Руско-сръбските отношения са двустранните отношения между европейските държави Русия и Сърбия.

Двете страни поддържат пълни дипломатически отношения. Русия поддържа посолство и почетно консулство в Белград, а Сърбия – посолство в Москва и почетно консулство в Санкт Петербург. Към април 2023 година посланик на Русия в Белград е Александър Боцан-Харченко, а на Сърбия в Москва – Момчило Бабич.www.moskva.mfa.gov.rsПосол

Спорадични контакти между Русия и Сърбия съществуват от Средновековието, а между XIV и XVIII век известен брой сърби емигрират в Русия. Официални дипломатически отношения между двете страни са установени за пръв път на 23 февруари 1838 година.Руска Федерација. Министарство спољних послова. През по-голямата част от времето след това те поддържат близки, а в някои периоди и съюзнически отношения, най-силно охлаждане в които предизвикват Октомврийската революция от 1917 година, след която Югославия признава Съветския съюз едва през 1940 година, и Съветско-югославския конфликт в средата на XX век.

Съвременните отношения между Русия и Сърбия започват с взаимното им признаване след разпадането на Югославия и Съветския съюз в началото на 90-те години на XX век. Двете страни запазват в сила всички междудържавни документи подписани между своите предшественици, включително около 70 двустранни договора, споразумения и протоколи. През следващите десетилетия те сключват още над 40 двустранни споразумения и договори в различни сфери на взаимно сътрудничество.

Според преброяването през 2002 година има 2588 руснаци, живеещи в Сърбия, и 4156 сърби, живеещи в Русия.

Политически отношения

След края на Югославските войни, в хода на които често Русия остава основният европейски партньор на Сърбия, тя се връща към своята традиционна политика на балансиране между Русия и Запада, опитвайки се да извлича ползи за себе си от двете страни. Макар официално да няма намерение да се присъедини към НАТО, Сърбия развива активно сътрудничество с организацията, аналогично на страните, кандидатстващи за членство в нея. В същото време тя поддържа и активни контакти във военната област с Русия. Това и позволява да получава известна руска военна помощ в замяна на възможността Русия да демонстрира политическо присъствие на Балканите.

През 2012 година двете страни създават Център за извънредни хуманитарни ситуации в Ниш, на 50 километра от границата с България. Официално той има за цел гражданска защита при бедствия, но предизвиква опасения, че може да бъде използван от Русия за разузнавателни цели или като ядро на бъдеща военна база. През 2013 година двете страни сключват споразумение за военно сътрудничество, в рамките на което през следващите години провеждат ежегодни съвместни учения за действия срещу терористи и антиправителствени демонстранти.

Сърбия прави постоянни опити за закупуване на руско въоръжение, но реалните доставки са ограничени заради ограничените ѝ финансови възможности и нежеланието на Русия да ѝ предостави търсените отстъпки. Все пак Сърбия купува два използвани транспортни хеликоптера „Ми-8“, а през 2016 година успява да договори безвъзмездното предоставяне на 6 изтребителя „МиГ-29“, 30 танка „Т-72“ и 30 бронетранспортьора „БРДМ-2“.

Руско-украинска война

Сръбската политика на балансиране между Запада и Русия започва да губи почва с изострянето на отношенията между тях след започнатата от Русия през 2014 година Руско-украинска война. Първоначално Сърбия заема отчетливо проруска позиция и през 2015 година сръбският президент Томислав Николич е единственият европейски лидер от страна извън Общността на независимите държави, посетил военния парад в Москва по повод 70-тата годишнина от края на Втората световна война. В същото време министър-председателят Александър Вучич заема по-балансирана позиция и през 2017 година успява да измести Николич от президентския пост.

Косово Русия е основният съюзник на Сърбия в усилията ѝ да предотврати отделянето на Косово в самостоятелна държава, като активното взаимодействие между двете страни в периода 2006 – 2008 година отбелязва кулминацията в съвременните им двустранни отношения.

През 90-те години на XX век Русия заема принципна позиция срещу отделянето на Косово от Сърбия, което вижда като опасен прецедент, насърчаващ сепаратизма в Чечения и други части на самата Русия. Тя оказва дипломатическа подкрепа на Сърбия до самия край на Косовската война, когато се присъединява към международното решение за прекратяване на конфликта, съдейства за капитулацията на Сърбия и се включва в мироопазващите сили в Косово.

През 2004 година започват дипломатически действия за намиране на трайно решение за статута на Косово, в които Русия играе активна роля като член на Контактната група. В хода на преговорите, навлезли в активна фаза в началото на 2006 година, руското правителство заема твърда позиция в полза на Сърбия, обявявайки се за ограничаване на външния натиск за сметка на двустранно решение на въпроса между самите Сърбия и Косово. Окуражавана от руската подкрепа, през лятото на 2007 година Сърбия окончателно отхвърля плана за отделяне на Косово, предложен от посредника на ООН Марти Ахтисаари. По това време руският президент Владимир Путин е на върха на популярността си в Сърбия, а сръбският парламент приема с голямо мнозинство, включително с участието на застъпващи се за европейска интеграция на страната партии, декларация за неутралитет.

В тази ситуация парламентът на Косово действа едностранно и през февруари 2008 година приема Декларация за независимост. С решаващото съдействие на Русия Сърбия издейства от Общото събрание на ООН въпросът за декларацията да бъде разгледан от Международния съд на ООН. Сръбското правителство възлага големи надежди на тези ходове, но в същото време Русия все по явно се ориентира към негласно приемане на независимостта на Косово, която да използва като прецедент за организираното от нея отцепване на Абхазия и Южна Осетия от Грузия и Транснистрия от Молдова. С решението на Международния съд, прехвърлящо въпроса за независимостта на Косово към Европейския съюз, Русия е окончателно изолирана от процеса. През следващите години новият сръбски президент Александър Вучич превръща въпроса за Косово в част от преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз.

Икономически отношения

Русия е важен партньор в сръбското икономическо сътрудничество със света и е на първо място по отношение обема на търговията, на първо място по отношение на вноса и на пето в износа. През 2007 година стоковата търговия между двете държави се увеличила, в сравнение с тази от 2006 година и възлиза на 3,077 милиарда долара. Износът от Сърбия възлиза на 451,5 милиона долара, докато техният внос е в размер на 2,625 милиарда долара. Енергийните източници (нефт, нефтени продукти и газ, съставят около 83,5 % от вноса), суровините и продуктите на машиностроенето са преобладаващата част от вноса от Русия, докато износът на Сърбия се състои от фармацевтични продукти, подови настилки, машини, екипировка, храна, дрехи и потребителски стоки.

Силната зависимост на Сърбия от вноса на източници на енергия от Русия и силното задлъжняване на сръбски компании към руски доставчици по време на Югославските войни става причина и за политическо напрежение между двете страни. Сърбия е силно засегната и от прекъсването на доставките на природен газ по време на Руско-украинския газов конфликт през 2006 година. В началото на 2008 година Сърбия продава на руския газов доставчик „Газпром“ основното си нефтохимическо предприятие „Нефтена индустрия на Сърбия“ и газохранилището в Банатски двор срещу обещания за включване в планирания газопровод „Южен поток“, чието изграждане е отменено през 2014 година.

Русия и Сърбия споделят безвизова политика за пътници, заминаващи между двете страни от 2008 г. насам.

Култура и образование

Югославия и Руската федерация подписват споразумение за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и спорта на 19 юли 1995 г. Въз основа на това споразумение е подписана програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата през декември 2001 г. за периода 2002 – 2004 г.

Дните на културата на руската федерация се състояли през 2002 година в Сърбия и Черна гора, и тези на Сърбия в Русия през 2003 година.

Руският център на науката и културата в Белград отваря врати на 9 април 1933 година. Центърът е известен под името „Руският дом“.

История Ранни отношения

XIX и началото на XX век Русия и Княжество Сърбия

Русия и Кралство Сърбия

Първа световна война

Един от факторите довел до започването на Първата световна война са близките двустранни отношения между Кралство Сърбия и Руската империя. Дори няколко години преди дипломатическите сблъсъци между европейските сили да станат неизбежни, Русия открито търси политическо и религиозно влияние в Сърбия. През май 1914 г. сръбските политици са раздвоени между 2 фракции – едната оглавявана от министър-председателят Никола Пашич, а другата водена от радикално националистическия шеф на военното разузнаване полковник Драгутин Димитриевич, известен с кодовото име Апис. През същия месец поради интриги от страна на полковник Димитриевич, цар Петър разпуска правителството на Пашич, но руския министър в Белград се намесва, за да възстанови правителството на Пашич. Последният знае, че Сърбия е почти фалирала поради тежките загуби в Балканските войни и потушаването на албанския бунт в Косово от декември 1913 г. и това води до желанието му за мир. Тъй като Русия също желае мир на Балканите, тя предпочита да поддържа Пашич във властта. Въпреки това убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд дава на Австро-Унгария необходимото извинение да обяви война на Сърбия, като това прави руските усилия за запазване на мира чрез манипулация на правителството напразни.

Съветският съюз и Югославия

Междувоенен период

След края на Първата световна война отношенията между Кралство Югославия и Съветския съюз изстиват поради това, че Съветският съюз е с комунистическо правителство, а Югославия остава монархия до 1941 г.

Втора световна война

Докато Югославия е все още монархия в годините преди нацистка Германия да промени политическия пейзаж в Европа, комунистически елементи набират сила и присъствие в югославския парламент. Поради тази причина, отношенията между комунистите от Югославия се насърчават от висши служители на Съветския съюз. Първоначалните отношения, обаче са напрегнати. През 1937 г. Сталин заповядва да бъде убит генералният секретар на Съюза на комунистите в Югославия Милан Горкич. Това се случва по време на Голямата чистка. Съветският съюз не успява да предприеме никакви действия по време на нахлуването в Югославия в началото на войната. В края на войната съветски войски участват в много битки в сътрудничество с югославските партизани, особено на територията на днешна Сърбия. Най-значимата от тези битки е Белградската операция, която буквално слага край на сектантското насилие и нацистката окупация в Югославия.

Студена война След края на Втората световна война, Югославия установява комунистическо правителство, оглавявано от Йосип Броз Тито, с когото Сталин желае тесни връзки. По същество съветският лидер желае Югославия да стане член във Варшавския договор, като по този начин ще се превърне в буфер срещу „новата империалистическа заплаха“, включваща Великобритания и САЩ. Въпреки това Йосип Броз Тито отхвърля натиска на Сталин да присъедини Югославия към Варшавския договор, като също така спомага за създаването на Движението на необвързаните страни, което се смята за третия основен блок след НАТО и Варшавския договор.