Селджуци , също селджуки (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи. Селджуците са смятани за преки предци на съвременните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. През Средновековието те възпират, както монголските орди по пътя им към Европа, така и кръстоносните походи, атакуващи Ислямския свят.
История По произход селджуците са клон на тюркското племе огузи, населяващ северните брегове на Аралско море. През X век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак (преселил се в средата на X век с племето си кънък да търси нови пасбища в Иран), който дава името на народа и на основаната от него династия на селджукските владетели (Селджукидите), управлявала от средата на IX век до края на XIII в. техните държави, включващи териториите в Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия.
Нашествията на селдджуците засягат, както византийските провинции (теми), така и земите на халифата на Абасидите. През XI век те се впускат в завоевания и овладяват Западен Иран, Азербайджан, Двуречието (между реките Тигър и Ефрат), голяма част от Мала Азия и Леванта заедно със Светите места. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и неговия гениален везир Низам ал-Мюлк, иранец (персиец) по произход. Въобще още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси, като официален език, а повечето им висши управници са персийци.
Султанатът Велики Селджук прераства в империя, обхващаща Месопотамия, Сирия, Палестина и голяма част от Иран, но след 1071 г. от него се отделя Иконийският султанат. Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през XV век.
Източници
Външни препратки All About Turkey: The Seljuk Turks Sadberkhanim Muzesi