Homo homini lupus est е латиноезичен афоризъм, означаващ „Човек за човека е вълк“. Представлява саркастична характеристика за крайно егоцентричен човек. Употребява се при обсъждане на подли постъпки, които извършва човек по отношение на други. За първи път терминът се среща при древноримския комедиограф Тит Макций Плавт в произведението му „Асинария“ ().
В противовес Сенека пише, че „човекът е нещо свещено за човека“.„Homo, sacra res homini (...)“. Lucius Annaeus Seneca: Epistulae morales ad Lucilium, XCV, 33. Двата афоризма са използвани от Томас Хобс в посвещението към работата му De Cive (1651): „Ако говорим безпристрастно, то и двете изказвания са верни; човек за човека е своего рода Бог, а също е вярно, че човек за човека е вълк, ако сравняваме отделните хора“. Наблюденията на Хобс, са в хармония с наблюденията на Плавт, утвърждавайки, че хората по своята природа са егоистични.
Външни препратки
Категория:Латински изрази