Ерих Георг Антон Себастиан фон Фалкенхайн () е немски военен деец, генерал от пехотата на германската имперска армия и фелдмаршал на османската армия.
В началото на Първата световна война служи като военен министър на Прусия, а от септември 1914 до август 1916 г. – като началник на Генералния щаб на германската имперска армия.
Биография Ранен живот, произход и постъпване в армията Фалкенхайн е роден на 11 септември 1861 г. в пруския замък Бург-Белхау, в обеднялото аристократично семейство на Федор фон Фалкенхайн и Франциска фон Розенберг.Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь., стр. 397 – 399 Едва на единадесет години той започва военната си кариера като постъпва на обучение в кадетския корпус на град Кулм, а три години по-късно се прехвърля в главния кадетския корпус в Лихтерфелде, край Берлин.rbb Preußen-Chronik | Erich von Falkenhayn На 18 години завършва началното си образование с чин младши лейтенант и е зачислен в 91-ви олденбургския пехотен полк. Скоро след това постъпва в пруската военна академия в Берлин, където се обучава до 1890 г.
След завършването си служи първо в топографския, а след това и в железопътния отдел на генералния щаб на германската армия. Пребиваването му там е краткотрайно и след 1894 г. е зачислен на служба в 9-и армейски корпус, който е разположен в град Алтона.
През 1896 г. напуска назначението си поради „финансови и кариерни“ причини и заминава за Далечния изток, където става военен инструктор на китайската армия. През 1900 г. за кратко се завръща в Германия, но още в същата година отново заминава за Китай. По време на възобновената си службата на изток Фалкенхайн участва като щабен офицер на немския Източноазиатски експедиционен корпус с чин майор в потушаването на Боксерското въстание.
След завръщането си в Европа през април 1904 г. е назначен за командир на батальон в 92-ри пехотен полк, а две години по-късно се завръща в Генералния щаб на германската армия, където оглавява отдел. През 1907 г. е назначен за началник-щаба на 16-и армейски корпус в Мец, което е последвано на следващата година от повишение до чин полковник.
През януари 1911 г. получава командването на 4-ти гвардейски пехотен полк, а година по-късно отново е назначен за началник-щаб, но този път на 4-ти армейски корпус и повишен в генерал-майор. По това време мирновременната служба в Германия не го удовлетворява и той обмисля завръщане в Китай или работа в Османската империя като част от немската военна мисия изпратена да реформира турската армия. За негова изненада край на тези намерения поставят повишаването му в чин генерал-лейтенант и назначаването му за военен министър на Прусия на 7 юли 1913 г.
В новата си роля на министър Фалкенхайн осъществява превъоръжаването и уголемяването на германската армия предвидено с приетия през пролетта на 1913 г. Закон за армията. През следващата 1914 г. той изиграва значима роля в развитието на последствията от т. нар. „Юлска криза“ и обявяването на война от страна на Германия.
Първа световна война (1914 – 1918) Началник Генералния щаб на германската армия След избухването на Първата световна война вярата в бързото протичане и скорошния край на конфликта, която се споделя от редица германски военни дейци, претърпява крушение заедно с поражението и последвалото го отстъпление на германските войски в Битката при река Марна. Неуспехът струва и поста на началника на Генералния щаб на германската армия Хелмут фон Молтке, който бива заменен на 14 септември 1914 г. от фон Фалкенхайн.
Закрепилите се на линията на река Ена германски войски успяват да спрат преследващите ги съюзници като двете страни започват да се окопават и укрепват позициите си. Така на по-голямата част от фронта се заражда позиционната война, като единствено малко пространство от Компиен до морето, на съюзническия ляв фланг, остава открито за маневрени действия. Фалкенхайн опитва да се възползва от това и германските войски започват серии от опити да заобиколят фланга на противниците си, но на тях френската армия отговаря със същото и така противниците дават началото на една своеобразна надпревара, която завършва с достигането на морето и установяването на един непрекъснат фронт от там до Швейцария. През октомври Фалкенахйн все пак остава решен да потърси решителен успех във Франция и планира нова голяма офанзива срещу крайното ляво крило на съюзниците във Фландрия, докато то не се е закрепило здраво на силна укрепена линия. Операцията се провежда на две направления – към река Ейзер и към град Ипер, но и на двете немското настъпление се увенчава с неупех и тежки жертви.
Германско-руски фронт и Балканите В началото на 1915 г. фон Фалкенхайн е освободен от поста на пруски военен министър и повишен в чин генерал от пехотата. По това време развитието на войната и натиска от „източните“ командири Хинденбург и Лудендорф го принуждават да отдели по-голямо внимание на бойните действия водени на руския фронт. Така през април той оттегля от германо-френския фронт осем дивизии и ги праща на изток, където те образуват новата 11-а армия. Само месец по-късно тази армия осъществява големия Горлицки пробив, който полага началото на серията от събития довели до общото, стратегическо отстъпление на руските войски от Галиция и Полша.
Също в края на април 1915 г. Антанта осъществява и мащабен десант на полуостров Галиполи, който изправя Централните сили пред необходимостта да укажат спешна логистична подкрепа на Османската империя. На пътят им обаче все още стои отблъсналата през 1914 г. няколко австро-унгарски нашествия Сърбия, която представлява и съществена заплаха за южния фланг на двойната монархия. По този въпрос фон Фалкенайн открито заявява през месец май:
Активизиралата се германска и австро-унгарска дипломация скоро постига успех и през септември 1915 г. България сключва няколко договора и конвенции, по силата на които тя встъпва във войната на страната на Централните сили.
Българската намеса позволява на фон Фалкенхайн да планира и осъществи окончателното решение на сръбския въпрос. За целта той изпраща на Балканския театър на военни действия значителни сили, които формират немската 11-а армия. Наред с нея за участие в предстоящата кампания са подготвени и австро-унгарската 3-та армия, която е подсилена с няколко немски дивизии, както и българската 1-ва армия. Тези три армии са поставени под командването на фелдмаршал Макензен, а българската 2-ра армия, която трябва да настъпи в Македония остава на подчинение на българското главно командване.
През октомври 1915 г. събраните за операцията армии нахлуват в Сърбия и бързо постигат решителни успехи като в началото на ноември основната задача на цялата кампания е постигната с окончателното отварянето на сухопътните пътни и железопътни връзки между Австро-Унгария и България, а на Косово поле сърбите окончателно са разбити и принудени да търсят спасение през албанските планини към Адриатическо море. С това тежестта на военните действия се измества в Македония, където българските войски се сблъскват с англо-френски дивизии дошли на помощ на сръбската армия. В тази връзка австро-унгарското и българското главно командване желаят да премахнат тази опасност като окончателно прогонят съглашенците от Балканския полуостров. Фон Фалкенхайн съвсем не споделя ентусиазмът на съюзниците си и на 16 ноември 1915 г. по време на среща с българския главнокомандващ в град Парачин той се съгласява четири немски дивизии да помогнат на българската армия в Македония, но едновременно с това отправя и искане българските войски да не преминават гръцката граница.Richard Hall. Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918, стр. 47
Операцията на Централните сили срещу Сърбия и съглашенските сили в Македония приключва успешно през декември. Основната ѝ цел е постигната, но част от сръбската армия успява да избегне унищожение, а англо-френските сили необезпокоявание се оттеглят към Солун. Българското главно командване продължава да търси германска подкрепа за една офанзива на гръцка територия, но задоволения от постигнатите резултати фон Фалкенхайн вече се чувства готов отново да съсредоточи вниманието си на германо-френския фронт. Поради това той твърдо отказва да се ангажира с едно ново настъпление на Балканите, което би срещнало според него неимоверни логистични трудности в условията на започналата зима, суровия терен и неразвитата пътна и железопътна мрежа.Richard Hall. Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918, стр. 60 – 61 Освен това той смята, че успешното изхвърляне на Антантата от Балканите би направило българите пасивни и дори податливи на съглашенски предложения за сепаративен мир. Затова при поредната среща между фон Фалкенхайн и генерал Жеков провела се на 9 февруари 1916 г. в Плес двамата уговарят българските войски да се укрепят по границата с Гърция, а въпроса за офанзивата срещу Солун отлагат за по-късен момент.
Макар фон Фалкенхайн да допринася съществено за успеха на Централните сили на Балканите като цяло неговото поведение довежда до изостряне на отношенията му с началника на австро-унгарския генерал щаб Конрад фон Хьотцендорф, а решението да остави необезпокоявани англо-френските войски на Балканите след изтласкването им на гръцка територия е подложено по-късно на сериозна критика, включително от именити немски военни дейци като генерал Макс Хофман.
Фалкенхайн и стратегията на изтощението През 1915 г. намеренията на Фалкенхайн да търси решителен успех на германо-френския фронт са отложени, а на немските войски е наредено да преминат към отбрана и усъвършенстват своите укрепления в очакване на неизбежните съглашенски атаки. Единствено праз април фон Фалкенхайн нарежда да се проведе една втора ограничена по размерите си офанзива срещу град Ипер. С нея той цели от една страна поне частично да прикрие прехвърлянето на войски на Източния фронт, а от друга да изпита отровния газ като нов вид оръжие.Keegan. The First World War, стр. 197 При започването си операцията постига успех, но той се оказва краткотраен поради неспособността на немските войски да достигнат поставените им крайни цели, което води и до отмяната на настъплението през месец май. Независимо от този неуспех до края на годината немските войски успяват да отблъснат няколко големи съглашенски офанзиви и ясно показват, че са усвоили разнообразни начини за отбрана на иначе дългата си фронтова линия.
Въпреки победите над Русия, Сърбия и при отбраната на германо-френския фронт в края на 1915 г. Фалкенхайн остава изправен пред предизвикателство да постигне достатъчно голяма победа, чрез която да сложи край на войната. Такава той решава да търси през 1916 г. на запад, но междувременно допълнително влошава отношенията си с фон Хьотцендорф като отхвърля предложението на последния за съвместна офанзива срещу Италия.Sondhaus, Lawrence (2000 г.). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse, стр. 182
Фалкенхайн е твърдо убеден, че Великобритания е главния противник на Германия и брънката, която държи заедно неприятелската коалиция, но „най-добрия ѝ меч, който трябва да бъде избит от ръцете ѝ“ остава френската армия.Horne. A Companion to World War 1., стр. 57 От друга страна за генерала Франция е на предела на материалните и моралните си сили, армията ѝ е достигнала числения си връх и страда от нисък боен дух, а френското общество е дотолкова уморено от войната, че не е в състояние да понесе още жертви. На основа на тези свой разбирания за противниците си началникът на Генералния щаб на германската армия планира в началото на 1916 г. чрез едно голямо настъпление срещу Вердюн да принуди френското правителство да търси мир. Целта на тази офанзива обаче не е постигането на стратегически пробив, а „обезкървяването“ на френската армия чрез прилагането на стратегия на изтощение.German strategy and the path to Verdun: Erich von Falkenhayn and the development of attrition, 1870 – 1916., стр. 189