Тази статия е за историята на днешния град Бургас в България. Някои от посочените събития не се намират в землището на днешния град, но имат непосредствена значимост за него.
Етимология на името Има няколко версии за произхода на името Бургас. Повечето от тях се отнасят до латинската дума Burgus (Бургос) или гръцката Πύργος (Пюргос). И двете думи, имащи за основа общ индоевропейски корен, имат значение кула, стражева кула, крепост или закрепостено място. Според други версии думата произлиза от германското borg със значение планинско възвишение и масив. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Става дума за римски бургус, които според надпис от 154 – 155 г., намерен в село Пънчево е изграден по времето на император Антонин Пий (138 – 161), т.е. по времето на управителя на Деултум Юлиус Комодус Орфитисмус и който по-късно става синоним на населеното място. Сходен произход има името на испанския град Бургос.виж: Тацит: Анали 3, 26, 2; CIL VIII, 2546; CIL VIII, 2548; ; Peter Soustal: Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos), стр. 234, цитат: „Einer Inschrift (154/155 n. Chr.) aus Pantschewo zufolge werden in Thrakien zum Schutze der Provinz unter Antonius Pius (138 – 161), beziehungsweise dem Statthalter C. Iulius Commodus Orfitismus burgi und praesidia errichtet, und das speziell per fines coloniae Flaviae Deultensium“; Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 7
Чак до края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.Радка Балева: Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“, slovesa.net от 9 февруари 2011, посетен на 30 март 2012Статия Burgas в The Encyclopaedia of Islam. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325
История Днешният Бургас е наследник на няколко селища: Деултум, Скафида, Порос, Пиргос, Акве Калиде, а според някои учени и на Русокастро.
Предистория и античност Деултум (също Девелтум, Дебелтум, Дебелтус или Девелт) възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като двублатие. Между 383 и 359 г. пр.н.е. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар Котис I. Голямото значение на близките градове Аполония Понтийска и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 г. пр.н.е. региона е превзет от македонския цар Филип II.История на Бургас, Регионален исторически музей Бургас, посетен на 24 февруари 2012Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: Pont-Euxin Et Commerce, Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110 – 126 и 130 – 135Иван Венедиков: Thrakein в: Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11 – 19
Българско и византийско средновековие
Под османска власт Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци, начело със султан Мурад I през 1367 – 1368 година, но превзети по-късно от Амадей VI Савойски, който ги предоставя на Византия. Малко преди падането на Константинопол през 1453 г., заедно с други градове по Южното черноморие, са последните български територии които падат под османско владичество. Деултум е окончателно разрушен и не е възстановен пред следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първия турския султан Сюлейман I (1520 – 1566) заповядва изграждането на нова баня (хамам) върху полуразрушените римски басейни. При Порос, които става част от Анхиалската каза султан Баязид II изгражда за нуждите на султанския двор чифлик, а за корабоплаването – фар.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62
Дефтера от 1530 г., е ясно и категорично доказателство, че корените на селището датират още от Средновековието.
Под името „Поро“, градът е отбелязан и в известната карта на Якобо Касталдо от 1584 г.
През 1549 година в Бургас се заселват първите арменци. Още през 1673 година в пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“. На неговото място през 1748 година арменците издигат дървена църква.Църквата „Сурп Хач“ /Свети Кръст/ – най-старата християнска култова сграда в Бургас , burgasnews.com, видяно 7 април 2012
През 1836 година немския генерал на османска служба Хелмут фон Мотлке посещава Бургас и съставя най-стария познат план на града.Караиванов, стр. 69, 75, 90
През 1853 на мястото на арменската „Сурп Степанос“ е издигат сегашния храм от камък, който носи името „Сурп Хач“ (на бълг. Свети Кръст). По-късно, през 1860 г., в Бургас се построява телеграфна станция която обслужва района към Сливен, Варна и Цариград. Телеграфната връзка с османската столица и двата съседни големи града дават нов тласък на развитието на търговията в Бургас. През следващата година е открито първото арменско училище в града.
Преди вилаетската реформа по време на Танзимата (1840 – 1864) от 1864 година Бургас принадлежи до 1854 към Айтоската каза, а в периода 1854 – 1864 г. към Ахиалската каза в Силистренския санджак. През 1864 година се обособява самостотятелна каза (околия) с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към каза Пиргос се прехвърлят следните селища от Анхиалската каза:Караиванов, стр. 121; Цвета Райчевска: Учредяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос (Бургас), ИМЮИБ, XVIII, 1995, стр. 117 – 133
и от каза Русокастро: Сувати (Ливада)
Като административен център на Бургас се управлява от каймакам, към който и според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който след Хатихумаюна участват и немюсюлманиските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.
След Кримската война (1853 – 1856) в Бургас се заселват първите евреи. През 1859 г. католиците в Бургас (7 семейства, общо 49 души) полагат основния камък на първата католичаска църква в Бургас. Тя е завършена през 1862 г.Караиванов, стр. 298
Основите на народната просвета в Бургас са положени през 1865, когато в Атанасово (днес комплекс Изгрев) е открито първото българско училище в града.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 131 – 132; Изчезналата „Книга за Бургас“ на Христо Димитров , Цитат: Първото българско училище в Бургас било открито през 1865 г. от даскал Петко от Атанаскьой (с. Анатасово) с около 15 ученика. Дотогава в града действа само едно гръцко училище. Българското училище е частно, издържано от училищни такси и дарения под всякаква форма. Обучението се извършва по програмата на старите килийни училища. Учебните предмети се преподават по църковните книги: филида, октоих, псалтир, апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия.
Износ на стоки от Бургас за първите 6 месеца на 1862 г. 422 сандъка аби (сукно), почти всичко във Франция 69 бурета краве масло 1350 чувала брашно 12 сандъка овчи кожи 38 000 чувала сухари 403 кошници яйца 367 кошници с кокошки 268 сандъка свещи 81 чувала вълна 1 500 000 оки въглища (дървени въглища) 220 000 кантара дърва 300 000 килета меко жито 150 000 килета твърдо жито 89 000 килета царевица 26 000 килета ръж 24 000 килета ечемик 10 875 килета овесКарайотов/Райчевски/Иванов: стр. 107
Внос на стоки в Бургас за първите 6 месеца на 1862 г. 240 бурета с гвоздеи 40 бурета със спирт 56 бъчви водка 360 сандъка железарски стоки 480 чувала кафе 690 бурета със захар 380 сандъка манифактурни стоки 160 сандъка стъкло и стъкларски изделия 5 сандъка глинени изделия 17 000 оки морска сол 40 бъчви дървено масло 180 сандъка с чували за жито
Данни за корабоплаването през 1865 г. Брой ветроходи – 4487 Общ тонаж на ветроходите – 250 693 Брой параходи – 63 Общ тонаж на параходите – 27 401 Общ брой на корабите – 4550 Общ тонаж на корабите – 278 094.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.229
В края на 1867 г. в Бургас се заселва изгонения от Созопол поп Георги Стоянов Джелепов. Той дава силен тласък на борбата за независима българска църква и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 г. поп Георги представя на първенците в Бургас въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от Димитър Бракалов, Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров и Сава Хаджидечев самостоятелна българска община, която огранизира подписка за събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско класно училище. Така през 1869 година в Бургас се откриват българско класно училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“, въпреки силната съпротива на гръцките митрополити от Анхиало и Созопол.
Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минат важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов на няколко пъти посещават града.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133 – 134; 198 – 201
След Освобождението По време на Руско–турската война от 1877 – 78 г. Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезско население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са натоварени на гемии в края на декември 1877 г. Още с подписването на Одринското примирие Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от Несебър. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, а дългото изолиране на бургаските земи от активни освободителни действия създали смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово.Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135 – 138 Населението на Бургас е спасено благодарение на капитана Руфат Ефенди.Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 285
За да защити българското население, и да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище (една от геополитическите цели на Русия и до днес) щабът на XI армейски корпус сформира „летящ-отряд“ под командването на полк. Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници. На 6 февруари 1878 г. руските войски под командването на Лермонтов освобождават Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани. Първият кмет на освободения град е Нико Попов, а негов помощник е Панайот Русалиев със секретари Мавруди Стойчев и учителя Стоян Шивачев. На бургаския бряг руските войски създават военна болница под ръководството на Александра Лермонтова, с което са положени основите на Бургаската болница
След подписването на Берлинския договор 1878 г. става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По силата на Договора в града се завръща част от турското население. Решенията на общината се обявяват на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център като единственото голямо пристанище на Източна Румелия. Икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина, територии които остават под османска власт.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 173 – 180 През 1880 г. е открито читалище Пробуда, а на 20 юли 1885 г. в Бургас излиза с Бургаски вестник, който е първият местен седмичник.Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220 – 228