Анѐс Варда̀ Енциклопедия „В света на киното“, т. 1, стр. 384, 1983 г.Еднотомна енциклопдия „А-Я“, стр. 170, 1999 г. БАН. () е френска режисьорка Agnès Varda(1928-2019), IMDb.com., част от Френската нова вълна.

Биография Родена е на 30 май 1928 г. в Иксел, Белгия в семейството на Кристиан Паске и инженера Йожен-Жан Варда (от семейство на гръцки емигранти от Мала Азия). Рожденото ѝ име е Арлет Варда. Завършва литература и психология в Сорбоната, първоначално работи като фотограф, а от средата на 50-те години става кинорежисьорка. През 1962 г. се омъжва за режисьора Жак Деми. Има две деца – костюмографката Розали Варда (1958) и актьора и режисьор Матийо Деми (1972).

Сред най-известните ѝ филми са „Клео от пет до седем“ („Cléo de 5 à 7“, 1962), номиниран за „Златна палма“ на Фестивала в Кан, „Щастие“ (1965), получил специалната награда на журито на Берлинския международен кинофестивал и „Скитницата“ („Sans toit ni loi“, 1985), получил наградата „Златен лъв“ на Фестивала във Венеция. Сред многото ѝ отличия са и тези за цялостна кариера: „Златен леопард“ от Локарно, „Златна палма“ от Кан, „Оскар“.

Творчество Интересът на Варда към фотографията я насочва към киното. През 1954 г. по молба на неизлечимо болен приятел, който вече не може да посещава родните си места, Варда отива да снима в малкото рибарско селище Поан Кор, недалеч от Монпелие. Работата я увлича толкова, че решава да заснеме игрален филм в това селище. Озаглавен просто „Pointe Courte“, филмът разказва за млада двойка, която се опитва да подобри семейните и любовните си отношения по време на престоя си в селището. Стилистично филмът е предшественик на Френската нова вълнаNeupert, Richard. A History of the French New Wave Cinema University of Wisconsin Press, 2007, p. 57.. Варда включва във филма двама професионални актьори, както и обикновени жители на селището, което внася в картината елемент на реализъм и документална естетика, вдъхновена от Неореализма. По-късно във филмите си тя често използва комбинация от фикционални и документални елементиFitterman-Lewis, To Desire Differently, Columbia University Press, 1996, pp. 215–245..

Вторият ѝ пълнометражен филм, „Клео от пет до седем“, излиза цели седем години по-късно. Той разказва за два часа от живота на млада парижка поп певица в очакване на резултатите от медицински тестове за евентуален рак. Действието на филма се развива сякаш в реално време и е разделено на поредица от глави с указание за точния час и минута на случващото се. Героинята се среща с различни хора, чрез общуването с които постепенно напуска кукленския си образ и придобива живи човешки черти. Филмът засяга редица екзистенциални теми, като тленността и смъртта, самотата и отчаянието, и се отличава с подчертан феминистки подход.

В първия си цветен филм, „Щастие“, Варда рисува портрет на щастливо семейство, в което съпругът известно време успява успешно да съчетае любовта към жена си и децата си с любовта към друга жена. Когато жена му научава от самия него за съперницата си, се самоубива, а той я замества без видими проблеми с любовницата си. Картината на безграничното щастие, изпълнена в импресионистични цветове, галещи погледа на фона на хармоничната музика на Моцарт, обаче оставя неспокойно усещане. Според Варда „това е красив плод с жесток вкус“.

Филмът „Едната пее, другата – не“ разказва за живота на две млади жени, които съдбата събира през 1962 г. и които се срещат отново 14 години по-късно, припомняйки си отминалите години. Въпреки факта, че едната произхожда от проспериращо градско семейство и е станала певица, а другата има тежко селско минало и две извънбрачни деца, това не пречи на тяхното взаимно разбирателство и приятелство. Филмът обръща специално внимание на темите за женското приятелство, социалния статус на жената и легализирането на аборта.

През 1984 г. Варда създава филма „Без покрив, извън закона“, разказващ за смъртта на млада скитница на име Мона. Неназован човек извън екрана разговаря с хора, които са срещнали Мона през последните седмици от живота ѝ. Филмът е разделен на 47 епизода, във всеки от които някой разказва за впечатленията си от общуването с Мона. Филмът се фокусира върху стремежа на героинята към свобода и опита ѝ да се измъкне от оковите на съвременното общество, но и върху това, че не всеки такъв опит е успешен. През 1985 г. за този филм Варда е удостоена с голямата награда на филмовия фестивал във Венеция – „Златен лъв“, както и с престижната награда на ФИПРЕССИ. През 1986 г. Сандрин Бонер получава френската награда „Сезар“ като най-добра актриса за изпълнението си в него.

През 1990 г. умира съпругът на Варда, известният режисьор Жак Деми, с когото са живели заедно от 1962 г. Малко след смъртта му Варда заснема филма „Жако от Нант“ за живота и смъртта му. Започвайки с артистична възстановка на ранните години на Деми в окупираната от Германия Франция, филмът изследва страстта му към различни аспекти на киното, включително кастинга, сценографията, анимацията и осветлението. Фикционалните епизоди на филма са преплетени с хроники на военновременния Нант, фрагменти от филми на Деми, както и документални кадри на умиращия режисьор. Филмът продължава близката на Варда тема за справянето със смърттаWilson, Emma. 3. Mourning Films I. French Cinema since 1950: Personal Histories. Lanham, MD: Rowman and Littlefield, 1999, pp. 42-46..

Филмография Избрани пълнометражни филми година филм оригинално заглавие бележки 1955 Ла Поанкур La Pointe Courte 1962 Клео от 5 до 7 Cléo de 5 à 7 1965 Щастие Le bonheur 1966 Създанията Les créatures 1967 Голямата любов Lions Love 1970 Наусика Nausicaa ТВ филм 1977 Едната пее, другата – не L’une chante, l’autre pas 1981 Документатор Documenteur 1985 Скитницата Sans toit ni loi 1988 Кунг-фу майстор! Kung-fu master! 1988 Джейн Б. от Анес В. Jane B. par Agnès V. 1991 Жако от Нант Jacquot de Nantes 1995 Сто и една нощи Les cent et une nuits de Simon Cinéma 2000 Събирачите и събирачката Les Glaneurs et la Glaneuse 2008 Плажовете на Анес Les plages d'Agnès 2017 Лица, места Visages Villages

За нея Sara Cortellazzo et Michele Marangi, Agnès Varda, Edizioni di Torino, 1990. Michel Estève et al., Agnès Varda, Paris, Lettres modernes Minard, coll. „Etudes cinématographiques“ (no 179-186), 1991 ISBN 978-2-256-90894-1 Bernard Bastide, Les Cent et une nuits, chronique d'un tournage, Pierre Bordas et fils, 1995 Sandy Flitterman-Lewis, To desire differently: feminism and the French cinema, Columbia University Press, 1997, 379 p. Alison Smith, Agnès Varda, Manchester University Press, 1998 Antony Fiant, Roxane Hamery et Eric Thouvenel (dir.), Agnès Varda: le cinéma et au-delà, Rennes, Presses universitaires de Rennes, 2009.

Източници

Външни препратки

Категория:Френски режисьори Категория:Френски фотографи Категория:Френски феминистки Категория:Носители на награда „Сезар“ Категория:Носители на „Оскар“ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет Категория:Икселци Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак Категория:Погребани на Монпарнас