Таро̀ (tarot, tarocchi, tarock) е колода от карти за игра, представляващи символни изображения на лица и случки. Първоначално служи за игра, а от края на XVIII век – и за предсказване на бъдещето и тълкуване на определени положения в живота. Състои се от 78 карти, разделени в две групи от 22 карти (големи аркани) и 56 карти (малки аркани). Думата „аркан“ на латински език означава „тайна“ – (аrcanum, което произлиза от arca – кутия, това, което е в кутия, невидимо е отвън и следователно тайно). Картите се появяват в Европа през 1332 година, а играта се използва от средата на XV век в различни части на Европа. В наши дни съществуват много и различни разновидности на карти Таро.
История Произход на думата Таро Съществуват различни мнения за произхода на името Таро.
Думата „таро“ идва от френски език и е името на играта на карти tarot, която се нарича още tarocchini (италиански), tarock (немски), königrufen (австрийски) или troccas (ретороманшки)Rachel Pollack – Der Haindl Tarot – Droemer Knaur, München 1988, S. 7, ISBN 3-426-26374-2.. В италиански, немски и реторомански термини козовете имат едно и също име: например думата tarocchi е синоним на думата коз. Това не е така във френскоговорещите страни. Дали „таро“ има същите корени като tarocchi и tarock не може да бъде напълно изяснено. Някои автори предполагат общ произход, тъй като имената Taraux и Tarocchi за първи път се появяват успоредно както във Франция, така и във Ферара, Италия през 1505 г., други ранни споменавания следват във ФерараEarly Tarot Notes. Early Playing Cards Research.. Други автори посочват възможността думата да произлиза от френското tarotée, което означава на квадрат и по този начин се отнася до гърба на картатаStuart R. Kaplan – Der Tarot, Geschichte, Deutung, Legesysteme – Henrich Hugendubel Verlag, München 1972, S. 41 ff, ISBN 3-88034-224-5.. Друго обяснение също идва от френската употреба: много карти за игра често са имали сребърна рамка със спираловидна лента от фини точки. Тези точки или дупки се наричали „плевели“. Картите с такива плевели тогава се наричали таро.
Първоначално картите са били наричани „карти на триумфите (козове)“ (итал. carte da trionfi), но около 1530 г. италианската дума „tarocchi“ (в единствено число „tarocco“) започва да се използва за разграничаване на играта таро от играта на обикновени козове (триумфи – козове). Подобно на обикновените карти за игра, таро е използвано специално за хазартни цели, а именно в игра, наподобяваща бридж. Тази игра е била много популярна в Европа и се играе и днес, особено във Франция. Някои смятат, че думата произхожда от арабската „турук“ (طرق), което означава „начини, методи“. Също така може да идва от арабската „тарака“ (ترك) – „да оставя, хвърля“. Според друга етимология италианската дума tarocco идва от арабската „тарх“ (طرح)French etymology for tarot Portail Lexical: Lexicographie – Centre National de Ressources Textuelle et Lexicales – „отклонение, изваждане“.
История на картите за игра За първи път официално картите таро се споменават от Алфонсо ХІ, крал на Кралство Кастилия и Леон, през 1332 г.Магическата Топка, въпроси и отговори. Играта с картите Таро се разпространява от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в XVI и XVII век. През 1540 г. Франческо Марколини публикува това, което днес се смята за вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това картите, описани там, не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв. Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от XVI в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дявол, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.
Легенди Египетски Една от легендите разказва, че в далечното минало само един човек се спасил от потъващата Атлантида. Той бил много ерудиран и начетен. Атлантидецът стигнал до Египет, където решил да сподели своите знания от загиналия континент. Поразени от неговите познания, египетските мъдреци пожелали да закодират знанията, за да не достигнат до ръце, които ще ги опорочат. Със задачата се заел известният Хермес Трисмегистус, смятан и до днес за един от най-големите окултисти за всички времена. За всеки клон от знанието Хермес Трисмегистус създал специфично изображение, което гравирал върху златен лист. В крайна сметка се създали 78 отделни листа познати като „Изумрудената книга“. Въпреки че книгата зорко се охранявала, с времето се правели преписи от нея. Легендата твърди, че така се появили 78-те карти „Таро“. Картите били придружавани с пояснения.Алексей Кинов – Романтичната легенда за Картите Таро – какво представляват те?, „Познание“.
Има легенда, че в Древен Египет е имало храм, в който е имало 22 стаи, а по стените на стаите са били изобразени символични рисунки, от които по-късно произлизат големите аркани на таро:Куманяева, Наина – Подлинное Таро Эттейлы – страницы 5, 6, 22, 23, 32, 33, 37; издательство „Рипол Классик“, Москва, 2006 г., ISBN 5-7905-4736-6Бартлет, Сара – Таро: Полное руководство по гаданию на картах таро – страницы 16, 18; издательство „Кладезь-Букс“, 2007 г., ISBN 978-5-93395-195-7.
I. Хаос II. Светлина III. Растения IV. Небе V. Свят VI. Звезди VII. Птици и риби VIII. Почивка IX. Справедливост, Правосъдие X. Умереност XI. СилаXII. Предпазливост XIII. Върховен жрец XIV. Демон XV. Прорицател, Магьосник XVI. Присъда XVII. Смърт XVIII. Отшелник XIX. Срив XX. Колело XXI. Тиранин LXXVIII. Алхимик Тази легенда потвърждава версията, че картите таро произлизат от винетките на древноегипетската Книга на мъртвите, чиито рисунки всъщност са били нанесени върху стените на свещени структури – гробници.
За първи път Антоан Кур де Жебелѝн споменава възможността за произхода на таро от Египет. Той пише в петия том на „Примитивният свят“ (1778 г.):Карты правду говорят… – catlongtail.info.
Това твърдение е направено преди откриването на Розетския камък през 1799 г. и още повече преди да бъдат дешифрирани египетските символи. Всички тези факти поставят под съмнение теорията за Египетски произход, тъй като думите на Жебелин не се срещат в египетския език.
Кабалистична Други вярват, че Таро произлиза от Кабала (22-те букви и 10-те сфирота от Кабала са в основата на системата Таро) и смятат, че отправната точка в историята на Таро е 300 г. сл. н. е. – приблизителната дата на създаването на Сефер Йецира, фундаменталният труд по Кабала.Куманяева, Наина – Подлинное Таро Эттейлы – страницы 6,7; издательство „Рипол Классик“, Москва, 2006 г., ISBN 5-7905-4736-6.
Състав Картите на типичното тесте (колода) таро са разделени на две големи групи: големи и малки аркани.
Големи аркани Големите (старши) аркани /козове/ обикновено са 22 карти. Всяка има собствен оригинален дизайн и уникално име. Редът и номерата на картите и имената в различните версии на тестето таро може леко да се различават.
Малки аркани Съществуват различни системи на Таро, които интерпретират картите по различен начин - Райдър - Уейт, Марсилско тароhttps://abp.bg/-/47403-marsilsko-taro.html, таро на Тот и пр. Малките (младши) аркани обикновено са 56 карти, групирани в четири серии (бои): Мечове, Чаши, Жезли и Монети или „Пентакли“. Всяка боя съдържа 14 карти: асо, двойка, тройка и така нататък до десятка, последвани от „придворни“ или „фигурни карти“ – Паж (или Дъщеря, Вале), Рицар (или Син), Дама (или Майка), Крал (или Баща, Поп). Позицията на Асото в поредицата от малки аркани се определя само от приетото споразумение, то може да стои както в началото на поредицата (тоест може да се счита всъщност за Единицата на съответния цвят), така и след краля (тоест може да се счита за най-високата от фигурните карти). В съвременните практики за гадаене с помощта на колодата таро по-често се използва първият вариант.
Дизайн В зависимост от използвания стил, различни известни колоди са получили имена: Таро Висконти–Сфорца – най-старата известна пълна колода, наречена на името на поръчителите от XV век. Създадена е през 1428 г. от художника Бонифацио Бембо за сватбата на Бианка Мария Висконти с Франческо I Сфорца. Изображенията на Големите аркани са направени в стила на италианския Ренесанс и са ръчно нарисувани и позлатени. Картите нямат астрологически символи, букви от иврит, даже и номера. Марсилско таро - първите карти на марсилското таро се появяват в средата на XV век в Северна Италия. През 1499 френските войски завладяват Милано и "пренасят" играта в Южна Франция. Дълго време картите се ползват само за гира, но през 1781 френският учен и езотерик Антоан Кур дьо Жеблен придава ново значение на картите, което той свързва с книгите на древноегипетските жреци (включително книгата на Тот) Таро Монтения (Montegna) – появява се през 1470 г. и изобразява класически богове и астрологични символи. Таро на Тот - създадено от Алистър Кроули и художничката лейди Фрида Харис. - изключително езотерично таро, Кроули обединява познанията си по астрология, алхимия и кабала при създаването му. Той написва и придружаващата го "Книга на Тот" (1944) която обяснява символите му. Преди да създаде собствено учение Кроули е бил член на херменевтичния Орден на Златната зора, където е членувал и Артур Едуард Уейт
+ Костюми от Марсилско Таро Костюм/Език Български Мечове Чаши Жезли Монети Френски Épées Coupes Bâtons Deniers Италиански Spade Coppe Bastoni Denari Испански Espadas Copas Bastos Oros Английски Swords Cups Clubs Coins Руски Мечи Кубки Палицы Монеты Марсилско таро или Таро от Марсилия – колода в стила на Франция от XVII век, най-популярното тесте таро в продължение на няколко века поради простотата на рисунките, активно се използва за игри. Отначало е наричано неофициално „италианско таро“. Името Марсилско таро се появява в печата през 1889 г., а официално се използва от 1930-те години. Малките аркани също са 56 в 4 стандартни (бои). На френски език сериите се наричат костюми, описани в таблицата. Картите в тях се броят от Асо до 10. Имало е и архаична практика за класиране на картите от 10 до Асо за боите Чаши и Монети в съответствие с всички други игри на таро извън Франция и Сицилия. + Малки аркани от Марсилско таро (1890) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Вале Рицар Кралица Крал Монети Чаши Мечове Жезли Таро Вирт е тесте, основано на стандартния дизайн на Марсилското Таро. Създадено е от известния кабалист, окултист и специалист по лечебен магнетизъм от швейцарски произход Освалд Вирт, който е последовател на Станислас де Гуайта, основополагащ френски окултист от края на 19 век. Подпомаган от Гуайта, прилагайки въведените от Елифас Леви символични преобразования, Вирт създава колода от карти Таро, която се появява за първи път през 1889 г. в издание с рисувани на ръка илюстрации, разпространено в ограничен тираж от 100 бройки и озаглавено „Книга на Тот. Двадесет и два аркани на Таро, предназначени за посветени, с упътвания на Станислас де Гуайта“ („Le livre de Thot. Les 22 arcanes du Tarot dessines a l'usage des Inities sur les indications de Stanuskas de Guaita“).
Освалд Вирт популяризира теорията на Елифас Леви, че 22-те букви от еврейската азбука имат пряка връзка с 22 големи аркана или ключове. Всяка от картите, представляващи тези 22 големи аркана в колодата карти на Освалд Вирт, съдържа съответстващата буква от еврейската азбука, изписана в долния десен ъгъл на картата, с изключение на картата на Смъртта, оставена неномерирана и неозаглавена. Таро Папюс е колода, създадена в края на XIX век от френския окултист Папю̀с (Жерар Анаклет Венсан Анко́с) и специално създадена за гадаене. Изработена е в египетски стил.