Отношенията между Франция и Русия в сферата на безопасността и отбраната са цял комплекс от разнообразни аспекти и проблеми на отношенията между Френската република и Руската федерация, засягащи въпросите на отбраната и сигурността, вписващи се в двустранните отношения между 2-те страни като цяло. На тези взаимоотношения влияе позицията на държавите членки на Европейския съюз и световната политика като едно цяло.

+ Дипломатическите отношения на Русия и Франция Руското царство1702 г. – създадена е постоянна дипломатическа мисия в Париж 5 август 1717 г. – установени са дипломатически отношения с Руската империя1733 г. – дипломатическите отношения са прекъснати1738 г. – дипломатическите отношения са възстановени1748 г. – дипломатическите отношения са прекъснати1755 г. – дипломатическите отношения са възстановени1792 г. – дипломатическите отношения са прекъснати от Русия1799 – 1800 г. – двете държави са противници по време на Войната на втората коалиция1800 г. – дипломатическите отношения са възстановени1801 – 1802 г. – Русия и Франция са съюзници по време на Войната на втората коалиция28 август 1804 г. – дипломатическите отношения са прекъснати от Русия26 юни 1807 г. – подписан е Тилзитският мирен договор. Дипломатическите отношения са възстановени14 октомври 1808 г. – подписан е съюзническият договор в Ерфурт4 – 16 януари 1801 г. – сключено е съглашение между Русия и Франция, насочено към урегулиране на Полския въпрос (Петербургската конвенция 1810 г.)1812 г. – дипломатическите отношения са прекъснати след нападението на Русия от Франция18 май 1814 г. – подписан е Парижкият мирен договор. Дипломатическите отношения са възстановени24 януари 1854 г. – дипломатическите отношения са прекъснати от Русия18 март 1856 г. – подписан е Парижкият мирен договор. Дипломатическите отношения са възстановени21 август 1891 г. – подписано е съглашение за консултация и договорености на страните (Франко-руски съюз)1893 г. – сключен е отбранителен съюз на Русия с Франция1904 г. – съюзници в рамките на Антантата26 октомври 1917 г. – дипломатическите отношения са прекъснати след Октомврийската революция28 октомври 1924 г. – установяване на дипломатическите отношения на равнище посолство29 ноември 1032 г. – създадено е пълномощно представителство на СССР към Френския комитет за национално освобождение23 октомври 1944 г. – дипломатическите отношения са възстановени. (посланици на Русия, посланици на Франция)28 август 1804 г. – дипломатическите отношения са прекъснати от Русия

История на отношенията

Руско-френските отношения имат многовековна история. Още в средата на ХI век Анна – дъщерята на Ярослав Мъдри, става кралица на Франция, като се омъжва за Хенри I. След смъртта му става регент на неговия син – бъдещия крал на Франция Филип I. Фактически тя управлява държавата.

Първото посолство на Русия във Франция е създадено през 1717 г. след указ на Петър I. Това е послужва като отправна точка за установяване на дипломатически отношения между 2-те страни.

Отношенията между Русия и Франция в първата половина на ХІХ век не могат да се характеризират като стабилни. Редуват се периоди на противопоставяне – в годините на Наполеоновите войни и Отечествената война от 1812 г., сближаване – след краха на наполеоновската империя, в годините на Реставрацията. След това следва поредното охлаждане на двустранните отношения след Юлската революция 1830 г., която води до смяна на режима във Франция и възцаряването на Луи Филип Орлеански, когото Николай I до края на живота си счита за „узурпатор“ на престола, който е „похитил „короната от малолетния херцог Бордоски, внук на сваления крал Карл Х. През цялото време обаче французите следят случващите се събития в далечна Русия, но тяхната представа за тези събития е много повърхностна и размита. Неточни, а понякога изцяло измислени, са сведенията и информацията, която се появява във френската преса. Различни сведения за очакващи се оставки на високопоставени държавни деятели на Русия, информация за заговори и бунтове в армията, както и много други.

Кулминационната точка в сътрудничеството между Франция и Русия е създаването в края на ХІХ век на военно-политически алианс. Символ на дружеските отношения е мостът на Александър ІІІ, построен в Париж. Този мост е известен като най-красивия от всички мостове на река Сена.

Историята на отношенията на СССР и Франция започва на 28 октомври 1924 г. В деня на официалното установяване на дипломатическите отношения между СССР и Франция – 28 октомври 1924 г., Едуард Ерио, от името на Министерския съвет на Франция, изпраща на председателя на ЦИК М. И. Калинин телеграма, в която се казва, че френското правителство е готово да „установи вече нормални дипломатически отношения с Правителството на Съюза. Посредством размяна на посланици френското правителство отбелязва, че „отсега нататък ненамесата във вътрешните работи ще стане правило, регулиращо взаимоотношенията между нашите 2 страни“. В телеграмата пише, че Франция признава де юре правителството на СССР и го характеризира като „правителство на територията на бившата Руска империя“, където неговата власт е призната от населението, като „наследник на тези територии от предишните руски правителства“. Ерио предлага да се изпрати в Париж съветска делегация за водене на преговори по общи и специални икономически въпроси. В същия ден телеграмата се обсъжда на заседание на ЦИК на СССР. Със съобщение по този въпрос излиза Г. В. Чичерин, който подчертава голямото значение на възстановяването на отношенията между СССР и Франция. Той заявява, че СССР горещо приветства този акт. В ответната телеграма на ЦИК на СССР към Ерио се казва: ЦИК на СССР „отдава сериозно внимание на отстраняването на всички недоразумения между СССР и Франция и на сключването между тях на общо съглашение, което може да се превърне в твърда основа за дружески отношения, ръководейки се при това от постоянния стремеж на СССР към действителното осигуряване на всеобщ мир в интерес на трудещите се от всички страни, към дружба с всички народи.“ На 30 октомври 1924 г. за Чичерин е получена телеграма от Ерио, в която той изразява радостта си, че се установяват отношения, които ще служат за укрепването на мира в Европа и в целия свят. В нея се казва, че „няма народи, които да са толкова предразположени към взаимно разбирателство, колкото френския народ, преизпълнен с чувство за справедливост и братство, и великия руски народ, чиито достойни качества аз сам лично имах възможността да оценя.“ На 14 ноември 1924 г. Президиумът на ЦИК на СССР назначава упълномощен дипломатически представител на Съветската държава във Франция. Л. Б. Красин е назначен на длъжността народен комисар по външната търговия. Първият френски посланик в Москва, след възстановяването на дипломатическите отношения между Франция и СССР става Жан Ербет.

През 1966 г. отношенията между СССР и Франция рязко се променят – след излизането на Франция от НАТО и визитата на президента Шарл де Гол в Москва.

Съвременно състояние На 7 февруари 1992 г. Франция признава Руската федерация като страна правоприемница на СССР. Главният документ, укрепващ отношенията между тях, е Договорът от 7 февруари 1992 г. Той потвърждава стремежа на 2-те страни да развиват ”нови отношения на съгласие, основани на доверието, солидарността и сътрудничеството“. Оттогава правната база на руско-френските отношения значително се е разширила – сключени са повече от 20 договора в различните сфери на сътрудничество.

Отношенията между Руската федерация и Франция активно се развиват в много области. Те се изразяват във взаимни визити на висши лица от 2-те държави. Трябва да се отбележи, че сътрудничеството в сферата на отбраната е приоритетно. То се регулира от следните документи: Съглашение за сътрудничество в областта на безопасността (4 февруари 1994 г.); Декларация за създаването на френско-руска комисия на премиер-министрите (15 февруари 1996 г.); Френско-руско-германско съглашение относно използването за мирни цели на оръжейния плутоний (2 юни 1998 г.); Съглашение за създаване на руско-френски съвет за сътрудничество по въпросите на безопасността (8 юни 2002 г.); Договор относно защитата на правата на интелектуалната собственост в рамките на военното и техническото сътрудничество (14 февруари 2006 г.); Междуправителствен договор за сътрудничество в сферата на унищожаване на химическото въоръжаване (14 февруари 2006 г.);

Общ контекст на отношенията Още по времето на съществуването на СССР Франция, в съответствие с голистките постановки, заема особено място в западния свят. Тя се опитва да преодолее противоречията между НАТО и Организацията на Варшавския договор, изграждайки сътрудничество с Москва в различни сфери.

През 1990 г. динамиката на двустранните отношения е положителна. Основава се на личните отношения на Борис Елцин с президентите на Франция – Франсоа Митеран (1981 – 1995) и Жак Ширак (1995 – 2007).

В края на 1990 г. се забелязва рязко влошаване на отношенията. То е обусловено от 2 главни проблема – критиката на Париж на контратерористичната операция в Чечения и проблема с руските дългове към Франция. През 2000 г. отношенията приемат по-конструктивен характер. Позициите на Франция и Русия особено се сближават през 2003 г., когато 2-те държави заемат категорична позиция против операцията на САЩ в Ирак. Жак Ширак е в лоши отношения с проамериканските страни в Централна и Източна Европа.

След избора на президента Никола Саркози, който встъпва в длъжност на 16 май 2007 г., настъпва поврат във външната политика на Франция по отношение на САЩ. Волята на Париж за поддържане на европейските отбранителни инициативи, опозицията към бързото присъединяване на Грузия и Украйна към Плана за достъп за членство в НАТО и към запазването на стратегическия съюз с Германия. Всичко това доказва запазването на фундаменталните основи на външната политика на Франция, които са важни и за Русия. Въпреки това Никола Саркози значително подобрява отношенията със страните от Централна и Източна Европа. В последно време Франция води активна политика за сближаване с Русия. Към дадения момент се водят преговори за продажбата на Русия на френски вертолетоносачи от типа Мистрал.

Търговско-икономически отношения Франция е сред основните търговско-икономически партньори на Русия – тя е на 8-о място по стокообмен сред европейските страни. Има забележителна, положителна динамика в търговските отношения на 2-те страни: през 2001 – 2002 г. стокообменът им нараства повече от 5 пъти. Така през 2008 г. той е 22,25 млрд. долара, в това число руският износ е 12,19 млрд. дол., а вносът – 10,01 млрд. дол., тоест с положително салдо за Русия. През 2009 г. той спада в сравнение с 2008 г. заради световната криза и достига 17,15 млрд. дол., в това число руският експорт е 8,72 млрд. дол., импортът – 8,43 млрд. дол., пак с положителен търговски баланс за Русия е спазен.

Най-голям дял от руския експорт за Франция заемат минералното гориво, нефтът и неговите продукти, продукцията на химическата промишленост, металите и техните изделия, дървесината и целулозно-хартиените изделия, машините, оборудването и транспортните средства.

Структурата на импорта от Франция в Русия се формира от 3 основни групи стоки: машини и оборудване, транспортни средства, продукция на химическата промишленост, включително на фармацевтичната и парфюмерийната, хранителни стоки и селскостопански суровини.

Отбранителното сътрудничество