Маргарит Георгиев Димзов или Димза (, Маргаритис Димицас) е виден гръцки историк и филолог.
Биография Димзов е роден в 1829 година в Охрид в българско, а според някои гръцки източници във влашко семейство на преселници от Москополе. В мемоарите си Анастасиос Пихеон отбелязва, че е първи братовчед на д-р Константин Робев.Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 92. На Константин Робев Димзов посвещава и книгата си „За автокефалността на архиепископията на Прима Юстиниана, Охрид и България“ (1859) - пак там, с. 97.
Учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Миладинов, после в Янина. Установява се в Атина, където завършва университета. През 1859-1861 година специализира антична гръцка история, класическа филология, философия и археология в университета в Берлин. Преподава в география в Атина, Охрид, Битоля. В своето училище в Битоля в 1851 г. основава първия гимназиален клас.Παπαδόπουλος Στ, εκπαιδευτική και κοινωνική δραστηριότητα του Ελληνισμού της Μακεδονίας κατά τον τελευταίο αιώνα της Τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 1970, σ.137. Цитат по София Илиаду – Таху.
От 1865 до 1869 година живее в Солун, където е директор на гръцкото класно училище, което по негово време прераства в гимназия и става основен гръцки образователен център в Македония. Поддържа преписка с д-р Константантин Робев, близък е и с други представители на рода Робеви.Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 92-97, 99.
Активен деец на гръцката пропаганда в Македония, Димзов се бори за възобновяване на автокефалната Охридска архиепископия, чието закриване смята за незаконно.Македонска енциклопедиjа, том 1, МАНУ, Скопjе, 2009 г., с. 469 Кузман Шапкарев пише:
Пише нападки срещу учителя си Димитър Миладинов.Трайков, Никола. Един родоотстъпник за дейността на Димитър Миладинов в Кукуш, в: „Братя Миладинови. За памет на 75 години от тяхната мъченическа смърт“, С., 1937, с. 19. Шапкарев нарича Димзов:
Димитър Миладинов пише за него:
Творчество Димзов пише исторически и археологически трудове за Македония – „География на Македония“ (1870), „Кратка история на Македония от Античността до османската власт“ (1879), „Древните македонци“ (1892).Εγκυκλοπαίδεια Δομή, σ. 656, τόμ.7 ISBN 960-8177-57-XΑπόστολος Βακαλόπουλος, Ιστορία της Μακκεδονίας από το 1353 – 1833, εκδόσεις Βάνιας 1969 Регистрира достъпните дотогава каменни надписи на територията на Македония. Главна цел на научните му трудове е да докаже правотата на гръцките исторически и национални претенции в Македония.Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 97.
Въпреки приноса му за гръцкото образование и историография, се смята, че не се ползва с голяма популярност сред гръцките политически и интелектуални елити на своето време.Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 90-91.
Съчинения „Τα περί της αυτοκεφάλου Αρχιεπισκοπής της Πρώτης Ιουστινιανής Αχρί δος και Βουλγαρίας“, 1859 (За ав-токефалността на архиепископията на Прима Юстиниана, Охрид и България) „Αρχαία Γεωγραφία της Μακεδονίας“. Μέρος Πρώτον, Αθήνα, 1870 (Древна география на Македония. Първа част.) Αρχαία γεωγραφία της Μακεδονίας συνταχθείσα κατά τας αρχαίας πηγάς και τα νεώτερα βοηθήματα, 1874 (Древна география на Македония, съставена по древни източници и съвременни помагала) Κριτικαί έρευναι περί της καταγωγής και εθνικότητος Γεωργίου Καστριώτου του Σκενδέρμπεη, 1877 (Критично проучване за произхода и националността на Георги Кастриоти Скендербег) „Ιστορία της Μακεδονίας“, 1879 (История на Македония) Ο ισθμός της Κορίνθου και κριτική εθνολογική διατριβή περί των εν Ελλάδι Αλβανών και Σλαύων, 1883 (Коринтският провлак и критична етнология за албанците и славяните в Гърция) Ιστορία της Αλεξανδρείας : ήτοι περιγραφή γεωγραφική, ιστορική, φιλολογική, πολιτική, εκκλησιαστική και αρχαιολογική, από της κτίσεως της πόλεως μέχρι της υπό των Αράβων κατακτήσεως αυτής, 1885 (История на Александрия: тоест географско, историческо, литературно, политическо, църковно и археологическо описание, от основаването на града до завладяването му от арабите.) „Ο πολιτισμός της αρχαίας Ελλάδος και του εκτός αυτής διεσπαρμένου ελληνικού έθνους και η ευεργετική επίδρασις επί των μετασχόντων αρχαίων και νεωτέρων εθνών εις δύο μέρη“, 1902 (Културата на Древна Гърция и разпръснатия гръцки народ и нейното благотворно въздействие върху преходните древни и съвременни нации. В две части)
Вижте също Димзова къща
Външни препратки Μαργαρίτης Δήμιτσας. Διορθωτέα τινά των περί Αχρίδος δημοσιευθέντων εν τη Πανδώρα, 1, 1 септември 1868 Μαργαρίτης Δήμιτσας. Διορθωτέα τινά των περί Αχρίδος δημοσιευθέντων εν τη Πανδώρα, 1, 15 октомври 1868 Произведения на Димзов в Digital Library of Modern Greek Studies, Anemi
Бележки
Категория:Гръцки историци Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Гъркомани Категория:Родени в Охрид Категория:Македонски гърци Категория:Учители в Солунската гръцка мъжка гимназия Категория:Учители в Битолската гръцка гимназия Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Директори на училища Категория:Починали в Атина