Уилям Джеферсън „Бил“ Клинтън (роден на 19 август 1946 г. като Уилям Джеферсън Блайт III) е американски политик и 42-ри президент на САЩ (1993 – 2001). Преди да стане президент, изкарва два непоследователни мандата като губернатор на Арканзас.

Често смятан за умерен популист и член на умереното крило на „Новите демократи“ на Демократическата партия, той ръководи Демократическия лидерски съвет от 1990 г. до 1991 г. По време на своя мандат като президент неговите цели включват опити за създаване на универсална здравноосигурителна система, подобряване на образованието, ограничаване на продажбите на лекото стрелково оръжие, засилване на законодателната защита на околната среда, подобряване на междурасовите отношения и защита на работниците по време на бременност и инциденти. Неговата програма също така включва и преглед на програмите за получаване на доходите, разширяване на „войната срещу наркотиците“ и увеличаването на средствата за правоналагащите органи. А във външната политика намаляването на бариерите пред търговията, ограничаване на разпространение на оръжия за масово унищожение, посредничене при уреждането на ирландския мирен процес и близкоизточния конфликт.

Клинтън е третият най-млад президент след Теодор Рузвелт и Джон Кенеди (най-младият избран за президент). Той е първият президент от поколението на бейби бума. Двойката Клинтън/Гор през 1992 г. е най-младата в история. Клинтън е един от двамата президенти в американската история, който е подложен на импийчмънт и е порицан с гласуване в Сената на 12 февруари 1999 г.

Произход и младежки години Клинтън е роден като Уилям Джеферсън Блайт III в Хоуп, Арканзас, а е отгледан в Хот Спрингс, Арканзас. Той е наречен на баща си Уилям Джеферсън Блайт мл., търговски пътник, загинал при автомобилна катастрофа три месеца, преди да се роди малкият Бил. Майка му Вирджиния Дел Касиди 1923 – 1994 се омъжва повторно за Роджър Клинтън. Бъдещият президент е отгледан от майка си и втория си баща, като възприема фамилията му, но официално не я променя, докато не стане на 14 години. Той е отгледан в традиционно семейство, но според Клинтън баща му е бил комарджия и алкохолик, който често е малтретирал майка му и доведения му брат Роджър.

Клинтън е отличен студент и талантлив саксофонист. Той обмисля възможността да се отдаде на музиката, но след като посещава Белия дом по времето на Джон Кенеди, последвано от избирането му за национален младежки сенатор, го карат да се насочи към кариера в политиката.

Политическа кариера в Арканзас, образование Клинтън получава диплома по международни отношения от Школата по международни отношения „Едмънд Уолъш“ към Университета Джорджтаун във Вашингтон. По същото време работи за сенатор Джеймс Фулбрайт и печели стипендията на името на Сесил Роудс за Оксфордския университет. След една година във Великобритания, става доктор по право в Правната школа на Йейлския университет през 1973 г. Докато учи там, се среща със своята бъдеща жена Хилъри Родам Клинтън. Женят се през 1975 г.

1974 г. е първата му година като преподавател по право в Университета на Арканзас. Тогава се кандидатира за Камарата на представителите, но губи изборите от действащия конгресмен Джон Пол Хамершмид с 52% от гласовете. През 1976 г. Клинтън е избран за главен прокурор на щата, без да има конкуренция.

През 1978 г. Бил Клинтън е избран за губернатор на щата Арканзас и така става най-младата личност на този пост от 1938 г. Първоначално управлението му е съпътствано с трудности, включително и въвеждането на непопулярния данък върху моторните средства, а и избухва обществено недоволство поради бягството на кубински емигранти, затворени в емигрантски лагер на територията на щата.

На изборите през 1980 г. Клинтън е победен от претендента на Републиканската партия Франк Уайт, като така става жертва на популярността на Рейгън по това време. Както се шегува по-късно, той е най-младият бивш губернатор в историята на страната. Но през 1982 г. Клинтън си връща стария пост и през следващите десет години помага за трансформацията на икономиката на Арканзас. Той се превръща във водеща фигура сред така наречените „Нови демократи“, които се обявяват за реформа в политиката на доходите, по-малко намеса на правителството и други идеи, приписвани дотогава на Рейгън.

Подходът на Клинтън по време на губернаторството търпи критики от страна на консерваторите. В крайна сметка неговите лични и бизнес дела по това време са в основата на разследването, познато като Уайтуотър, което смущава по-късно президентската му администрация. След изключително обстойното и многогодишно разследване не са открити никакви проблеми и няма повдигнати обвинения, свързани с този период.

Пътят към президентството Президентската кампания от 1992 г. Първата поява на Клинтън в политиката от национален мащаб става, когато е поканен да произнесе реч на Конвента на Демократическата партия от 1988 г., за да представи кандидата за президентския пост Майкъл Дукакис. Речта, която е трябвало да продължи 15 минути, се разтегля над половин час и често се сочи за най-неуспешната публична изява на Клинтън.

Четири години по-късно той се подготвя да се кандидатира срещу действащия президент Джордж Буш. По времето след Първата война в Персийския залив Буш изглежда непобедим и няколко евентуални кандидата на Демократическата партия – особено губернатора на Ню Йорк, Марио Куомо – се отказват от това, което изглежда обречена кауза, и така Клинтън печели номинацията на своята партия.

Изборът на вицепрезидент Клинтън избира на 9 юли 1992 г. сенатора Албърт Гор от Тенеси да бъде с него в президентската двойка. Първоначално това негово решение търпи критики от страна на специалистите, тъй като Гор е от съседния на Арканзас щат Тенеси, което противоречи на традицията при кандидат-президент от Юга да се избира кандидат-вицепрезидент от Севера и обратното. От днешна гледна точка мнозина смятат, че Гор помага в голяма степен за спечелването на изборите през 1992 г.

Критики Много критики от личен характер са повдигнати по време на кампанията, включително и обвинения, че Клинтън се е отклонил от изпращането му да служи войник през Виетнамската война, че е използвал марихуана, за което Клинтън твърди, че само се е преструвал, че пуши, но „без да вдишва“. Изказани са и обвинения относно извънбрачни връзки и съмнителни бизнес дела. Макар по традиция такива обвинения да стават причина кандидатът да се откаже от надпреварата, то Клинтън показва гъвкавост пред лицето на скандалите – качество, което по-късно се оказва от решаващо значение по време на мандатите му. Като кандидатът с най-много набрани пари и с най-ясно послание – да се създадат повече работни места – Клинтън успява да остане в надпреварата по време на дългите първични избори.

Изборите Резултати Клинтън печели президентските избори от 1992 г. с 43,01% от подадените гласове срещу републиканеца и действащ президент Джордж Буш с 37,4 % от подадените гласове и милиардера популист Рос Перо, който като независим печели 18,9 % от гласовете. Всичко това става благодарение на фокусирането върху вътрешните проблеми, а голяма част от успеха му се дължи на спадналата популярност на Буш. Описван преди като „непобедим“ с одобрение от 80% веднага след войната в Залива, Буш влиза в надпреварата с одобрение от около 40%.

Причините за победата Три фактора правят възможни спечелването на изборите от Клинтън. Първият е, че кампанията се провежда в зенита на рецесията от 1992 г. Макар и от историческа гледна точка тя да е слаба и да завършва преди изборния ден, води до загуба на работни места, което е причината за недоволството от действащия президент, който успешно е нарочен за надменен, отдалечен от действителността и отдаден прекалено много на външната политика. Изглеждащият добре по телевизията Клинтън е представен като съчувстващ, загрижен и разбиращ проблемите на обикновените хора.

Повишаването на данъците Вторият фактор за загубата на изборите е решението на Буш да приеме увеличението на данъците. Притиснат от нарастващия бюджетен дефицит, нарасналата нужда за финансиране на социалните програми и ниската събираемост на данъците, всичко това последица от рецесията, президентът Буш се съгласява на компромис около бюджета с Конгреса, където Демократическата партия има мнозинство. Тъй като Клинтън не е член на Конгреса, това му дава възможност да заклейми увеличението на данъците, което е в негова полза и поставя честността на Буш под въпрос. Телевизионните спотове, излъчвани от Демократическата партия, на които се вижда известното предизборно обещание на Буш: „Четете по устните ми – "Никакви нови данъци!““ ("Read my lips... No new taxes.“) са особено ефективни.

Рос Перо И най-накрая поддръжниците на Буш са разколебани от кампанията на независимия кандидат Рос Перо, който апелира към страховете на умерените избиратели, свързани с бюджетния дефицит, и отклонява решаващи гласове от Буш. По същото време консервативните избиратели – особено социалните консерватори – не вярват на Буш, тъй като го считат за твърде умерен. Преди тази група от обществото е обединена от антикомунизма, но сега общият враг е изчезнал. От друга страна, въпреки пословичната разпокъсаност на Демократическата партия, Клинтън успява да обедини всички нейни крила. Опира се и на своето минало като губернатор на Арканзас, което се отличава с умереността на „Новите демократи“. По-либералната част от избирателите са впечатлени от академичните му постижения, участието му в протестите от 60-те години, подкрепата му за такива каузи, като правото на жената на аборт.

Клинтън се превръща в първия демократ, който служи два пълни мандата, след времето на Франклин Делано Рузвелт. Неговият избор прекъсва ерата на контрол на Републиканската партия над Белия дом, продължила 12 поредни години, а от предишните 24 – 20 години. Тези избори дават пълен контрол на демократите върху властта, което включва двете камари на Конгреса и президентския пост.

Президентство Значими събития от първия мандат

Първият акт на Клинтън като президент е да подпише изпълнителна заповед, която поставя сериозно ограничения върху възможността на неговите старши политически съветници да лобират пред техни колеги след напускане на държавната длъжност.

Малко след като е избран за президент, Клинтън изпълнява предизборното си обещание, като подписва Закона за отсъствие по семейни и медицински причини от 1993 г., който дава възможност на работниците при големи работодатели да взимат неплатен отпуск поради медицински причини или бременност. Докато това негово действие среща общественото одобрение, то той среща опозиция в желанието си да допусне явни гейове в армията – от ляво го критикуват, че не е достатъчно настойчив в защита на правата на хомосексуалистите, а от дясно го обвиняват, че не се съобразява със спецификата на живота в армията. По време на предизборната си кампания той поема обещание да премахне забраната за служба на гейове във войската, но след много дебати се стига до решението „Не питаме, не казвайте“ („"Don't Ask, Don't Tell"“), което е все още в сила и има за основа разбирането, че хомосексуалните мъже и жени могат да служат в армията, докато тяхната сексуална ориентация е тайна.

Клинтън се застъпва и за друга противоречива за американското общество инициатива – Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), което той подкрепя през 1993 г. в Сената. Въпреки че условията по него са договаряни от републиканския му предшественик, президентът Клинтън е твърд привърженик на споразумението. По-голямата част от опозицията идва от протекционистично настроените демократи, малко число републиканци и привържениците на Рос Перо. В крайна сметка договорът е ратифициран, което се счита за изключително законодателно постижение.

Клинтън подписа и Законът Брейди, който вкарва в сила петдневен изчаквателен период при покупката на оръжие, по време на който да се извършат проверки на купувача, така че оръжието да не попадне в ръцете на престъпници.