Имперски княз (; ) в Свещената Римска империя е княз, получил имперската си територия само от краля или императора.
Около 1190 г. съществували 92 духовнически и само 22 светски благородници, които са представители от 14 рода, които са признати за имперски князе.Mertens, S. 71 Към светските имперски князе принадлежали краля на Бохемия, херцозите на Империята, маркграфовете на Бранденбург, Майсен и Намюр, пфалцграфът при Рейн, ландграфът на Тюрингия и графът на Анхалт.
През 1521 г. съществували 24 светски имперски князе. След Имперския матрикул от 1521 г. духовнически князе са четиримата архиепископи на Магдебург, Залцбург, Безансон и Бремен и още 46 други епископи. През 1792 г. те са 33, между тях двата архиепископи на Залцбург и Безансон и 22 епископи.
През края на 18 век имало 61 имперски князе
Източници
Литература Julius Ficker: Vom Reichfürstenstande, Innsbruck, 1861 (Пълен текст при Wikisource) Karl-Friedrich Krieger: König, Reich und Reichsreform im Spätmittelalter, München 2005, ISBN 3-486-57670-4 Malte Prietzel: Das Heilige Römische Reich im Spätmittelalter, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2004, ISBN 3-534-15131-3 Ernst Schubert: Fürstliche Herrschaft und Territorium im späten Mittelalter, München 1996, ISBN 3-486-55043-8 Dieter Mertens: Der Fürst. Mittelalterliche Wirklichkeiten und Ideen, Köln, Weimar, Wien, 1998. Пълен текст PDF
Имперски княз Категория:Свещена Римска империя *