Колòна () е един от най-старите документирани римски патрициански родове и сред водещите аристократични фамилии през Средновековието и Новото време.
Историята на рода обхваща повече от хилядолетие и включва един папа, двадесет и трима кардинали, както и множество меценати, писатели, философи, военачалници в Папската държава, Неаполитанското кралство и Испанската империя, както и дипломати и политици в обединена Италия. През Средновековието представители на фамилията често заемат длъжността „сенатор на Рим“. Родът притежава и наследствени титли като „неаполитански патриций“, „венециански патриций“, „велик конетабъл на Неаполитанското кралство“ и „принц-помощник на папския трон“.
Едно от традиционните девизи на фамилията е Mole sua stat („Стои твърдо на тежестта си“, „Стои твърдо на величието си“).
Произхождайки от клон на графовете Тускулум – влиятелна феодална група, доминирала Рим и папството през X век – династията се очертава като автономно семейство през XII век с основателя Петрус де Колумна. Петрус веднага се включва в борбата между Църквата и Свещената Римска империя, заемайки страната на гибелините и противопоставяйки се на гвелфите Орсини, с които възниква дълготрайна вражда.
В края на XIII век сблъсъкът между Колона, папа Бонифаций VIII и рода Каетани достига особена острота, предизвиквайки международна криза, в която се намесва и френският крал Филип IV Хубави. Кулминация на конфликта е известният епизод „Плесницата при Анани“, свързан с Джакомо „Шара“ Колона. Самият Шара, вече във война срещу брат си Стефано, преминал към гвелфите, коронясва император Лудвиг IV Баварски на Капитолийския хълм през 1327 г.
През XIV век се откроява кардинал Джовани Колона, известен като покровител и защитник на Франческо Петрарка.
В следващите столетия родът се разделя на множество клонове, сред които най-значими стават линиите Палестрина и по-късно клонът Дженацано-Палиано. Семейството запазва водещата си позиция в римската аристокрация и играе важна роля в политическите и културните процеси на Италия и Европа. През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа под името Мартин V. Неговият понтификат слага край на Западната схизма и връща папския престол от Авиньон в Рим, стимулирайки икономическото възстановяване на града и ранния разцвет на ренесансовия хуманизъм.
По време на Италианските войни военната и рицарска традиция на семейството намира израз в дейността на много кондотиери и капитани на наемнически дружини. Сред тях се открояват братовчедите Просперо и Фабрицио – последният увековечен от Николо Макиавели в диалога „За изкуството на войната“. Те служат на Хабсбургите и допринасят за испанската победа над Франция, продължавайки традиционната гибелинска ориентация на рода. Представители на Колона участват и в Предизвикателството при Барлета, където избират състава на групата от тринадесет италиански рицари.
През 1512 г. папа Юлий II успява да прекрати вековните конфликти между Колона и Орсини, утвърждавайки папската власт над баронските фамилии. Въпреки това напрежението между Колона и папството окончателно стихва едва след Мира от Каве (1557), когато Маркантонио II, с подкрепата на Испания, надделява над непотистките претенции на папа Павел IV. През 1575 г. Маркантонио командва папския флот в битката при Лепанто и е сред ключовите фигури на християнската победа. В този период се откроява и Витория Колона – една от най-значимите интелектуалки на Ренесанса, поетеса и близка приятелка на Микеланджело Буонароти, високо ценена от съвременните ѝ писатели и художници.
През следващите векове родът остава тясно свързан с политическите и културните процеси в Папската държава и Европа. Принц Лоренцо Онофрио Колона укрепва връзките с Франция чрез брака си с Мария Манчини, племенница на кардинал Джулио Мадзарино. Като страстен колекционер и покровител на изкуствата той допринася за оформянето на богатата художествена колекция в Палацо Колона. Семейството поддържа връзки и със Савойската династия, като приема в изгнание крал Карл Емануил IV след наполеоновото нашествие.
След обединението на Италия представители на рода участват активно в политическия живот на новата държава. Просперо Колона е кмет на Рим, а други членове на фамилията заемат парламентарни и дипломатически длъжности. Джовани Антонио Колона ди Чезаро, произхождащ от сицилианския клон на рода, е министър на пощите в правителството на Факта I (1922) и по-късно в първото правителство на Мусолини.
Днес родът Колона продължава да съществува чрез няколко разклонения: основния клон на Палиано, линията на принцовете на Стиляно (преместена в Неапол през XVIII век и произхождаща от вицекраля на Сицилия Маркантонио Колона), както и клоновете Риняно, Сумонте и Барберини–Колона ди Шара ди Палестрина, към който по женска линия принадлежи актьорът Урбано Барберини.
История Произход
Според една разпространена легенда произходът на семейство Колона чрез графовете на Тускулум се свързва с древния род Юлии. От този стар римски род, чиято първоначална територия е Бовиле, фамилията Колона запазва феодално, а по-късно и поземлено владение до средата на XX век. По женска линия Тускуланите се свързват и с могъщия род Аниции – една от водещите фамилии на Късната римска империя, към която принадлежат Свети Бенедикт, папа Григорий I, философът Боеций и западният император Олибрий. Родът Аниции е тясно свързан с византийския двор, от който според традицията произхожда и основателят на тускуланската династия, сенатор Теофилакт. Като индиректно свидетелство за този произход се посочва гръцкото име на Теофилакт – необичайно за епохата на германско политическо надмощие, в която той живее – както и обширните поземлени владения на фамилията. Сред тях се открояват традиционни територии на рода Аниции, включително Палестрина (древният Пренесте), смятана за първоначален център на фамилиятаJosé-Apeles Santolaria de Puey y Cruells, Che cosa succede quando muore il papa, с. 306 и по-късно превърнала се в една от историческите крепости на Дом Колона.
Първият сигурно засвидетелстван възход на династията е свързан с римския сенатор Теофилакт I, един от най-влиятелните представители на римските оптимати между IX и X век. В изворите той е наричан gloriosissimus dux, judex palatinus, magister militum и sacri palatii vestararius. Смята се, че е син на Григорий Номенклатор, апокрисарий на папския двор, и че играе значима роля в събитията, свързани с папа Йоан VIII и формозианската партия. Той е господар на Монтеротондо, Поли, Антиколи Корадо, Гуаданьоло, Рока ди Нитро, Рока дей Сорчи, Сарачинеско, Сени, Валмонтоне, Алатри, Гуарчино, Колепардо, Сориано, Палиано, Сора, Челано и Сонино. Част от тези територии и днес остават в ръцете на негови потомци.
Най-ранните проследими корени на рода, предшестващи консул Теофилакт, според някои изследователи водят към семейството на Теодор – представител на военната аристокрация на Рим и баща на папа Адриан I. Теодор е брат на Теодот (или Теодат), consul, dux et primicerius Sanctae Romanae Ecclesiae. На него се приписва и бащинството на Алберих, marchio et consul tusculanus, princeps potentissimus, когото част от генеалозите считат за най-ранния сигурен предшественик на графовете на Тускулум.Няколко историци предполагат, но без подкрепящи доказателства, че от брата на Адриан, също Алберих, произлиза Бенедикт от графовете на Тускулум, баща на Теофилакт I Агапит (който някои идентифицират с папа Адриан III) и Сергий (който става папа Сергий III).
Според историка Пиетро Феделе Теофилакт е сред най-влиятелните фигури в политическия живот на християнския Запад през X век.Franca Allegrezza, Organizzazione del potere e dinamiche familiari. Gli Orsini dal Duecento agli inizi del Quattrocento, 1998 Той концентрира в ръцете си както светската, така и духовната власт, поставяйки папството под своя контрол в период, който по-късни, често враждебно настроени към рода източници определят като Saeculum obscurum. Теофилакт възстановява древния Ordo senatorius и, в сътрудничество с папа Йоан X, играе ключова роля в създаването на съюз между краля на Италия Беренгар I, неговия зет Алберих I, херцог на Сполето, лангобардските херцози на Южна Италия и Византийската империя. Този съюз води до победата над арабските сили в битката при Гариляно през 915 г., която бележи края на ислямската експанзия в континентална Италия.Pietro Fedele, La battaglia del Garigliano dell'anno 915 e i monumenti che la ricordano, in Archivio Società Romana di Storia Patria, a. XXII (1899), с. 181 и сл.
От брака на Теофилакт и съпругата му Теодора се ражда Мароция, смятана за една от най-влиятелните жени на Апенинския полуостров през епохата. Тя установява силно влияние върху римската политика („порнокрация“), като в продължение на около две десетилетия използва брачни съюзи и родствени връзки, за да укрепи позициите си. Мароция е свързана чрез брак с Алберих I, херцог на Сполето и Камерино, с маркиз Гуидо от Тоскана и с граф Хуго I Провансалски, който по-късно става крал на Италия. От потомството на Теофилакт и Алберих произлизат графовете на Тускулум – династия, дала на Католическата църква петима папи.
Според недокументирана, но разпространена хипотеза (като не се изключва и възможността за пряк мъжки произход от Теофилакт и Теодора), основателят на рода по мъжка линия чрез графовете на Тускулум е Алберих Сполетски – херцог на Сполето и маркиз на Камерино, съпруг на Мароция. Съществува и непотвърдена традиция, според която фамилното име произлиза от колоната на Траян, в близост до която се е намирал предполагаемият родов дом на семейството. В действителност името „Колона“ произлиза от едно от ранните владения на рода – замъка при селището Колона в Албанските хълмове, притежаван от семейството още от началото на XI век.Liber Pontificalis, II, с. 298
Петрус, засвидетелстван в дарителски акт за абатството Монтекасино от 1078 г. като син на покойния Григорий II, граф на Тускулум, и съответно брат на Григорий III от Тускулум и Птолемей I от Тускулум, е първият представител на рода, който приема предиката „де Колумна“. Това се случва още през 1101 г.,Liber pontificalis, ed. Duchesne, II, с. 307 когато си възвръща владението над замъците, по-рано завзети и впоследствие върнати от папа Паскалий II.вж. статията Pasquale II в Enciclopedia dei Papi. Пиетро се жени за Елена, господарка на Палестрина, роднина на Паскалий II и вдовица на Н. Донодео. Според доклада на Леонардо Чекони в неговата не съвсем точна реконструкция на събитията от този период в Storia di Palestrina Città del Prisco Lazio…, Ascoli 1726, с. 127 и сл., Пиетро Колона окупира Палестрина и нейните принадлежности през 1092 г. (вероятната година на смъртта на Емилия), които включват Колона, Монтепорцио, Дзагароло, Каве, Дженацано и Галикано, за да им попречи, след естествения срок на концесията на ниво или договор за наем за три поколения, направена от Йоан XIII в полза на сенаторката Стефания през 970 г., кръвна роднина на семейство Тусколани и прародителка на графиня Емилия, роднина или съпруга или майка на Колона, да се завърнат законно в Църквата. В следващите години Петрус преминава от съюзник към противник на папството, докато при понтификата на Хонорий II му е възстановена и Палестрина. От него нататък предикатът „Колона“ се предава на неговите потомци.