Холандия (; ) е първоначално графство в средновековната Франкска империя и по-късно в Свещената Римска империя във Фризия между Рейн и Амстел в днешна Нидерландия. Дълго време историческа област Холандия е наричана Графство Холандия. Столица е Харлем, 1248 г. Хага.
Графството Холандия е управлявано от династиите: Герулфинги, от 1299 г. – Авенските, от 1356 г. – Вителсбахите, от 1433 г. – Бургундия, от 1477 г. – Хабсбургите.
История
Графството е основано през началото на X век от вожда на фризите Дитрих на отново завоюваната от викингите територия. През 922 г. Дитрих е признат от крал Карл III. Холандия е била част от Племенното херцогство Лотарингия и попада с него през 925 г. към Източното франкско кралство.
Основани са градовете (в скоби годината на основаване): Геертруиденберг (1213) Дордрехт (1220) Алкмаар, Хаарлем (1245) Делфт (1246) Лайден (1266) Гауда (1272) Амстердам (1300/06) Ротердам (1340) Хага (резиденция, формално никога не получава градско право)
Териториите на Бургундска Нидерландия и другите Хабсбургски завоювания Гронинген, Фризия, Утрех, Гелдерн са причислени от Карл V първо към новообразувания Бургундиски имперски окръг и 1548 г. към държавната общност Седемнадесет провинции.
Вижте също Списък на графовете на Холандия Кралство Холандия
Литература Aryeh Grabois: Illustrierte Enzyklopädie des Mittelalters, Athenäum 1981, S. 281.
Външни препратки Grafschaft Holland, genealogie-mittelalter.de
Категория:Исторически области в Европа Категория:История на Нидерландия Категория:Основани в Европа през 880 година