-скоро отегчен от курса по естествена история на проф. Робърт Джеймсън, който включвал и геология, заедно с актуалния по това време дебат между привържениците на нептунизма и на плутонизма. Той изучава растителната класификация и работи като помощник за Националния музей на Шотландия (един от най-големите по онова време).
Раздразнен от занемаряването на следването на сина си, баща му го изпраща да следва богословие в Кеймбридж (Крист Колидж), с перспективата един ден да стане пастор. Дарвин започва през януари 1828 г., но вместо да учи, се отдава на езда и стрелба. Братовчед му Фокс го запалва по широко разпространената по това време страст да се колекционират бръмбари. Дарвин се увлича дотолкова, че открива нови видове и прави публикации за тях в научното списание „Illustrations of British entomology“, издавано от известния ентомолог Джеймс Стивънс. Междувременно Дарвин става приятел и последовател на професора по ботаника Джон Стивънс Хинслоу. Въпреки тези увлечения, Дарвин съумява да се подготви добре за изпитите си, наслаждавайки се на езика и логиката на Уилям Пейли в труда му „Потвърждения на християнството“.Darwin, Charles (1958), Barlow, Nora, ed., The Autobiography of Charles Darwin 1809 – 1882. London: Collins. Посетен на 4 ноември 2008. През 1831 г. на изпита за получаване на бакалавърска степен по богословие Дарвин се представя добре, като се класира на десето място по успех от общо 178 студенти.
Дарвин остава в Кеймбридж до юни 1831 г. Той изучава труда „Естествена теология“ на Пейли, в който се застъпва телеологичната теза за наличие на божествен произход на природата, където адаптацията се обяснява като действия на Бог посредством природните закони.von Sydow, Momme (2005), „Darwin – A Christian Undermining Christianity? On Self-Undermining Dynamics of Ideas Between Belief and Science“, in Knight, David M.; Eddy, Matthew D., Science and Beliefs: From Natural Philosophy to Natural Science, 1700 – 1900, Burlington: Ashgate, pp. 141 – 156, ISBN 0-7546-3996-7 Прочита новоизлязлата книга на Джон Хершел, в която се описва най-висшата цел на естествената философия като разбиране на природните закони посредством логическа индукция, основана на наблюдения, както и „Personal Narrative“ на научните пътешествия на Александър фон Хумболт. Дарвин решава да продължи с образованието си по естествена история в тропиците и заедно със свои състуденти планира посещение на Тенерифе. В подготовка за пътуването посещава курса по геология на Адам Седжуик (един от основателите на съвременната геология) и се включва в лятна експедиция по картографиране на стратите в уелските планини през август същата година. Връщайки се вкъщи намира писмо от проф. Хинслоу, в което той го препоръчва като подходящ (макар и с незавършено образование) млад естествоизпитател на нещатно място на кораба „Бийгъл“ под командването на капитан Робърт Фитцрой, в качеството му по-скоро на придружител, отколкото на истински колекционер. „Бийгъл“ заминавал след четири седмици на експедиция, с цел картографиране на бреговата ивица на Южна Америка. Бащата на Дарвин първоначално е против сина му да замине на това двугодишно пътешествие, което счита за загуба на време, но в крайна сметка бива убеден от девера си Джошуа Уеджууд да даде своето съгласие.
Пътешествието с кораба Бийгъл
Вместо две, експедицията трае почти пет години. Дарвин изпълнява задълженията си – по-голямата част от времето прекарва на сушата, като прави геоложки проучвания и събира животински и растителни експонати, докато HMS Бигъл изпълнява своята хидрографска мисия.keynes 2000, pp. ix–xi, www.darwin-online.org.ukvan Wyhe, John (2008), Charles Darwin: gentleman naturalist: A biographical sketch, Darwin Online. Посетен на 17 ноември 2008. Дарвин си води грижливо бележки за наблюденията и теоретичните си разсъждения, които редовно се изпращат с експонатите в Кеймбридж, заедно с писма и с копие на дневника му до неговото семейство.van Wyhe, John (2008b), Darwin: The Story of the Man and His Theories of Evolution, London: Andre Deutsch Ltd (published 1 September 2008), ISBN 0-233-00251-0 Дарвин притежава някакъв опит по геология, в колекционирането на бръмбари и в дисекцията на морски безгръбначни, но във всички останали области е новак, затова усърдно и с вещина събира образци за по-късна експертна оценка.Gordon Chancellor; Randal Keynes (October 2006). Darwin's field notes on the Galapagos: A little world within itself. Darwin Online. Страда силно от морска болест, което не му пречи повечето от бележките му да са посветени на морските безгръбначни, като се започне от планктона, който събирал с огромно удоволствие. keynes 2000, pp. ix–xiKeynes, Richard (2001), Charles Darwin's Beagle Diary, Cambridge University Press, посетен на 17 октомври 2008
При спирането на брега на остров Сантяго (Кабо Верде) Дарвин открива, че една бяла ивица в стръмните вулканичните скали съдържа морски раковини. Капитан Фитцрой му е дал първия том на „Принципи на геологията“ на Чарлз Лайъл, в която са описани идеите на униформизма, според които земната повърхност бавно се издига или потъва в огромни периоди от време. Дарвин се убеждава нагледно в идеите на Лайъл и възнамерява самият той да напише труд по геология. В Бразилия Дарвин е възхитен от тропическите гори и отвратен от робството. В Пунта Алта (Патагония) Дарвин открива в отвесни скали вкаменелости на едроразмерни изчезнали бозайници, в близост до съвременни морски раковини – белег за скорошно измиране без следа от промяна в климата или катастрофално явление, което да го е предизвикало. Той разпознава слабо проучен мегатериум с характерна костна броня, което веднага му заприличва на уголемена версия на бронята на местните броненосци. След като пристигнали в Европа, тези находки предизвикали голям интерес. Във вътрешността на страната Дарвин се запознава отблизо със социалните, политическите и антропологическите особености на местните жители и техните колонизатори във време на революция. Той открива, че два вида нанду обитават отделни територии, но споделят и една обща зона.Eldredge, Niles (2006), Confessions of a Darwinist , The Virginia Quarterly Review (Spring 2006): 32 – 53, посетен на 4 ноември 2008. На юг той навлиза в степите – равнини върху морски чакъл и черупки на морски животни, в които разпознава морски тераси в различна степен на издигане над морското ниво. Докато прочита втория том на труда на Лайъл, Дарвин приема виждането му за „центрове на зараждане“ на видове, но откритията му го навеждат на размисли, в които се поставят на изпитание идеите за плавна непрекъснатост и за измирането на видовете.Herbert, Sandra (1991), Charles Darwin as a prospective geological author, British Journal for the History of Science (24): 159 – 192, посетен на 17 октомври 2008