Международният валутен фонд (МВФ, ; , IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището ѝ е във Вашингтон, САЩ.
Създаване и организация Фондът е създаден през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като част от Бретънудската система, приета от международна конференция с участието на 45 държави, Факти за МВФ чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Квотите се преразглеждат периодично. Предвидено е 25 % от квотата на всяка държава да бъде внесена в специални права на тираж (СПТ),През 1969 г. МВФ създава инструмента специални права на тираж (СПТ) а останалите 75 % в местната валута. Така събраните средства е предвидено да се разходват за отпускане на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна тези държави се задължават да изпълнят определени ангажименти, да провеждат реформи, като например приватизация на държавни предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата членка, и на гласовете, с които държавата участва във вземането на решения. По подразбиране всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.
История
Международният валутен фонд е учреден през юли 1944 г. по време на Валутната и финансова конференция на Обединените нации. Представителите на 45 правителства се срещат в хотел „Маунт Уошингтън“ в курорта Бретън Удс, Ню Хампшър, САЩ. Делегатите на конференцията се съгласяват относно правна рамка за интернационално икономическо сътрудничество.Кратко видео от конференцията в Бретън Уудс може да се види в Ютюб МВФ е официално организиран и приведен в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. Установените от закона цели на МВФ днес са същите като формулираните през 1943 г.
Влиянието на МВФ върху глобалната икономика постепенно се покачва, докато се присъединяват нови членове. Броят на членовете е почти четири пъти повече от първоначалните 44, участващи в неговото учредяване, което е резултат на добиването на независимост за много държави от Третия свят и разпадането на социалистическия лагер. Експанзията на МВФ заедно с промените в световната икономика изискват от Международния валутен фонд да се адаптира по всевъзможни начини, за да продължи ефективно да следва своите цели.
През 2008 г., изправен пред дефицит на приходите, изпълнителният борд на МВФ взема решение да продаде част от златните резерви на фонда. На 27 април 2008 г. главният директор Доминик Строс-Кан приема решението на борда от 7 април същата година за нова правна рамка за фонда, съставена така, че да затвори в следващите няколко години зеещата дупка от 400 млн. долара в бюджета. Предложението включва драстични орязвания на излишни разходи в размер на 100 млн. долара до 2011 г., което ще доведе до над 380 уволнени служители. Главният директор на МВФ Строс-Кан аплодира решението на изпълнителния борд за нова правна рама относно приходите и разходите, посетен 30 май 2010 г.
По време на срещата на Г-20 в Лондон през 2009 г. се решава МВФ ще се нуждае от допълнителни финансови средства, за да удовлетвори нуждите на своите държави членки през продължаващата глобална финансова криза. Като част от това решение лидерите на Г-20 тържествено обещават да увеличат допълнително отпуснатите средства десетократно на 500 млрд. долара и да отпуснат на страните-членки още $250 милиарда чрез Специални права на тираж (СПТ). Лидерите на Г-20 сключват сделка за £681 милиарда, BBC News, посетен 2 април 2010 г. Г-20:Сделка за масивна финансова помощ за глобалната икономика, Лондонски Гардиън, посетен 30 май 2010 г.
От август 2010 г. Румъния (13.9 млрд. долара), Украйна (12.66 млрд. долара) и Унгария (11,7 млрд. долара) са страните, заели най-големи суми от МВФ. Украйна е вече втора по дълг към МВФ , посетен 10 август 2010 г.
Директори Според вътрешно съглашение главният директор е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ. Върху този стандарт обаче все повече се дискутира и скоро е възможно да се даде възможност и на специалист от останалата част от света да заемат тези два важни поста.
Главни директори
Период Име Държава 1946 – 1951 Камий Гут 1951 – 1956 Ивар Рот 1956 – 1963 Пер Якобсон 1963 – 1973 Пиер-Пол Швайцер 1973 – 1978 Йохан Витевен 1978 – 1987 Жак дьо Ларозиер 1987 – 2000 Мишел Камдесю 2000 – 2004 Хорст Кьолер 2004 – 2007 Родриго Рато 2007 – 2011 Доминик Строс-Кан 2011 – 2019 Кристин Лагард 2019 – Кристалина Георгиева
Право на гласуване Гласуването в МВФ се основава на система от квоти. Всеки член има определен брой „основни гласове“ (основните гласове на всеки член се равняват на 5,502 % от общия брой гласове), плюс един допълнителен вот за всяко специално право на тираж (Special Drawing Right – SDR) на 100 000 от квотите на страната-членка. Специалното право на тираж е сметната единица на МВФ и представлява право на валута. То се основава на кошница от основните международни валути. Основните гласове генерират леко пристрастие в полза на малките страни, но допълнителните гласове, определени от специалните права, натежават повече.
Таблицата по-долу показва квотите и дяловете с право на глас на членовете на МВФ (Внимание: Изменението за правата на гласуване и участие, както и последващите реформи за квотите и управлението им, договорени през 2010 г., все още не са в сила.www.imf.org)Страна–членка на МВФКвота: милиони специални права на тиражКвота: Процент от общия знаменателГуверньор Алтернативен Брой на гласоветеПроцент от общия брой на гласоветеСАЩ42,122.417,69Тимъти ГайтнърБен Бернанке421,96116.75Япония15,628.56,56Юн АзумиМасааки Ширакава157,0226,23Германия14,565.56,12Йенс ВайдманВолфганг Шойбле146,3925,81Франция10,738.54,51Пиер МосковичиКристиан Ноайе108,1224,29Великобритания10,738.54,51Джордж ОзбърнМервин Кинг108,1224,29Китай9,525.94,00Джоу СяочуанЮи Ганг81,1513,65Италия7,055.53,24Джулио ТремонтиМарио Драги95,9963,81Саудитска Арабия6,985.52,93Ибрахим Ал-АсафФахад Алмубарак70,5922,80Канада6,369.22,67Джим ФлеъртиМарк Карни64,4292,56Русия5,945.42,50Антон СилуановСергей Игнатиев60,1912,39Индия5,821.52,44Паланиапан ЧидамбарамДуввури Субарао58,9522,34Холандия5,162.42,17Клаас НотХанс Вилбрийф52,3612,08Белгия4,605.21,93Люк КоенМарк Монбалю46,7891,86Швейцария3,458.51,45Томас ДжорданЕвелин Видмер-Шлумпф35,3221,40Австралия3,236.41,36Уейн СуонМартин Паркинсон33,1011,31Мексико3,625.71,52Хосе Антонио МийдАгустин Карстенс36,9941,47Испания4,023.41,69Луис де ГиндосЛуис Линде40,9711,63Бразилия4,250.51,79Гуидо МантегаАлександре Томбини432421,72Южна Корея3,366.41,41Джаеюан БакЧонгсу Ким34,4011,37Венецуела2,659.11,12Хорхе ДжорданиНелсон Диас27,3281,08Останалите62 593,828,39--667,43831.16
Ефекти от квотната система Квотната система на Международния валутен фонд е създадена, за да набира средства за заеми. Всяка държава членка на МВФ страната получава квота, която отразява относителния размер на страната в световната икономика. Квотата определя относителното ѝ право на глас. По този начин, финансовите вноски от правителствата на държавите членки са свързани с гласуването в организацията. Тази система следва логиката на акционерно-контролирана организация: богатите страни имат по-голямо влияние в процеса на изграждане и преразглеждане на правилата. След като вземането на решения в МВФ отразява икономическа позиция на всяка държава членка в света, богатите страни, които предоставят повече пари във фонда, имат повече влияние в МВФ отколкото по-бедните членове, които допринасят по-малко.
Функции МВФ работи за насърчаване на растежа на световната икономика и икономическата стабилност. Той осигурява стратегически съвети и финансиране на членовете при икономически затруднения и също така работи с развиващите се страни, помагайки им да постигнат макроикономическа стабилност и да намалят бедността. Причината за това е, че частните международните капиталови пазари функционират несъвършено и много страни имат ограничен достъп до финансовите пазари. Тези несъвършенства на пазара дават предпоставка за официално финансиране, без което много страни могат само да коригират големите външни неравновесия чрез мерки с нежелани ефекти – както на националното, така и на международното стопанско благоденствие. МВФ може да осигури други източници на финансиране за нуждаещите се страни, които не биха били на разположение при липсата на програма за стопанско укрепване, подкрепена от Фонда.
При първоначалното образуване на МВФ неговите две основни функции са: да наблюдава споразуменията за фиксираните валутни курсове между страните, помагайки по този начин на националните правителства да управляват валутните си курсове и да позволи на тези правителства да дадат предимство на стопанския растеж, и да предоставя краткосрочен капитал за подпомагане на платежния баланс. Тази помощ е предназначена да предотврати разпространението на международни икономически кризи. Фондът е предназначен също така да заздрави връзката между отделните части на световната икономика след Голямата депресия и Втората световна война.
Ролята на МВФ се променя из основи след плаващите валутни курсове след 1971 г. Тя се измества към разглеждането на икономическите политики на страните с договори за заем на МВФ и да определя дали евентуалния недостиг на капитал се дължи на икономическите колебания или икономическата политика. МВФ също така проучва какъв тип правителствена политика ще гарантира икономическото възстановяване. Новото предизвикателство пред фонда е да насърчава и прилага политики, които намаляват честотата на кризите сред развиващите се пазарни страни, особено сред страните със средни доходи, които са отворени за масов износ на капитал. Вместо придържане към позицията на надзор само над валутните курсове, функцията се превръща в „наблюдение“ над цялостната макроикономическа характеристика на страните членки. Ролята му става много по-активна, защото МВФ вече ръководи икономическата политика, а не само валутните курсове.
Освен това МВФ договаря условията за кредитиране и заемане на средства по линия на политиката на Фонда за изпълняване на условия, която е стартирана през 1950-те години. Страните с ниски доходи могат да заемат средства при концесионни условия (което означава, че има период от време без лихвени проценти) чрез разширения кредитен механизъм (Extended Credit Facility – ECF), механизма за стендбай кредити (Standby Credit Facility – SCF) и механизма за бързи кредити (Rapid Credit Facility – RCF). Неконцесионните заеми, които включват лихвени проценти, се осигуряват основно чрез стендбай споразумения (Stand-By Arrangements – SBA), гъвкава кредитна линия (Flexible Credit Line – FCL), предпазна и ликвидна линия (Precautionary and Liquidity Line – PLL) и разширения фондов механизъм (Extended Fund Facility). МВФ осигурява незабавна помощ на всички нейни членове, които са изправени пред спешни нужди по платежния си баланс, чрез нововъведения инструмент за бързо финансиране (Rapid Financing Instrument – RFI).
Наблюдение на световната икономика МВФ е натоварена със задачата да контролира международната парична и финансова система и да извършва мониторинг на икономическите и финансовите политики на своите 188 страни членки. Тази дейност е известна като „наблюдение“ и подпомага международното сътрудничество. След края на Бретънудската система на фиксирани валутни курсове в началото на 1970-те години, наблюдението се развива до голяма степен чрез промени в процедурите, а не чрез поемането на нови задължения.