Осми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
Осми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Добрич, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 174
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) 8-и конен полк е в състава на 3-та конна бригада и се състои от 3 ескадрона, има 19 офицери, чиновник, 442 подофицери и войници, разполага с 418 яздитни коня, 50 впрегатни и 2 товарни.Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 552 Взема участие в боя при Селиолу (9 октомври 1912) в разведка и охрана на частите на 4-та преславска дивизия. В периода 16 – 22 октомври е в разведка и охрана по време на боевете при Караагач-Чонгора.Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570, 571
През Междусъюзническата война (1913), в периода 8 – юли охранява линията р. Марица – Баба-Ески и е в разведка в посоката р. Марица – с. Кавакли.
Първа световна война (1915 – 1918) По време на Първата световна война (1915 – 1918) 8-и конен полк е част от 4-та конна бригада и извършва наблюдение на морския бряг от устието на р. Места до Порто Лагос (20 септември 1915 – 15 юли 1916). От 25 август 1917 до 10 ноември 1917 година полкът преминава на десния бряг на устието на р. Места и получава заповед да извършва наблюдения от реката западно от Кара Орман. От 11 ноември 1917 до 19 септември 1918 година полкът е разквартирован в района на селата около Ксанти и не участва във военни действия до края на войната.
През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 8-и жандармерийски конен полк, след което през 1923 година е реорганизиран в 8-а жандармерийска конна група. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 8-и конен полк.
Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) 8-и конен полк е на Прикриващия фронт (14 април 1941 – 1 декември 1941 и от 14 декември 1943 – 9 септември 1944) и се намира в района на село Факия и Елхово, след което влиза в състава на 3-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. Към 1 септември 1943 година полкът квартирува в Добрич.Крапчански, В. и др. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 238 На 14 септември 1944 година за командир на полка е назначен подполковник Пенчо Добрев, който през октомври е заменен с подполковник Христо Зяпков. На 17 октомври същата година 8-и конен полк 1944 година извършва настъпление към Бояново и продължава на юг по река Морава, като на 19 октомври атакува с. Кралева кукя. Участва в боевете при овладяването на връх Връшник, като продължава преследването на противника и пръв влиза в Прищина на 19 ноември 1944 година, а разездите на полка влизат в Митровица. През войната полкът дава 71 убити.Ташев, Т., стр. 270 (цит: ЦВА. ф. 482, а.е. 96)
Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, не негово място се формира допълващ ескадрон.
Полкът е разформирован през 1954 година в Силистра.Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 15
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Четвърти кавалерийски дивизион (1901 – 7 януари 1907) Осми конен полк (7 януари 1907 – 1920) Осми жандармерийски конен полк (1920 – 1923) Осма жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927) Осми конен полк (20 декември 1927 – 1945)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Подполковник Тодор Искров 1 януари 1901 – 20 октомври 1902 2. Подполковник Димитър Попов 20 октомври 1902 – 1 януари 1904 3. Подполковник Христо Калчев 1 януари 1904 – 24 януари 1907 4. Майор Панайот Кованов 24 януари 1907 – 1 октомври 1912 5. Подполковник Недко Томов 1 октомври 1912 – 1 октомври 1913 6. Подполковник Димитър Петров 1 октомври 1913 – 9 юни 1917 7. Полковник Петър Стоянов 9 юни 1917 – 7 ноември 1919 8. Подполковник Гаврил Стайков 7 ноември 1919 – 20 декември 1920 9. Подполковник Иван Тулешков 20 декември 1920 – 29 октомври 1923 10. Полковник Драган Василев от 29 октомври 1923 Подполковник Драгомир Василев 1927 – 1931 Подполковник Васил Стефанов 1931 – 1931 Генерал-майор Георги Пенев 1934 – 1935 Подполковник Тодор Главчев 1935 Подполковник Радослав Кирилов от 1936 Подполковник Асен Кузмов 1938 – 1938 (временно) Подполковник Петър Цанев 1938 – 1939 Подполковник Пенчо Добрев 1944 – 1944
Бележки
Източници
Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Добрич Категория:Военни формирования, формирани през 1907 година Категория:Български кавалерийски полкове Категория:Основани в България през 1907 година